О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 57
София, 02.02.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 15.01.2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 763 /2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „Т” Е. , гр. С. против въззивното решение на Софийски градски съд от 21. 11. 2008 год., постановено по гр.д. № 726/2006 год., в частта, с която е осъден настоящият касатор, в качеството му на ответник, да заплати на „С” Е. , гр. П. сумите: 4 298.59 лв., на осн. чл.373, ал.1,пр.2 ТЗ, във вр. с чл.17, ал.1,пр.2 CMR и 1161.50 лв., на осн. чл.373, ал.2 ТЗ във вр. с чл.17, ал.1, пр.4 CMR, заедно със законната лихва върху двете главници, считано от 22.01.2004 год. до окончателното и изплащане, както и направените деловодни разноски от 1204.15 лв..
В останалата част, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от „С” Е. , гр. П. искови претенции решението на СРС от 21.12.2005 год., по т.д. № 381/ 2004 год., като необжалвано е влязло в сила.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон, поради което на осн. чл.281,т.3 ГПК се иска отмяната му .
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3,т.1 ГПК касаторът е обосновал касационно обжалване по приложено поле с твърдяните в обстоятелствената част на касационната жалба оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон и преценен от въззивната инстанция доказателствен материал чрез „проявена необективност и пристрастност”. Счита, че при липса на договорен между страните срок на изпълнение от страна на превозвача, незаконосъобразно решаващата инстанция е вменила неизпълнение на несъществуващо такова задължение на превозвача, обусловило и ангажиране на договорната му отговорност по реда на чл.373, ал.2 ЗЗД.
Наличието на подобен подход при тълкуване договора на страните и преценка на доказателствения материал по делото, според касатора, „не само касае точното прилагане на закона, но поставяйки под въпрос съществуването на правото като институция и съвкупност от норми и прочие се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.”
Същевременно, според касатора, произнасяйки се по въпроса за размера на претендираните от превозвача обезщетения за унищожаване на част от товара и за забавеното доставяне на останалата част от пратката на нейния получател, без да съобрази разпоредбите на приложимия закон- чл. 23,т.3 от Конвенция CMR, международен договор, част от вътрешното право на Република Б. , въззивната инстанция в нарушение на процесуалния закон е разместила доказателствената тежест в процеса и е възложила на ответника по делото да установи, попада ли претендираната от ищеца неустойка в лимитирания от Конвенция СМR размер, което е достатъчно, за да обоснове хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна в срока и по реда на чл. 287, ал.1 ГПК е възразила по допустимостта на касационното обжалване и алтернативно по основателността на въведените оплаквания.
Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид изложените доводи във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от легитимирана страна в процеса и срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС, поради което е процесуално допустима.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от формалното и съответствие с императивните изисквания на процесуалния закон за редовност, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Съгласно създадената с действащия ГПК процесуалноправна уредба на касационното производство като факултативно, достъпът до касационен контрол задължително предпоставя наличие на дадено от въззивния съд с обжалвания съдебен акт разрешение на специфичен и значим за изхода на конкретния правен спор материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от лимитативно посочените в чл.280, ал.1 ГПК основания.
Следователно касае се до такъв въпрос на материалното и/ или процесуално право, който следва не само да обусловил решаващите изводи на въззивния съд, но и именно като такъв да попада в някоя от изчерпателно изброените хипотези на чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК, за които правилността на изградените фактически и правни изводи, каквито всъщност са наведените от касатора доводи в депозирано към касационната жалба изложение, са правно ирелевантни.
Обстоятелството, че изрично с нормата на чл.284, ал.3,т.1 ГПК в тежест на последния е вменено формулирането на този специфичен за конкретното дело правен въпрос- главна предпоставка за допускане на касационното обжалване, изключва, вкл. по съображения, изведени от диспозитивното начало и принципа за равенството на страните в процеса, наличието на правна възможност, когато същият не е посочен, а единствено е налице бланкетно позоваване на законовия текст, както е в разглежданият случай, касационната инстанция въз основа на решаващите мотиви на въззивния съд самостоятелно да определи този въпрос и в съответствие с него да допусне разглеждане основателността на касационната жалба.
В тази вр. съобразено съдържанието на депозираното от „Т” Е. , гр. С. по реда на чл.284, ал.3,т.1 ГПК, изложение, в което са възпроизведени отново само касационни оплаквания, свеждащи се необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на процесуалното правило на чл.235, ал.2 ГПК, налага правен извод, че основната, главна предпоставка за допускане на касационно обжалване в случая – отсъства.
Доколкото неаргументиран е останал и въведеният селективен критерий по т.3 на чл.280 ГПК, бланкетното посочване законовия текст на който не удовлетворява изискването за обосноваване приноса на разрешения правен въпрос към точното прилагане на конкретна правна норма, която поради неяснота или непълнота се нуждае от корективно тълкуване и едновременно с това към развитие на правоприлагането било чрез създаване на отсъстваща до момента във вр. с приложението и съдебна практика или промяна на трайно установена, но неправилна съдебна практика, то липсва и допълнителната процесуална предпоставка, въз основа на която касационната инстанция да извърши възложената и от законодателя проверка за допустимост на касационното обжалване, към която основанията по чл.281 ГПК са неотносими.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.288 ГПК настоящият състав на второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд от 21. 11. 2008 год., постановено по гр.д. № 726/2006 год., по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: