О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 532
София, 15.09.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 03.07.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 260 /2009 година
Производството е по чл.274, ал.3,т.1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на В. Д. Д. , регистриран като лекар с фирма„Д-Р В. Д., гр. Б. дол против въззивно определение на Кюстендилския окръжен съд от 26.11.2008 год., постановено по гр.д. № 656/2008 год., с което е потвърдено определение № 1* от 20.10.2008 год., по гр.д. № 1216/2008 год. на Кюстендилския районен съд за прекратяване на производството по делото, поради недопустимост на иска.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на процесуалния закон.
В депозирано към частната касационна жалба изложение по чл.284, ал.3,т.1 ГПК частният жалбоподател е обосновал касационно обжалване по приложно поле с твърдението, че по въпроса за правосубектността на учрежденията, създадени по силата на закон или актове на МС, който е обусловил крайния правен резултат по делото въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВАС, израз на която е приложеното определение на петчленен състав на ВАС № 124/2007 год. по адм.д.-№ 144/2007 год..
Ответната по частната жалба страна е възразила по основателността и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС , второ отделение, търговска колегия, като взе предвид изложените доводи и данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното определение Кюстендилският окръжен съд е счел, че ищецът В, упражняващ лекарската си практика под фирма„Д”, в качеството си на ищец, не е отстранил констатираната от първоинстанционния съд нередовност на исковата молба, изразяваща се в предявяване на иск първоначално срещу ответник Районна здравноосигурителна каса гр. К., а впоследствие срещу директора на РЗОК, които не притежават необходимата пасивна процесуалноправна легитимация на страна в процеса, в дадения му от КРС по реда на чл.129, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 127, ал.1,т.2 ГПК неколкократно срок.
Изложени са съображения, че пасивната процесуалноправна легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка, от категорията на положителните, за която съдът следи служебно, поради което отсъствието и води до недопустимост на предявения иск, в съответствие с процесуалното правило на чл.130 ГПК.
Видно от мотивите на обжалваното определение поставеният от частния жалбоподател въпрос на процесуалното право, като обусловил решаващите изводи на въззивния съд, попада в обсега на чл.280, ал.1 ГПК – основна предпоставка за допускане на частно касационно обжалване.
Не е налице, обаче, визираният от страната критерий за селекция.
Доколкото както в практиката на ВКС по см. на т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, така и в практиката на съдилищата по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, противоречието в която е въздигната от законодателя като допълнително основание за допустимост на касационното обжалване , създадено с действащата процесуалноправна уредба като факултативно, по обясними причини – не е формирана във вр. с разгледан гражданскоправен спор, не се включва практиката на административните съдилища, вкл. на ВКС, то соченият в частната жалба селективен критерий – отсъства.
Съгласно чл.280, ал.1 ГПК, към който нормата на чл.274, ал.3,т.1 ГПК изрично препраща, произнасянето на касационната инстанция по допускане на касационното обжалване е обвързано от преценката за наличието на предпоставките- основна и допълнителна, въведени от законодателя, съобразно твърдяното от касатора, респ. от частния жалбоподател.
Следователно, доколкото в тежест на последния, съгласно процесуалното правило на чл.284, ал.3,т.1 ГПК е да установи сочения от него селективен критерий, то отсъствието му, има за своя правна последица възлагане върху същия неблагоприятните правни последици, които в случая са- недопускане на касационно обжалване, поради отсъствие на установените императивни предпоставки за осъществявания, стеснен по обхват, касационен контрол
Отделен в тази вр. е въпросът, че практиката на ВКС от твърде дълъг период от време е трайно непротиворечива, както относно момента на придобиване на правосубектност на ЮЛ, така и относно последиците при отсъствие на процесуалноправна легитимация- активна или пасивна на страната и от нея въззивният съд не се е отклонил.
Водим от горното настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, на осн. чл.278, ал.1 и сл. ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Кюстендилския окръжен съд от 26.11.2008 год., постановено по гр.д. № 656/2008 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: