О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 378
София, 21.06.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 19.03.2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 902/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на С. ”В. АР. и С-ие- Й. А. И Р. С.”, със седалище гр. Д. против въззивно решение на Добричкия окръжен съд № 385 от 08.10.2008 год., постановено по в.гр.д. № 211/2008 год., в частта, с която при условията на чл.208, ал.1 ГПК/ отм./ е уважен предявеният от “К” О. , гр. Д. срещу касатора, като ответник, иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД за разликата над присъдената с решение № 10 от 03.07.2008 год., по гр.д. № 482/2008 на Добричкия районен съд сума от 1800 лв. до 2885.76 лв., представляваща стойността на изработените 40 бр. каменни стълби, както и в частта, с която горепосоченото първоинстанционно решение е оставено в сила по отношение на сумата от 1800лв.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон- чл.266,ал.1 ЗЗД и на съществените процесуални правила-чл.144 ГПК/ отм./ и чл.188, ал.1 ГПК/ отм./, поради което и на осн. чл.281,т.3 ГПК се иска отмяната му.
В депозирано по чл.284, ал.3,т.1 ГПК изложение е обосновано допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, по съображения, че даденото от въззивния съд разрешение на обословилите крайния правен резултат по делото въпроси на процесуалното право – дължи ли възложителят по договор за изработка възнаграждение в размер, за който няма подписани от страните и осчетоводени фактури и може ли същият да се счита за доказан само въз основа на заключение на допусната и приета съдебно- икономическа експертиза е в противоречие с трайната практика на ВКС,като същевременно се разрешават и противоречиво от съдилищата.
В подкрепа на така твърдяното несъответствие са цитирани и приложени : определение № 31/22.01.2009 год., по т.д. № 612/2008 год. на ВКС; определение № 87 от 10.11.2008 год., по т.д. № 567/2008 год. на ВКС; решение № 230/25.02.2000 год., по гр.д. № 1286/99 год. на ВКС; решение на Пловдивския апелативен съд по в.гр.д. № 648/2001 год. и решение на Кюстендилския районен съд от 19.12.2006 год., по гр.д. № 1460/ 2006 год..
Ответната по касационната жалба страна не е взела становище в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговоряща на формалните изисквания на процесуалния закон за нейната редовност е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу съдебен акт подлежащ на съдебен контрол пред ВКС, поради което е процесуално допустима.
Същата не следва да бъде допусната до разглеждане по същество от касационната инстанция, поради следното:
Съгласно т.1 от ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС, задължително за съдилищата в страната, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по същото.
Несъмнено е, че когато се касе до въпрос на процесуалното право, по отношение на който страната твърди, че попада в обсега на чл.280, ал.1 ГПК, то, както последователно поддържа в най- новата си съдебна практика ВКС, не е необходимо съдът изрично да се е произнесъл в мотивите на обжалвания съдебен акт по същия, а е достатъчно да е процедирал неправилно и този въпрос да има обуславящо значение по отношение правилността на крайния правен резултат.
В случая, за да постанови обжалвания съдебен акт ДОС е приел за доказано наличието на валидно възникнало между страните правоотношение, порадено от сключен помежду им договор за изработка на 40 бр. стъпала от варовик, по силата на който ищцовото ТД е поело задължение да изработи същите, като достави материала за тях и извърши съответния монтаж на готовия продукт.
Изложени са съображения, че отсъствието на възниканл в хода на делото спор относно факта на приемане на изработеното от ответника, като възложител обосновава правен извод, че доколкото по изричната повеля на закона – чл.264, ал.2 ЗЗД, приемането не е само фактическо, но и правно действие, обусловено от вменено на поръчващия задължение да прегледа престирания му от изпълнителя трудов резултат и да направи всичките си възражения за неточно изпълнение, то направеното едва в хода на делото възражение за неизпълнен договор, поради дефекти в качеството на изработеното, при липса на ангажирани доказателства, че се касае за проявени скрити недостатъци- е неоснователно.
По отношение оспорената от ответника фактура, поради отсъствие на подпис на негов представител, то въззивният съд изрично е посочил, че като частен свидетелстващ документ приложеното писмено доказателства няма обвързваща съда доказателствена сила и е непротивопоставимо на ответника относно вписаната в нея сума.
По съображения, че е допустимо вземането на ищеца да бъде установено с всички доказателствени средства по ГПК решаващата инстанция е изслушала и съдебно- икономическата документална експертиза. Въз основа на заключението на в.л. въззивната инстанция е счела, че до размера на присъдената сума претендираното от изпълнителя по реда на чл.266, ал.1 ЗЗД възнаграждение за извършената с материали, закупени от последния, работа е дължимо.
Следователно от решаващите мотиви на обжалвания съдебен акт изградени въз основа на осъществените от въззивнита инстанция процесуални действия по допускане и преценка на събраните по делото доказателства и обуславили поставонения по спора краен резултат се налага извод, че поставените от касатора процесуалноправни въпроси попадат в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК- основна предпоставка за достъп до касационен контрол.
По отнешение на същите, обаче, соченото противоречие-отсъства.
Първото въведено от касатора в тази вр. основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК е налице само когато твърдяното противоречие произтича от различно спрямо възприетото в обжалвания съдебн акт разрешение, съдържащо се било в постановени от касационната инстанция – актове на нормативно тълкуване- ТР и ППВС на ВС; ТР на ОСГК на ВС, постановени при условията на чл.86, ал.2 ЗСВ/ отм./ в редакцията му, публикувана в ДВ бр.59/94 год., било на ТР на ОСГК, ТР на ОСТК на ВКС или на решения, постановени от отделни състави на ВКС по реда на чл.290 ГПК.
Обстоятелството, че цитираните от касатора актове не попадат в сочената категория, само по себе си е достатъчно, за да бъде отречена основателността на поддържания критерий по т.1 та чл.280, ал.1 ГПК- допълнителна процесуална предпоставка за достъп до правосъдие.
Недоказано в производството по чл.288 ГПК е останало и основанието по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Липсата на данни, че цитираните от касатора решения на КОС и на Пловдивския апелативен съд са влезли в сила, изключва възприемането им като част от практиката на съдилищата в страната, поради което не следва да бъдат обсъждани като относими към въведения критерий.
Нямат правната характеристика на актове, създаващи противоречие по вложения от законодателя в т.2 на чл.280, ал.1 ГПК смисъл и постановените от ВКС в производството по чл.288 ГПК определения, доколокото същите не формират сила на пресъдено нещо и в тази насока са съдържащите се в т.3 на ТР на ОСГТК № 1/2010 год. задължителни разяснения.
За прецизност, обаче, следва да се посочи, че даденото с цитираните по- горе определения на ВКС, постановени в производството по чл.288 ГПК разрешение на поставените от касатора въпроси не е в различен смисъл от възприетото от ДОС, доколкото е счетено, че изпълнението на възложената работа / СМР/ не може да бъде доказано само с данъчна фактура, а следва да бъде установено и с други доказателствени средства, едно от които е именно специализираната съдебна експертиза, които подлежат на обсъждане по правилото на чл.188 ГПК/ отм./.
Същото становище, че възнаграждението си дължи за извършената и приета работа, е застъпено и в решение на ВКС №230/2000 год., по т.д. № 1286/99 год., според което допуснатата експелтиза не следва да се възприема маханично, а при съобразяване доказателстветната сила на счетоводните книги, като частни документи, ползвани като база за изготвянето и.
В тази вр. е посочено, че тези писмени доказателства се преценяват по вътрешно убеждение на съда и то с оглед на всички обстоятелства по делото, тъй като последните, като производни, изготвени на базата на първични счетоводни документи, нямат равнозначна на доказателствената сила на официален свидетелстващ документ, доказателствена стойност. Именно поради това чл.146 ГПК/ отм./ и чл.55 ТЗ изискват, за да ползват лицата, които са ги съставили по определения от законодателя по- благоприятен при преценка на доказателствената им сила, начин да са редовно водени.
Или обстоятелството, че при постановяване на обжалваното решение ДОС е възприел същия подход – назначил е съдебно- икономическа експертиза, която е извършила проверка в счетоводството на ищеца, за което няма данни да е било водено нередовно/ с.з. от 06.06.2008 год./, като изслушаното заключение е съпоставено с обстоятелствата по делото и доводите на страните, обосновава правен извод за липса на създадено противоречие по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Що се касае до правилността на извършената от съда преценка е и дали анализът на събраните по делото доказателства е в съгласие с изискването на чл.188, ал. ГПК/ отм./, то тези въпроси са относими към основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, поради което не подлежат на обсъждане в производството по чл.288 ГПК.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на възизвно решение на Добричкия окръжен съд № 385 от 08.10.2008 год., по в. гр. д. № 211/2008 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: