О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 55
София, 25.01.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 15.01.2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 858 /2009 година
Производството е по чл.278, ал.1 и сл. ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на ТД”В”Е. , гр. П., против въззивно определение на Русенския окръжен съд № 438 от 15.10.2009 год., по в.ч.гр.д. № 713/2009 год., с което е потвърдено определение на Русенския районен съд от 09.06.2009 год., по гр.д. № 2181/2009 год. за допускане обезпечение на предявения от Б. Н. А. от гр. Р. срещу частния жалбоподател, в качеството му на ответник, иск с правно основание чл.422 ГПК, чрез налагане възбрана на конкретно посочени в съобразителната част и диспозитива на постановения съдебен акт недвижими имоти, находящи се в с. Ц., Русенска област.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на процесуалния закон, поради което се иска отмяната му.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3,т.1 ГПК частният жалбоподател е обосновал касационно обжалване по приложно поле, позовавайки се на съществуващо противоречие на даденото от въззивния съд тълкуване и прилагане на процесуалното правило на чл.391 ГПК, обусловило крайния правен резултат по делото с практиката на ВКС по см. на т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, обективирана в приложените с частната касационна жалба определения.
Ответната по частната жалба страна не е взела становище по основателността и в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид доводите на страната във вр. с инвокираните оплаквания и съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК провери данните по делото, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирана страна в процеса, но е процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане.
Обжалваният съдебен акт не е от категорията съдебни актове, за които законодателят е предвидил факултативен касационен контрол.
Определенията, с които съдът се произнася по реда на чл.389 ГПК, по заявено искане за допускане на обезпечение по предявен иск имат несамостоятелен, привременен характер, поради което обективно нямат преграждащ за развитие на производството ефект и следователно не попадат в прекратителните определения по т.1 на чл.274, ал.3 ГПК.
Същевременно, доколкото със същите не се дава и разрешение по същество на друго производство, нито се прегражда неговото развитие, то последното е изключено и от обсега на въззивните съдебни актове по чл.274, ал.3,т.2 ГПК.
Следователно постановените в обезпечителното производство определения по изрично разпореждане на закона- чл.396 ГПК подлежат на двуинстанционно разглеждане и по отношение на тях ВКС осъществява инстанционен контрол само, когато са постановени за първи пот от въззивната инстанция, какъвто не е разглежданият случай.
С произнасяне на въззивното определение, предмет на настоящата частна жалба, от Русенския окръжен съд предвиденият от законодателя процесуален ред за обжалване е изчерпан и частният жалбоподател не разполага с потестативно процесуално право на жалба, което от своя страна изключва допустимостта на исканото касационно обжалване.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.278, ал.1 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на Върховният касационен съд,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без разглеждане като процесуално недопустима частната жалба на ТД ”В” Е. , гр. П., против въззивно определение на Русенския окръжен съд № 438 от 15. 10. 2009 год., по в.ч.гр.д. № 713/2009 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на ВКС, търговска колегия в седмодневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: