О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 134
София, 10.03.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на 22.01.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 489/2008 година
Производството е по чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1,т.2 и т.3 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „С” Е. , против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 77 от 08.05.2008 год., по т.д. № 322/2007 год., с което е оставено в сила решението на Софийски градски съд от 10.11.2006 год. по гр.д. № 256/ 2005 год. и е уважен предявения срещу касатора от Й. П. Й. и Х. Й. Х. иск по чл.74 ТЗ – за отмяна на взетите от проведеното на 13.07.2005 год. ОС на съдружниците на „С” ООД, преобразувано впоследствие в Е. , решения, като незаконосъобразни.
С касационната жалба е въведено оплакване за недопустимост на обжалваното решение по съображения, за изтекъл към датата на исковата молба преклузивен срок за предявяване на конститутивния иск по чл.74, ал.1 ТЗ. Алтернативно се поддържа и оплакване за неправилност на обжалваното решение, порок обоснован от касатора с допуснато от въззивната инстанция нарушение на закона- чл.126 ТЗ и чл.139, ал.1 ТЗ и несъответствие на изградените от въззивния съд правни изводи с доказателствения материал по делото.
В депозираното, съгласно императивното изискване на чл.284, ал. 3, т.1ГПК изложение са развити подробни съображения относно допустимостта на касационното обжалване, основани на чл.280, ал.1,т.2 и т.3 ГПК.
Становището си за наличие на предпоставките по чл.280, ал.1,т.2 ГПК касаторът е мотивирал с твърдение за противоречиво произнасяне от двете инстанции по съществения за делото процесуален въпрос, свързан с допустимостта на предявения конститутивен иск в различните хипотези на чл.74, ал. 2 ТЗ, като поддържа, че същият е и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото- чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано също и с твърдение за съществуващо противоречие в практиката на съдилищата по съществения материалноправен въпрос – в изискванията на чл.126, ал.3 ТЗ включва ли се по необходимост и осигуряване на достатъчен срок на застрашения от изключване съдружник, в който последният да коригира поведението си, след отправено му писмено предупреждение, ,като в тази вр. са приложени решение № 718 по гр.д. № 579/2003 год. на ВКС, ТК и решение на Пловдивския апелативен съд по гр.д. № 176/2003 год..
Ответната по касационната жалба страна не е взела становище по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият съдебен състав на ВКС, второ отделение,търговска колегия, като взе предвид изложените доводи, съобразно правомощията си и данните по делото, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба, касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд не следва да бъде допуснато, поради отсъствие на визираните в чл.280, ал.1,т.2 и т.3 ГПК, предпоставки:
Въпросът за приложимата в случая хипотеза на чл.74, ал.2 ТЗ , по който Софийски апелативен съд се е произнесъл несъмнено е съществен по вложения от законодателя в чл.280 ГПК смисъл, защото касае допустимостта на предявения конститутивен иск с правно основание чл. 74, ал.1 ТЗ, чрез който отделният съдружник упражнява потестативното си право да иска отмяна на незаконосъобразни или противоуставни решения на ОС. Доколкото, обаче твърдяното от касатора противоречие е обосновано с различното приложение на чл.74, ал.2 ТЗ от двете съдебни инстанции, разгледали настоящия правен спор, то въведеното с на чл.280, ал.1,т.2 ГПК основание не е осъществено.
Освен, че за практиката на съдилищата правно важими са само влезлите в сила съдебни актове, към които сочените от касатора решения на СГС по гр.д. № 256/2005 год. и на Софийски апелативен съд по т.д. № 322/ 2007 год. по обясними причини / висяща касационна жалба/ не могат да бъдат причислени, то предвид характера на въззивното производство, което се явява продължение на пръвоинстанционното разглеждане на спора по същество, различното приложение на закона от двете инстанции не води до противоречие по см. на чл.280, ал.1,т.2 ГПК.
Неоснователно е и второто поддържано основание – по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В изложението си по чл.284, ал.3,т.1 ГПК касаторът бланкетно се е позовал на този селективен критерий, без да обоснове релевантността на разгледания от въззивния съд съществен правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитие на правото, поради което не може да се счете, че в случая въведените от законодателя кумулативни изисквания са осъществени и атакуваното решение попада в приложното поле на касационното обжалване.
Развитите в тази вр. в изложението съображения всъщност са смислово повторение на съдържащите се в обстоятелствената част на касационната жалба оплаквания за недопустимост на обжалваното въззивно решение, които като основание за касационно обжалване по чл.281, т.2 ГПК са неотносими към приложното поле на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК и не подлежат на обсъждане в производството по чл.288 ГПК.
Не е налице селективният критерий по чл.280, ал.1,т.2 ГПК и по отношение на втория повдигнат от касатора въпрос- в изискванията на чл.126, ал.3 ТЗ включва ли се по необходимост и осигуряване на достатъчен срок на застрашения от изключване съдружник, в който последният да коригира поведението си, след отправено му писмено предупреждение?
С обжалваното решение Софийски апелативен съд е оставил в сила първоинстанционния съдебен акт на СГС, с който предявеният срещу касатора иск по чл.74, ал.1 ТЗ е уважен. Счетено е, че взетите от ОС на съдружниците на ТД- ответник решения са незаконосъобразни, тъй като освен, че отправените за същото покани са нередовни, то не е спазена и предвидената от законодателя в чл.126 ТЗ процедура за изключване на съдружник. Липсата на конкретизация в осъществените от ищците действия или бездействия, обосноваващи неизпълнение на задължението за оказване съдействие за осъществяване дейността дружеството или извършване на действия против неговите интереси, както и отсъствието на предоставен на изключваните съдружници срок за преустановяване на твърдяното неправомерно поведение и коригирането му, според изложеното в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, е достатъчно, за да се отрече наличието на надлежно дадено предупреждение за изключване, годно да породи целените с него правни последици.
Следователно приетото от въззивния съд по поставения от касатора съществен материалноправен въпрос, обусловил крайния извод за процесуална незаконосъобразност на взетите от процесното ОС решения не е в противоречие с цитираните от касатора решения на ВКС и на Пловдивския апелативен съд.
Тълкувайки нормата на чл.126, ал.3 ГПК ВКС, в решение № 718/2003 год. по гр.д. № 579/2003 год. изрично е приел, че законът изисква изтичане на период от време между получаване на писменото предупреждение за изключване на съдружника и вземане на решението за това, за да може последният да съобрази поведението си със закона и дружествения договор. Становището си касационната инстанция е обосновала както с вида и характера на предвидената от законодателя санкцията за отделния съдружник „изключване”, така и с целта на императивно въведеното от закона писмено предупреждение за налагането и – създаване на възможност за коригиране на неправомерното поведение и подготвяне на съответната защита.
Същите съждения са застъпени и в решение на Пловдивския апелативен съд по гр.д. №176/2003 год., според което вложеният в чл. 126, ал.3 ТЗ смисъл се свежда до предупреждаване на съдружника в един разумен преди събраните срок, за да може той да съобрази и коригира поведението си, както и да подготви защитата си против изключването.
Обстоятелството, че във всеки отделен случай преценката относно наличието на осигурен на изключвания съдружник разумен, за коригиране поведението му и подготвяне защитата му срещу предприетата от ТД санкция, срок е възложена на решаващия съд само по себе си не е основание да се приеме, че въпросът за съдържащите се в чл.126, ал.3 ТЗ изисквания е решаван противоречиво от съдилищата.
Последната е винаги конкретна и изградена въз основа на приетата за доказана фактическа обстановка, като съответствието и с доказателствения материал по делото е въпрос, относим към правилността на постановения съдебен акт и следователно ирелевантен за селективния критерий по чл.280, ал.1,т.2 ГПК.
Водим от горното, настоящият състав на второ отделение на ВКС, търговска колегия, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд 0 77 от 08.05.2008 год., постановено по гр.д. № 322/2007 год. по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: