О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 183
София, 08.04.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на 23.01.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 631 /2008 година
Производството е по чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на М. С. М. от гр. В. против въззивното решение на Варненския апелативен съд № 68 от 09.04.2008 год., постановено по в.гр.д. № 72/2008 год., с което е оставено в сила решението на Варненския окръжен съд № 1* от 17. 10. 2007 год., по гр.д. № 393/2007 год. и е отхвърлен предявения от касатора срещу А. Р. К. и Н. И. К., двамата от гр. В. отменителен иск основан на чл.135 ЗЗД за обявяване недействителен по отношение на ищеца сключения между двата ответници на 15.09.2006 год. договор за цесия за вземането на първия към М. , предмет на изп.д. № 2* по описа на ЧСИ Р. Т. с рег. № 7* възлизащо общо на сумата 43 575.70 лв..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за допуснато нарушение на материалния закон – чл.135, ал.1 ЗЗД и чл.103 ЗЗД, както и на процесуалното правило на чл. 188, ал.1 ГПК/ отм./, във вр. с чл.145, ал.1 ГПК / отм./.
В тази вр. касаторът поддържа, че поради превратно тълкуване на доказателствения материал по делото въззивният съд е изградил неверен правен извод относно субективния елемент от фактическия състав на чл.135 ЗЗД, приемайки, че ответникът К. не е знаел за увреждането на ищеца – кредитор, като същевременно неправилно е приложил чл.135 ЗЗД, като е счел, че сключеният между двамата ответници договор за цесия сам по себе си обективно не уврежда интересите на ищеца, като кредитор.
В депозираното по реда на чл.284, ал.3,т.1 ГПК изложение приложното поле на касационното обжалване е обосновано с наличие на основанията по чл.280, ал.1,т.2 и т.3 ГПК.
Твърди се, че по съществения за делото материалноправен въпрос-„Увреждат ли се интересите на кредитора, ако длъжникът му прехвърли собствеността си върху недвижим имот ?”, съществува противоречие в практиката на съдилищата, израз на което е приложеното с касационната жалба решение № 300/29.04.2004 год. по гр.д. № 557/ 2003 год. на ІІ г.о на ВКС, поради което е налице критерият за селекция по чл.280, ал.1,т.2 ГПК.
Същевременно, според касатора, същественият материалноправен въпрос – „Прехвърля ли се вземането на кредитора, конституиран като взискател по изпълнително дело върху имот, продаван от неговия длъжник или върху цесионера?”, пък се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото и това обстоятелство налага допускане касация на обжалвания съдебен акт и на основание чл. 280, ал.1,т.3 ГПК.
Ответниците по делото не са взели становище по касационната жалба по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение,търговска колегия, като взе предвид изложените от касатора доводи и данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Въпреки процесуалната допустимост на подадената в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК касационна жалба, обусловена от редовността и, касационно обжалване на въззивното решение на Варненския апелативен съд не следва да бъде допуснато, поради следното:
Формулираният от касатора въпрос- „ Увреждат ли се интересите на кредитора, ако длъжникът му прехвърли собствеността си върху недвижим имот?” е важен материалноправен, свързан с точното приложение на чл.135, ал.1 ЗЗД, но не е обусловил изхода от конкретния правен спор, поради което не е съществен по вложения от законодателя в чл.280, ал.1 ГПК смисъл и поради това не попада в приложното поле на сочената норма.
За да отхвърли конститутивния иск по чл.135 ЗЗД, предоставен в защита на кредитор, чийто интереси са увредени от актове – действия или сделки, на негов длъжник, въззивният съд, въз основа на данните по делото, е счел, че сключеният между двамата ответници договор за цесия обективно не е в състояние да увреди интересите на ищеца М. , в качеството му на кредитор.
Изложени са в тази вр. съображения, че само по себе си извършеното от А. К. , длъжник по издаден по реда на чл.237,б.”е” ГПК / отм./, във вр. с чл.242 ГПК /отм./в полза на М. изпълнителен лист за сумата 48 500 лв., възмездно прехвърляне на неговото вземане спрямо последния, възлизащо на 43 575.50 лв. и предмет на изп. дело № 2* на ЧСИ Р. Т. на втория ответник- лицето Н. К. , не лишава ищеца да извърши прихващане на вземането си към предишния кредитор и спрямо цесионера, щом условията за компенсация, установени с чл.103 ЗЗД, са съществували преди съобщаването на цесията и той не е приел същата.
Следователно освен, че въпросът дали осъщественото от длъжника правно действие, като обективен факт има увреждащ интересите на кредитора характер, е винаги конкретен- обусловен от установените по делото факти, което въззивният съд е съобразил, осъждайки подробно в тази вр. доводите на страните и събрания доказателствен материал, то доколкото в разглеждания случай този въпрос по никакъв начин не е свързан с правото на собственост на длъжника върху определен недвижим имот, по него липсва и произнасяне от решаващата инстанция.
Поради това същият се явява правно ирелевантен за изхода от спора, което от своя страна изключва и необходимостта да се преценява дали по отношение на него е налице поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1,т.2 ГПК.
Отделен в тази вр. е въпросът, че самото цитирано решение на ВКС № 300/ 29.04.2004 год. по гр.д. № 557/ 2003 год. на ІІ г.о на ВКС, приложено в препис към касационната жалба, касае единствено субективния елемент от фактическия състав на отменителния иск по чл. 135, ал.1 ЗЗД – знанието за увреждане и допустимите за установяването му доказателствени средства, който поради приетата недоказаност на обективния факт на увреждащия характер на процесния договор за цесия не е бил предмет на обсъждане от Варненския апелативен съд, за да се създаде твърдяното от разрешаването му противоречие.
Що се отнася до оплакването за неправилност на изградения от решаващата инстанция краен правен извод, че сам по себе си сключеният договор за цесия обективно не е в състояние да увреди интересите на ищеца М. , поради допуснато нарушение на процесуалния закон, то дори соченият порок да е евентуално налице, той е относим към основанията за касационно обжалване по чл.281 ГПК, но не и към селективния критерий за допускане на касационно обжалване, въведен с чл.280, ал.1,т.2 ГПК.
Отсъства и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, на което касаторът се позовава.
Последното, освен, че е бланкетно формулирано, без да са изложени каквато и да било аргументи за конкретната приложима в случая хипотеза, то поставеният абстрактно от касатора въпрос никога не е бил предмет на разглеждане от двете инстанции и няма отношение към делото.
Липсата на произнасяне от Варненския апелативен съд по въпроса- „Прехвърля ли се вземането на кредитора, конституиран като взискател по изпълнително дело върху имот, продаван от неговия длъжник или върху цесионера?”, изключва наличието на правна възможност за възприемане същия като значим за точното прилагане на закона и за развитие на правото по вложения в на чл. 280, ал.1,т.3 ГПК смисъл.
Това е така, защото соченият критерий за селекция винаги е свързан с отстраняване на съществуваща към момента на постановяване на обжалвания съдебен акт, а не бъдеща противоречива съдебна практика или с необходимостта от тълкуване на закона, целящо да премахне непълнота на същия, неяснота в съответната правна норма, респ. с нуждата от изоставяне на едно вече възприето тълкуване на закона, за да бъде наложено друго, какъвто не е разглежданият случай.
Водим от горното и на осн. чл.288 ГПК, настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Варненския апелативен съд № 68 от 09.04.2008 год., постановено по в.гр.д. № 72/2008 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: