О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 448
София, 13.07.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 22.05.2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 50 /2010 година
Производството е по чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ТД ”М”Е. , гр. Л. против въззивно решение на Ловешкия окръжен съд № 192 от 17.07.2009 год., постановено по в.гр.д. № 258/2009 год., в частта, с която е оставено в сила решение № 766/13/ от 16.01.2009 год., по т.д. № 892 / 2007 год. на Ловешкия районен съд и са уважени предявените от починалия в хода на делото и заместен по реда на чл.120 ГПК от своите универсални правоприемници – наследниците му по закон- Т. И. Л. , М. В. И. , П. В. И. и Л. В. И., б.ж. на гр. П. срещу касатора, като ответник, обективно съединени искове по чл.133 ТЗ за сумата общо от 5 540.90 лв., представляваща неразплатена печалба от дейността на ЮЛ- търговец за 2005 година, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от дата на исковата молба- 13.06.2007 год. до окончателното и изплащане и по чл.86, ал.1 ЗЗД – общо за 229.56 лв., обезщетение за забава за периода 25.02.2007 год.-12. 06.2007 год..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за допуснато нарушение на материалния закон- чл.133 ТЗ и на същественото процесуално правило на чл.188, ал.1 ГПК, поради което се иска отмяната му.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.1, т.3 ГПК достъпът до касационен контрол основан на чл.280, ал.1, т.3 ГПК е обоснован с твърдението, че „поставените с възникналия правен спор въпроси”- за валидността на взетите от ОС на съдружниците на ТД, правно и структурно обособено в ООД, състоящо се от двама съдружници, за начина на свикване на ОС на съдружниците при дружество с ограничена отговорност от двама съдружници , за определяне на мнозинството от капитала при вземане на решения, както и дали притежаващият по- голямата част от капитала в ООД съдружник е активно легитимиран по иск с правно основание чл.74 ТЗ, щом самият той не е бил съгласен с предложения проект за решение и е оформил несъгласието си в съставения за същото протокол особено мнение, се явяват от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, „тъй като имат широко практическо приложение при вземане на решение в множество малки ТД с ограничена отговорност”.
Ответната по касационната жалба страна, в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК не е депозирала отговор.
Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна легитимирана във въззивното производство страна, поради което е процесуално допустима.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от формалното и съответствие с изискванията на процесуалния закон за нейната редовност, касационното обжалване не следва да бъде допуснато, поради следното:
За да постанови обжалваното решение, с което са потвърдени изводите на първоинстанционния съд по предявения иск с правно основание чл. 133 ТЗ въззивният съд, след обстоен анализ на събрания по делото доказателствен материал е приел, че с прекратяване членството с напусналия съдружник П. между и ответното ООД са възникнали облигационни отношения във вр. с неуредените имуществени последици, една от които е плащането на дивидент за времето до прекратяване участието на последния, поради което е налице изискуемата се активна материалноправна легитимация за ищеца да иска плащане съгласно взетото от ОС на съдружниците решение № 10 / без датата/, но материализирано в подписания от тях протокол за разпределяне на печалбата от 2005 година, възлизаща общо на сумата 35 325.00 лв., както следва- за б.ж. на гр. П. лв., а за В. К. 21 195.00 лв..
Изложени са съображения, че от момента на приемане на процесното решение, в полза на всеки един от съдружниците е възникнало право на вземане срещу търговското дружество- ответник в конкретно посочен размер и при наличие на предвиденото в чл.22, т.4 от дружествения договор обикновено мнозинство за същото, постигнатата в тази насока обща воля не може да бъде дерогирана от изразеното впоследствие особено мнение на един от съдружниците, независимо от по- големия му дял от капитала на ЮЛ- търговец, правно структурирано в ООД.
Обстоятелството,че по делото липсват доказателства, вкл. отразени в съставения за проведеното ОС протокол за противопоставяне от страна на съдружника К. на предложеното и взетото от съдружниците решение за размера на печалбата, предвидена за разпределение, респ. за начина, по който следва това разпределение да бъде извършено, нито е налице предприето по реда на чл.74 от ТЗ успешно обжалване на така взетото от върховния орган на ответното ООД решение, вписаното след оформено с подписите на съдружниците решение, особено мнение на последния, че извън сумата 17 200 лв. дивиденти не следва да се раздават, а остатъкът до пълния размер на реализираната печалба е за дълготрайни активи, се явява непротивопоставимо на ищеца и не обосновава твърдяното отсъствие на възникнало право на вземане на П. , извън изплатените му с РКО №№ 10 и 11 от месец март 2006 год., като дивиденти суми, възлизащи общо на 7 600 лева.
Допълнителен аргумент в подкрепа на възприетото разбиране, според въззивния съд е самият внесен от ответника в ТДД данък за полагащия се на ищеца дивидент, който не е формиран единствено върху доброволно изплатената му сума.
Следователно от съдържанието на решаващите мотиви на обжалвания съдебен акт, обусловили крайния правен резултат по делото се налага извод, че поставените от касатора въпроси са въобще неотносими към предмета на спора, поради което и с оглед дадените в ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС задължителни за съдилищата в страната разяснения, приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК- главна предпоставка за допускане на факултативен касационен контрол, се явява недоказано.
От своя страна щом поставените от касатора ТД ”М”Е. въпроси на материалното право, дори и да са важни, не само не са обуславящи за крайния изход от разглежданото дело, но са и въобще неотносими към възникналия правен спор, свързан с реализиране имущественото право на напусналия съдружник на дивидент, който има различен от иска с правно основание чл.74 ТЗ предмет, то те не могат да бъдат от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по вложения в критерия за селекция по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК смисъл – допълнителна процесуална предпоставка за допускане на касационното обжалване – винаги свързан с приложена от решаващия съд конкретна правна норма .
Отделен в тази вр остава въпросът, че аргументът, с който касаторът е обосновал наличието на соченото основание е житейски, а не правен, което допълнително, при вмененото на последния с чл.284, ал.3, т.1 ГПК императивно задължение за точна правна обосновка на основанията за достъп до касация, изключва обсъждане на същото в производството по чл.288 ГПК.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба на ТД ”М”Е. , гр. Л. с вх. № 9387/09.11.2009 год. на въззивното решение на Ловешкия окръжен съд № 192 от 17. 07.2009 год., постановено по в.гр.д. № 258/2009 год., по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: