О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 19
София, 14.01.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на 29.12.2008 хилядна година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 492/2008 година
Производството е по чл.274, ал.3,т.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на ”М.-Д. Л. Х”ЕООД, гр. С. против въззивното определение на Софийски апелативен съд № 684 от 25.09.2008 год., постановено по ч.гр.д. № 1834/2008 год., с което е оставено в сила определението на Софийски градски съд от 02.07.2008 год. по ф.д. № 476/2007 год. за прекратяване на производството по делото поради отсъствие на правен интерес от предявения установителен иск по чл. 431, ал.2 ГПК.
С частната жалба е въведено оплакване за допуснато нарушение на процесуалния закон, поради което се иска отмяна на обжалваното определение като неправилно и връщане на делото на първоинстанционния съд за разглеждане на предявения иск.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение,търговска колегия, като взе предвид изложените в частната жалба доводи, във вр. с инвокираните оплаквания, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.278 и сл. ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК, редовна е и е процесуално допустима по см. на чл.274, ал.3,т.1 ГПК, тъй като обжалваното въззивно определение има преграждащ по-нататъшното развитие на делото ефект.
Поставеният за разглеждане с частната жалба въпрос за правния интерес на ищеца при предявен установителен иск, черпещ своето правно основание в чл.431, ал.2 ГПК, по който въззивният съд се е произнесъл е съществен по см. на чл.280, ал.1 ГПК, поради което същият попада в приложеното поле на сочената правна норма.
Неоснователно, обаче е твърдението на частния жалбоподател, че разрешаването му от въззивния съд е в противоречие със задължителната практика на ВКС- ТР № 1/2002 год. на ОСГК и се разрешава противоречиво от съдилищата, като израз на това противоречие са решенията: № 55/2007 год. по т.д. № 534/2006 год. на ВКС, търговска колегия; № 306/98 год. по гр.д. № 118/98 год. на петчленен състав на ВКС и определение №ф-41 /92 год. по ф.д. № 12/92 год. на V-то г.о на ВС, приложени по делото.
В съответствие с утвърдената с ТР №1/2002 год. на ОСГК на ВКС практика въззивният съд е приел, че доколкото понятието „несъществуващо обстоятелство” е въведено само по отношение на подлежащите на вписване обстоятелства, които не са валидно възникнали, то твърдяната от ищеца незаконосъобразност на взето от органа на ответното ТД, правно и организационно обособено в ЕООД, решение за увеличаване на капитала му чрез апортиране на процесния недвижим имот сама по себе си не обосновава наличието на правен интерес за същия от предявения установителен иск по чл.431, ал.2 ГПК/ отм./, в предмета на който проверка на законосъобразността на самото вписано обстоятелство не се включва.
Следователно даденото от Софийски апелативен съд разрешение по повдигнатия в обжалваното определение съществен процесуален въпрос, според което е недопустимо с иск по чл.431, ал.2 ГПК/ отм./ да се оспорват решенията на регистърния съд, постанови в позитивното охранително производство, поради незаконосъобразност на вписаните обстоятелства- в случая, увеличаване капитала на ответника, въз основа на конкретно взети от С. общински съвет в тази насока решения, не противоречи на задължителната практика на ВКС, обективирана в цитираното ТР № 1/2002 год. на ОСГК, поради което поддържаният в приложеното към частната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК селективен критерий по чл.280, ал.1,т.1 ГПК не е налице.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че предвид облигационния характер на договор за наем, за наемателя, без заявено самостоятелно право на собственост въобще отсъства правен интерес от установяване действителния собственик на наетия имот.
Що се касае до останалите посочени от частния жалбоподател съдебни актове, то доколкото същите не са постановени в производство по чл.431, ал.2 ГПК, те са неотносими към повдигнатия от частния жалбоподател процесуален въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл с обжалваното определение, поради което не могат да обосноват предпоставките на чл.280, ал.1,т.2 ГПК и не следва да бъдат обсъждани подробно.
Следва единствено в тази вр. да се посочи, че при наличието на постановено от ВКС тълкувателно решение по приложението на определена правна норма, съдебната практика, която го предхожда, дори и да е противоречива е ирелевантна, вкл. в хипотезата на чл.280, ал.1,т.2 ГПК, по съображения, че тя се счита именно от същото за преодоляна.
Водим от горното, настоящият състав на второ отделение на ВКС, търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Софийски апелативен съд № 648 от 25.09.2008 год., по ч.гр.д. № 1834/2008 год. по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: