О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 258
София, 11.05.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 20.11.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 662 /2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ТД „П”ЕА. , гр. С. против въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 390 от 12.03.2008 год., по гр.д. № 276/ 2007 год., с което е оставено в сила решението на Старозагорския окръжен съд № 137 от 06.12.2006 год., по т.д. № 228/ 2006 год. и е отхвърлен като неоснователен предявеният от касатора, като ищец, срещу ТД”Б” А. и Т. М. Д. иск по чл. 97, ал.3 ГПК/ отм./ – за признаване на установено по отношение на последните, че представеният пред Старозагорския окръжен съд за вписване по партидата на ТД”Б” А. Устав, приетия от ОС на акционерите на 29.09.2003 год.е неистински.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон – касационни основания по чл.281,т.3 ГПК.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е обосновал касационно обжалване по приложно поле с твърдението, че въззивното решение на Пловдивския апелативен съд е необосновано, защото установените фактически положения по делото не са съобразени с предмета на първоначалния иск, който обхваща не само неистинността на приетия на 29.03.2003 год. устройствен акт/ Устав / на ответника ТД”Б” А. , но и конкретно посочени в исковата молба действия на Съвета на директорите във вр. с провеждане на следващото ОС на акционерите от 14.01.2005 год., обусловили и последващи нищожни вписвания по партидата на този търговец в съответния търговски регистър при Старозагорския окръжен съд.
С допълнителна молба вх. № 3058/ 18. 05. 2009 год., след дадени по реда на чл.285, ал.1 ГПК указания, е конкретизирано основанието за допускане на касационно обжалване, квалифицирано по чл.280, ал.1 ГПК като са изложени съображения, че въззивният съд се е произнесъл „неправилно” по значимия за изхода на спора въпрос на процесуалното право, свързан с приложението на чл. 100, ал.4 ГПК/ отм./ в противоречие с трайната и със задължителната практика на ВКС, като не е взел предвид молбата –уточнение на исковата молба от 25.09.2006 год., с която е очертан целият предмет на спорното право, както същевременно и в нарушение на чл.188, ал.1 ГПК/ отм./ не са обсъдени в тяхната съвкупност всички правно- значими за делото доказателства.
При обосноваване на твърдяното противоречие по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК касаторът се позовава на ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС, а застъпеното от въззивния съд в противоречие с трайната практика на ВКС становище е обосновано с влезлите в сила решения: № 606/2006 год., по ф.д. № 1487/20045 год. на ІV-то г.о. на ВКС и № 73/2009 год. по т.д. № 343/2009 год. на ІІ т.о. на ВКС.
Ответната по касационната жалба страна в депозиран по реда на чл. 287, ал.1 ГПК отговор на касационната жалба е възразил по допустимостта на касационното обжалване, излагайки подробни съображения за липсата на предпоставките на чл.280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК. Алтернативно е възразила и по основателността на въведените касационни основания.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежно легитимирана във въззивното производство страна, поради което и с оглед формално представеното към същата изложение по чл.284, ал.1,т.3 ГПК, съдържащо твърдение за наличие на основанията по т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, се явява процесуално допустима.
Искането за касационно обжалване, обаче, е неоснователно и следва да се остави без уважение, поради следното:
Според създадената с действащия ГПК процесуалноправна уредба осъществяваният от ВКС касационен контрол е факултативен и обусловен от наличието на изчерпателно посочени от законодателя в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки, основаната, водещата, от които е -разрешен с обжалваното решение конкретен и специфичен за разгледания правен спор въпрос на материалното и/ или процесуално право, който да има обуславящо за крайния изход на делото значение.
Формулирането на този въпрос, по изрично разпореждане на закона- чл.284, ал.3,т.1 ГПК е в тежест на касатора, комуто е възложена и тежестта да докаже съществуването на допълнителната процесуална предпоставка- някое от лимитативно изброените в т.1-3 на чл.280, ал.1 ГПК основания.
В случая касаторът не е изпълнил тези императивни изисквания на процесуалния закон, тъй като не е посочил конкретен въпрос на материалното и/ или процесуално право, който да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, изложени в съобразителната част на обжалвания съдебен акт и по който да е налице произнасяне в противоречие със задължителната практика на ВКС, респ. да е разрешаван противоречиво от съдилищата.
Всъщност, доколкото в приложеното към касационната жалба изложение,/ наименовано молба вх. № 3058/09 год./ въпреки дадените по реда на чл.285, ал.1 ГПК указания на страната, отново са възпроизведени съдържащите се в обстоятелствената част на касационната жалба оплаквания за необоснованост и допуснато нарушение на чл.188, ал.1 ГПК/ отм./ и чл.205, ал.1 ГПК/отм./, то налице е недопустимо от процесуалния закон смесване на основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, с тези за достъп до касационен контрол- чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК.
Нещо повече, дори и да се приеме, че макар и непрецизно формулиран, касаторът все пак е поставил конкретен въпрос на материалното право, който попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК и се свежда до начина на удостоверяване действителността на приетия от ОС устройствен акт / Устав/ на ТД, правно и структурно обособено в А. , то по отношение на него не е осъществено визираното в т.2 на чл.280, ал.1 ГПК основание, на което страната се позовава.
За да постанови обжалвания съдебен акт Пловдивският апелативен съд е прел за недоказано твърдението на ищеца, че представеният пред регистърния съд нов Устав на ТД ”Б” А. , гр. С. не отговаря по съдържание на този, приет от ОС на акционерите, проведено на 29.09.2003 год.. Изложени са съображения, че доколкото соченото пред регистърния съд копие от устройствения акт на ответника ТД ”Б” А. , напълно отговаря по съдържание на оригинала на документа, подписан от всички акционери и заверен на всяка страница от председателстващия процесното ОС и секретар- преброителя и именно с последния е направена служебната констатация в регистърното производство, то правно ирелевантно за истинността на документа е, че заверката на този препис не е била извършена от представляващия АД.
Според съжденията на въззивния съд обстоятелството, че процесният Устав е единодушно приет от всички присъствали на ОС акционери, представляващи 100% от капитала на ответника ”Б” А. , вкл. от представител на ищеца и този факт, удостоверен с подписа на същите, не е оспорен в хода на делото, нито са ангажирани от ищеца доказателства за съществуваща с различно от представеното пред регистърния съд за вписване съдържание, редакция на устройствения акт на А. , изключва и основателността на твърдяната в исковата молба подмяна на последния, обуславяща неговата неистинност.
Разгледаният от въззивния съд въпрос, никога не е бил предмет на обсъждане в цитираното и приложено по делото отменително решение на ВКС, ТК № 73/2009 год., по т.д. № 343/2009 год.. Единствено в тази вр. произнасяйки се по законосъобразността на отказа на регистърния съд да впише в регистъра за политическите партии заявени от конкретна Политическа партия промени и валидността на тяхното осъществяване, касационната инстанция е приела, че за регистърния съд не съществува процесуална възможност да преценява дали текстовете на вписания с предходно негово решение Устав са ясни и законосъобразни.
Следователно, доколкото както характера, така и предмета на двете производства е съвсем различен, то твърдяното противоречие по т.2 на чл.280, ал.1ГПК в случая обективно не би могло да съществува.
Останалите цитирани съдебни актове нямат никакво отношение към този единствено формулиран от касатора въпрос, свързан с начина на удостоверяване истинността на представен пред регистърния съд за вписване препис от изменения, спрямо първоначално регистрирания Устав на ТД, правно и структурно обособено в А. , поради което не следва да бъдат обсъждани.
Що се касае до въведените доводи, свързани с приложението на отделни материалноправни и процесуалноправни норми – чл.174, ал.4 ТЗ и чл.188, ал.1 ГПК/ отм./, то те са относими към правилността на обжалваното решение, но са ирелевантни за достъпа до касационен контрол, поради което липсва процесуална възможност за обсъждането им в производството по чл.288 ГПК.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 390 от 12.03.2008 год., по гр.д. № 276/2007 год., по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: