О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 21
София, 14.01.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на 29.12.2008 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 468 /2008 година
Производството е по чл.274, ал.3,т.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на С. община – район “О” против въззивното определение на Софийски градски съд № 405 от 29.07.2008 год., постановено по ч.гр.д. № 991/2008 год., с което е потвърдено разпореждане на СРС от 27.02.2004 год. по гр.д. № 49000309/2003 год. за връщане на подадената от настоящия частен жалбоподател срещу ТД ”Р” ЕООД, гр. С. исковата молба по реда на чл.100, ал.2, във вр. с ал.1 ГПК/ отм./, поради неотстранена в срок нередовност на същата, изразяваща се в неточно посочване фирмата на ТД- ответник.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за допуснато нарушение на процесуалния закон- чл.100, ал.2 във вр. с ал.1 ГПК/ отм./, поради което се иска отмяната му.
В депозираното по реда на чл.284, ал.3,т.1 ГПК изложение частният жалбоподател поддържа, че в случая са налице предпоставките на чл. 280, ал.1,т.3 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3,т.1 ГПК, тъй като с обжалваното определение, с което въззивният съд се е произнесъл по съществен за делото процесуалноправен въпрос- от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, е потвърден съдебен акт на първоинстанционния съд, имащ преграждащ за делото ефект.
Ответната по частната жалба страна не е взела становище по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид изложените доводи, съобразно правомощията си по чл.278 и сл. ГПК и данните по делото, намира, че в случая не следва да се допусне исканото от частния жалбоподател касационно обжалване на въззивното определение на Софийски градски съд, попадащо в категорията съдебни актове, визирани в чл.274, ал.3 ГПК, за които законодателят е предвидил факултативно касационно обжалване, но само при наличието на останалите установени с чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, изисквания, които в случая отсъстват.
Поставеният за разглеждане в частната касационна жалба въпрос е съществен процесуалноправен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, но поддържаното от частния жалбоподател основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК- допълнително изискване за допускане на касационен контрол, не е налице.
Този селективен критерий е обусловен от неяснота, или непълнота на приложената правна норма, обосновала решаващия извод на въззивния съд и необходимостта по тълкувателен път да бъде изяснявано нейното съдържание, както и от липсата на съдебна практика във вр. с приложението и, респ. наложилото се от настъпила промяна в обществените отношения, регулирани със същата изоставяне на съществуващата и създаване на нова практика на съдилищата.
В случая освен, че нормите на чл.98 ГПК/ отм./ и чл.100 ГПК/ отм./ са ясни и пълни и не се налага волята на законодателя вложена в същите да бъде извлечена по тълкувателен път, то във вр. с тяхното приложение съществува трайно установена и непротиворечива от години съдебна практика, която не се нуждае от промяна.
Името на ФЛ ответник, респ. фирмата на ответника ЮЛ е изрично възприет от законодателя като един от индивидуализиращите страната белези, поради което е въведен като задължителен реквизит на исковата молба, обуславящ редовността и и целящ да избегне грешка относно тъждеството на лицата, които фактически се явяват в съда и тези, посочени от ищеца.
Обстоятелството, че съдът не може да действа служебно при конституирането на страната, извън случаите на задължително необходимо другарство, какъвто не е разглежданият и само от волята на лицето, което търси защита на нарушеното свое право зависи срещу кого тя ще бъде потърсена, то ответникът, не само по съображения за процесуална икономия, но и за да не съществува съмнение относно неговата персонификация следва да е напълно индивидуализиран още с исковата молба.
Следователно безспорно съществуващото различие във фирмата на ответното ТД, посочена от ищеца и тази, според приложеното именно от последния актуално състояние на същия, издадено от съответния регистърен съд с е достатъчно, за да обоснове правен извод за нередовност на подадената искова молба и този порок е отстраним само при условията на чл.100, ал.1 ГПК/ отм./, във вр. с чл.98,б.”б” ГПК/ отм./.
Липсата на друга предвидена от законодателя процесуална възможност за премахване на констатирания от съда недостатък на исковата молба, извън установения в ГПК / отм./ ред изключва успешното разглеждането на предявения иск при неговото наличие и развитите в противна насока, доводи на частния жалбоподател, вкл. призивите за проява на държавност, като противоречащи на закона, израз на която е същият, не могат да бъдат споделени.
Водим от горното, настоящият състав на второ отделение, търговска колегия на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на постановеното от Софийски градски съд въззивно определение № 405 от 29.07. 2008 год., постановено по ч.гр.д. № 991/2008 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: