О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 486
София, 30.12..2008 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на 12.12.2008 две хилядна година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 389 /2008 година
Производството е по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, във вр. с чл.274, ал.2, т.2 и ал.3 ГПК.
Образувано е по частната жалба на ТД”Б” ООД, със седалище гр. В. подадена чрез адв. К против въззивно определение на Варненския окръжен съд № 1* от 24.06.2008 год., по ч. т. д. № 601/ 2008 год., с което оставено в сила постановеното от Варненския районен съд определение от 23. 11. 2007 год. по ч.гр.д. № 8897/2007 год. и е отхвърлена като неоснователна молбата на настоящия частен жалбоподател за издаване на изпълнителен лист срещу Л. С. Д. от гр. В. и Е. К. Д. , последният лично и в качеството му на ЕТ, упражняващ търговска дейност под фирма „А” по реда на чл. 237,б.”к” ГПК/ отм./ за сумите: 63 866.70 лв., представляваща уговорена в договор за заем от 15.12.2004 год. лихва за периода 15.12.2004 год.-06.11.2007 год. и 1 827.48 лв., деловодни разноски за издаване на изпълнителния лист, както и е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за обезпечаване на така заявеното му вземане чрез налагане на обезпечителна мярка–запор върху вземането на длъжника ЕТ Е. К. Д. с фирма „А” по изп.д. № 20077170400272/ 2007 год.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на процесуалния закон- чл.391 ГПК, във вр. с чл.389 ГПК, поради което се иска отмяната му.
Ответната по частната жалба страна не е взела становище по основателността и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС,второ отделение,търговска колегия, като взе предвид доводите на страната, във вр. с инвокираното оплакване и провери обжалваното определение, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, но е процесуално допустима само в частта, касаеща въззивното определение на Варненския окръжен съд, с която е оставена без уважение молбата на ТД ”Б” ООД, със седалище гр. В. за допускане обезпечение на заявеното от настоящия частен жалбоподател по реда на чл.237,б.”к” ГПК/ отм./ вземане, възлизащо на сумата 63 866.70 лв., чрез налагане на запор върху вземане на длъжника ЕТ Е. К. Д. с фирма „А” по изп.д. № 20077170400272/2007 год.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Правилно, позовавайки се на правната характеристика и цел на обезпечителното производство въззивният съд е счел, че доколкото същото, макар и самостоятелно е средство за осигуряване осъществяването на исковата защита, то по необходимост предпоставя висящ или предстоящ исков процес, по повод на който да влезе в действие, но към който производството по издаване на изпълнителен лист, вкл. в хипотезата на чл.237,б.”к” ГПК не може да бъде приравнено.
Освен, че законодателят не е предвидил правна възможност процесуалният закон да бъде прилаган по аналогия и доводите на частният жалбоподател в противна насока са лишени от основание в закона, то самото несъдебно изпълнително основание, на което последният се позовава се явява самостоятелен способ за засилена правна защита на вземането на кредитора, за което се отнася, поради което не е налице обезпечителна нужда за последния и като е съобразил горното, Варненският окръжен съд правилно е приложил процесуалния закон.
В останалата част частната жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Определенията, с които се уважава или отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаване на изпълнителен лист, съгласно чл.244 ГПК/ отм./ подлежат на двуинстанционно разглеждане и в този см. са изключени от обсега на осъществявания от ВКС инстанционен контрол над актовете на въззивния съд.
Следователно с постановяване на въззивното определение на ВОС, с което въззивният съд се е произнесъл по правилността на определението на ВРС за издаване на изпълнителен лист в полза на молителя ТД ”Б” ООД, гр. В. предвиденият от законодателя ред за обжалване е изчерпан и за касационната инстанция, в съответствие с разпореденото от § 2 , ал.9 ПЗР на ГПК, отсъства процесуална възможност да разгледа основателността на подадената от страната частна касационна жалба, с оглед въведените с нея оплаквания.
Водим от горното, настоящият състав на второ отделение на ВКС, търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1* от 24.06.2008 год., постановено по ч.т.д. № 601/2008 год. на Варненския окръжен съд, в частта, с която е оставена без уважение молбата на ТД ”Б” ООД, със седалище гр. В. за допускане обезпечение на вземането му, предмет на подадена молбата за издаване на изпълнителен лист, основана на чл.237, б.”к” ГПК/ отм./.
ОСТАВЯ без разглеждане, като процесуално недопустима частната жалба на ”Б” ООД, гр. В. в останалата и част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба на ТД ”Б” ООД, гр. В. може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на ВКС, търговска колегия в едноседмичен срок, считано от съобщаването му до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: