О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 542
София, 18.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на 14.07.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 125 /2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на А. за с. к. гр. С. против въззивно решение на Пловдивския апелативен съд № 513 от 20.10.2008 год., постановено по в.гр.д. № 625/2008 год., с което е оставено в сила решение № 71 от 07. 05. 2008 год. по гр.д. № 1/2004 год. на Кърджалийския окръжен съд и е отхвърлена като неоснователна молбата на настоящия касатор, основана на чл. 192, ал.2 ГПК за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 39 от 22.07.2004 год., по гр.д. № 1/2004 год. , по описа на същия съд, в частта относно единния граждански номер /ЕГН/ на ответника П от гр. И..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за допуснато нарушение на процесуалния закон-касационно основание по чл.281,т.3 ГПК.
Касаторът поддържа, че доколкото в процесуалния закон- чл.98, ал.1, б. ”б” ГПК/ отм./ не се съдържа изрично изискване за посочване ЕГН на ответника, допуснатата от ищеца в исковата молба грешка в същия е следвало да бъде отстранено служебно от съда, предвид представените в тази насока по делото писмени доказателства.
Същевременно обстоятелството, че съгласно чл.11, ал.1 от Закона за гражданската регистрация / ДВ бр./, единният граждански номер /ЕГН/ е административен идентификатор на подлежащите на регистрация физически лица, чрез който същите се определят еднозначно, то сочената грешка няма характер на техническа, а попада в приложното поле на чл.192 , ал.2 ГПК/ отм./.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3,т.1 ГПК касаторът е обосновал допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал.1,т.2 ГПК с твърдението, че формулираните от него въпроси на процесуалното право- следва ли външното изразяване волята на съда в писмения текст на решението да се търси единствено при формален прочит на мотивите към същото и възможно ли е чрез обсъдените от съда доказателства по делото да се установи действителната воля на съда, обективирана в тези мотиви, значими изхода от делото в производството по чл.192, ал.2 ГПК/ отм./ се разрешават противоречиво от съдилищата.
В подкрепа на твърдяното противоречие са цитирани и приложени в препис по делото решения: на Софийски окръжен съд по гр.д. № 485/ 2004 год.; на районен съд гр. Б. № 75 по гр.д. № 356/2007 год. ; на районен съд гр. Д. от 05.05.2005 год. по гр.д. № 69/2000 год.; на Бургаския апелативен съд по възз. гр.д. № 10/2001 год.; на ВС № 3202/82 год. по гр.д. № 2762/82 год.
Ответниците по касационната жалба не са взели становище по основателността и по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение ВКС, като взе предвид изложените от касатора доводи и съобрази данните по делото, в съответствие с правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на инстанционен к. съдебен акт и е процесуално допустима.
Въпреки процесуалната допустимост, обусловена от спазване на формалните императивни изисквания на процесуалния закон за редовността на касационната жалба, основанията за допускане на касационно обжалване в случая отсъстват.
С постановеното от Пловдивския апелативен съд решение, предмет на подадената от касатора касационна жалба е прието, че щом в писмения текст на решението на КОС по гр.д. № 1/2004 год. вписаният единен граждански номер /ЕГН/ на ответника С съответства напълно на посочения изрично от ищеца в исковата молба, то отсъства несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване, което да обуслови допускане на исканата от А. за с. к. поправка по реда на чл.192, ал.2 ГПК / отм./.
Допълнително в тази вр. въззивната инстанция е направила и извод, че доколкото в случая не се касае до факт или обстоятелство, по отношение на които съдът би могъл да формира своя собствена воля, то дори вписаният в диспозитива на постановеното от КОС решение № 39 по гр.д. № 1/2004 год. единен граждански номер / ЕГН/ на ответника С да не е верният, посочен в исковата молба, с който лицето административно се идентифицира, то очевидна фактическа грешка, поправима по реда на чл.192, ал.2 ГПК /отм./ въобще отсъства.
Следователно с обжалваното решение Пловдивският апелативен съд се е произнесъл по въпроси на процесуално право, свързани с начина на отстраняване на допусната от съда очевидна фактическа грешка и нейната правна същност, каквито всъщност са поставените от касатора в изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК процесуалноправни въпроси, макар и непрецизно формулирани, които поради своята значимост за изхода от делото в производство по чл.192, ал.2 ГПК/ отм./, попадат в приложното поле на чл. 280, ал.1 ГПК- основна предпоставка за допускане на касационно обжалване.
Недоказано, обаче е поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1,т.2 ГПК- допълнителна процесуална предпоставка за допустимост на касационното обжалване, въведена от законодателя.
За да е налице соченото основание, необходимо е да са постановени необжалваеми съдебни актове от различни съдилища, респ. от отделни състави на ВКС, с които въпросът за правната същност на очевидната фактическа грешка и предпоставките за отстраняването и по реда на чл. 192, ал.2 ГПК / отм./ да са решение по различен начин.
В случая цитираните в тази вр. решения на различните районни, окръжни и апелативни съдилища не само, че са обжалваеми, но са и са без данни, че са влезли в сила.
Що са касае до постановеното от ВС решение № 3202/82 год., по гр. д. № 2762/82 год. на ІІ-ро г.о., то възприето с него разрешение на така поставените процесуалноправни въпроси съвпада напълно с прието от Пловдивския апелативен съд в обжалваното решение, поради което отсъства критерият за селекция по чл.280, ал.1,т.2 ГПК.
Освен това, дори и касаторът да беше се позовал на влезли в сила съдебни актове, създаващи външна представа за твърдяното противоречие, обстоятелството, че практиката на ВКС, свързана с приложението на чл.192, ал.2 ГПК /отм./, според която не подлежи на поправка като очевидна фактическа грешка, както такава, допусната в постановено съдебно решение, но касаеща факт или обстоятелство, по отношение на които решаващият съд не би могъл да формира собствена воля, така и грешка на името или на административния идентификатор, чрез който съответното физическо лице се определя, когато последните съответстват на посочените в исковата молба, е последователна и трайно непротиворечива и с нея въззивният съд се е съобразил, изключва основателността на визираното от касатора основание по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивския апелативен съд № 513 от 20.10.2008 год., по възз. гр. д. № 625/2008 год., по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: