О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 54
София, 03.02.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на 18.12.2008 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 414 /2008 година
Производството е по чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Х. търговско промишлена п. против въззивно решение на Пловдивския апелативен съд № 660 от 10.03.2008 год., постановено по в.т.д. № 687/ 2007 год., с което е оставено в сила решението на Хасковския окръжен съд от 16.03.2007 год., по гр.д. № 1106/2002 год.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост, допуснато от въззивния съд нарушение на закона и на съществените процесуални правила- отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Ч. процесуалния си представител адв. М. Ц. , касаторът поддържа, че включването на точка „Разни” в оповестения в „Държавен вестник” дневен ред на процесното ОС е достатъчно, за са счете, че императивната норма на чл.29, ал.3 ЗЮЛНЦ не е нарушена и липсата на публикация относно конкретното и съдържание – вътрешноорганизационен въпрос, не обосновава правен извод за нарушено право на защита на ищеца, както неправилно е прието по делото.
В депозираното по реда на чл.284, ал.3,т.1 ГПК изложение страната е развила съображения за допустимост на касационното обжалване, обосновани с отсъствие на съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 29 ЗЮЛНЦ, поради което счита, че в случая селективният критерий по чл.280 ал.1т.3 ГПК е налице.
Ответната по касационната жалба страна не е взела становище по реда на чл.287 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение,търговска колегия, като взе предвид данните по делото, съобразно правомощията си по чл.288 и сл. ГПК, намира:
Касационната жалба е редовна, подадена е в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и е процесуално допустима.
С обжалваното въззивно решение Пловдивският апелативен съд е оставил в сила решението на Хасковския окръжен съд, с което е уважен предявеният от Е. Н. С. К. , упражняващ търговска дейност под фирма „ Н.- Н. К.” срещу касатора конститутивен иск по чл.25, ал.4, във вр. с ал.6 ЗЮЛНЦ за отмяна на взетото от проведеното на 19.08.2002 год. ОС на ЮЛ, решение за прекратяване на членството му, поради изключване.
За да постанови този резултат решаващият съд, с оглед данните по делото, е счел че в обявения в „Държавен вестник” бр. 66/2002 год. дневен ред за свиканото и проведено на 19. 08. 2002 год. ОС на ответното ЮЛ – Х. търговско- промишлена п. , не е бил включен въпрос за изключване на членове на сдружението, между които и ищецът, нито въпрос за разглеждане жалбите на последните против взето в тази насока решение на Изпълнителния съвет, поради което формираната от същото воля е в нарушение на императивното изискване на чл.26, ал.2 ЗЮЛНЦ и уставната разпоредба на чл.21, а това само по себе си изключва и законосъобразността на взетото решение.
По наведения от ответника довод за недопустимост на последното, обусловена от предхождащо го прекратяване на членственото правоотношение с ищеца, заради незаплатения в срок членски внос, въззивната инстанция е изложила съждения, че в разглежданата хипотеза съществуващото членствено правоотношение не се преустановява автоматично, с настъпване на предвидените основания, а е необходимо акт на оправомощения да констатира нарушението орган, съобразно приетото в устройствения акт на ЮЛ.
Следователно независимо, че изложението на основанията по чл.280, ал.1 ГПК, депозирано от касатора не съдържа конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл, то с оглед изложеното в обстоятелствената част на касационната жалба и съдържащите се данни, следва да се приеме, че съществените материалноправни въпроси в случая са : а./ липсата на конкретност в съдържанието на т. „Разни” в оповестения в покана дневен ред отразява ли се на редовността на свиканото ОС на ЮЛ, правно и структурно обособено като сдружение и противопоставим ли е същият на предприето при обсъждането и изключване на съответния негов член; б./ съществува ли правна възможност при действието на ЗЮЛНЦ за автоматично прекратяване на членственото правоотношение в хипотезата на чл.22, ал.1,т.5, във вр. с ал.4 ЗЮЛСНЦ;
Обстоятелството, че тези въпроси са обусловили изходът на делото, обосновава правен извод, че по отношение на тях следва да се извърши и преценката за наличието на сочения от касатора селективен критерий по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Допускане на касационното обжалване въз основа на последния е обусловено, както от наличието на непълна или неясна конкретна правна норма, нуждаеща се от разширително, респ. корективно тълкуване, с оглед непротиворечивото и прилагане от отделните съдилища, така и от предизвикана обществена необходимост за промяна във възприетото до момента тълкуване на закона или отделна негова разпоредба, което от своя страна води до развитие на правото по вложения от законодателя в чл.280, ал.1,т.3 ГПК, смисъл.
Следователно обстоятелството, че въпросът за съдържанието на обявения в поканата за свикване на ОС дневен ред и неговото значение за редовността на последното е бил предмет на многократно тълкуване от страна на ВКС и създадената в тази насока практика, макар във вр. с приложението на други закони, е непротиворечива и в случая- съобразена от Пловдивския апелативен съд, изключва наличието на твърдяното от касатора основание за допускане на касационното обжалване.
Що се касае до втория съществен материалноправен въпрос за възможността при настъпване на предвидените от закона основания за отпадане по см. на чл.22, ал.1,т.5 ЗЮЛНЦ, прекратяване на членственото правоотношение да настъпи автоматично, то нормата на чл.22, ал.4 ЗЮЛНЦ е ясна и недвусмислена.
Създадената с нея правна възможност сдружението самостоятелно да определи реда и начина на констатиране нарушенията, водещи до отпадане членуването в същото, сама по себе си е достатъчна, за да се отрече автоматичното преустановяване на членственоправната връзка.
Поради това само липсата на съдебна практика на ВКС по приложението на чл.22, ал.4 ЗЮНЦ във вр. с чл.22, ал.1,т.5 ЗЮЛНЦ, на която касаторът се позовава, не обоснова правен извод за наличието на селективния критерий по чл.280, ал.1т.3 ГПК.
Отделен в тази вр. е въпросът, че основанията, водещи до отпадане на членство, както и тяхното констатиране от сдружението са винаги конкретни, обусловени от фактите по възникналия правен спор, като евентуално неправилните изводи на съда в тази насока са основание за касационно обжалване, но и за допускане на същото- арг. от чл.280, ал.1 ГПК.
Водим от горното, настоящият състав на второ отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 660 от 10.03.2008 год., постановено по в.т.д. № 687/ 2007 год. на Пловдивския апелативен съд по жалбата на Х. търговско – промишлена п. , гр. Х..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: