О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 209
София, 20.05.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 05.02.2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 806 /2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по подадена от А. за с. к. гр. С. касационна жалба срещу въззивно решение на Великотърновския апелативен съд № 78 от 15.04.2009 год., постановено по в.т.д. № 9/2009год., в частта, с която е оставено в сила решението на Габровския окръжен съд № 81 от 17.07.2008 год., по гр.д. № 37/2008 год. и е отхвърлен като неоснователен предявения срещу „Л” А. , със седалище с. К., община Т. иск по чл.92, ал.1 ЗЗД за заплащане неустойка за неизпълнение „П” по договор за приватизационна продажба от 28.12.2001 год. за отчетната 2006 год. за разликата над 451 030 лв. до пълния предявен размер от 458 344 лв.; същото първоинстанционно решение е изменено в частта му относно присъдените на ищцовото ЮЛ, настоящ касатор, деловодни разноски за разликата над сумата от 1250 лв. общо за всички инстанции до пълния претендиран размер от 33 348 лв. и е обезсилено допълнителното решение на Габровския окръжен съд № 109 от 31. 10. 2008 год., по гр. д. № 37/2008 год. поради недопустимост на предявения иск , основан на чл.92, ал.1 ЗЗД за заплащане на неустойка по чл.18.5 за неизпълнение на поетото от купувача задължение по чл.11 от същата приватизационна сделка за периода след датата на исковата молба 29.02.2008 год. до окончателно изпълнение задължението от ответника т.и. и след постановяване на съдебния акт.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на процесуалния закон и неправилно приложение на чл.92, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД.
Касаторът е изложил подробни съображения срещу процесуалната законосъобразност / чл.188, ал.1 и ал.3 ГПК – отм./ на извода на въззивния съд, че щом размерът на дължимата от купувача неустойка е бил веднъж изчислена от ИС на А. за с. к. въз основа получените от Национален статистически институт предварителни данни за средната годишна заплата за страната за 2006 год., възприети от този орган на ищцовото ЮЛ като база по чл. 18. 3 от сключената приватизационна продажба, то постъпилите по-късно окончателни данни за същата, надхвърлящи, съобразно представената като писмено доказателство по делото официална справка на НСИ предходния размер са ирелевантни с оглед нормативно определените в чл.19, ал.2,т.1 от УП на АСК правомощия на този орган и обективираното в протокол № 258/27.02.2008 год. от заседанието на същия решение, поради което, като непротивопоставими на ответника и не могат да бъдат взети предвид от решаващия съд.
Становището си срещу неправилното приложение на чл.209, ал.1 ГПК/ отм./ касаторът е аргументирал с процесуалното правило на чл.97, ал.2 ГПК/ отм./ и с характера на договорената между страните неустойка за забава, явяваща се, според изложеното, повтарящо се задължение – платими 1000 лв. ежедневно, както и на липсата на предвидено от законодателя ограничение относно периода на начисляването и. Подробни доводи в обстоятелствената част на касационната жалба се съдържат и във вр. с оплакването за неправилно определени на ищцовата страна деловодни разноски.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване с твърдението, че даденото от въззивния съд разрешение на основните за изхода на настоящия правен спор процесуалноправни въпроси, свързани с начина на формиране вътрешното убеждение на съда и преценката на събраните по делото доказателства, вкл. заключението на допуснатата и изслушана специализирана експертиза, както и за възможността процесуалното представителство на страната, обуславящо при благоприятен за нея изход на спора, заплащането на адвокатските разноски, да бъде осъществено и без пряко явяване на процесуалния представител по делото е в противоречие както с приетото в т.5 на ТР № 1/ 2004 год. на ОСГК, така и с трайната практика на ВКС по приложението на чл.188 ГПК, обективирана в следните решения на ВКС: по гр. д. № 1272/2003 год. на ІІ г.о.; № 818/2004 год. по гр.д. № 399/2004 год. на І г. о.; № 213 от 18.04.2000 год., по гр.д. № 399/2004 год. на І г.о. и № 1938 / 59 год. по гр.д. № 5207/59 год. на ІІ г.о.,№ 932/91 год., по гр.д. № 699/91 год. на І г. о., № 1329/95 год., по гр.д. № 2372/94 год. на V г.о., № 712/2004 год., по т.д. № 141/2004 год., поради което са налице предпоставките на чл. 280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна не е взела становище в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид изложените доводи, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежно легитимирана страна в процеса, срещу подлежащ на касационен к. съдебен акт и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, в частта му предмет на подадената касационна жалба, въззивният съд е приел, че предявеният от А. за с. контрол/ АСК/ иск с правно основание чл.92,ал.1 ГПК е неоснователен за разликата над присъдената на ищеца неустойка, поради отсъствието на законова възможност за промяна на взетото от ИС на АСК решение относно нейния окончателен размер, независимо от настъпила след предявяване на иска промяна в първоначално дадените от НСИ прогнозни сведения за средната годишна заплата в страната за 2006 год.
Становището си въззивната инстанция е аргументирала с изрично предоставените с чл.19, ал.2,т.1 от УП на АСК правомощия на ИС на А. на единствено компетентен орган, който би могъл да вземе решение за начисляване и претендиране на договорените с конкретната приватизационна сделка неустойки при неизпълнение поетите от купувача задължения по същата, вкл. изменяйки в полза на последния уговорената за определяне на размера и база.
Позовавайки се на правната характеристика на договорната неустойка за забава и нейната неопределяемост за периода след постановяване на решението по иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД Великотърновският апелативен съд е отрекъл допустимостта на постановеното от ГОС допълнителното решение, като е прекратил производството по делото.
С оглед изхода на спора в полза на ищеца са присъдени направените деловодни разноски, като въззивният съд е приложил процесуалното правило на чл.64, ал.5 ГПК/ отм./, съобразявайки същите със сложността на целия процес и взетото от юрисконсулта на АСК участие по делото.
Следователно от съдържанието на решаващите мотиви на въззивния съд следва, че поставените от касатора въпроси на процесуалното право, като обусловили крайния правен резултат по делото в посочената в касационната жалба негова част, попадат в обсега на чл.280, ал.1 ГПК- главна предпоставка за допускане на искания касационен контрол.
По отношение на тези въпроси са налице и визираните от касатора критерии за селекция по т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК- допълнителна процесуална предпоставка за достъп до касационно обжалване.
Обстоятелството, че въззивният съд не е приел и обсъдил официалната справка на НСИ от 07.04.2008 год. за окончателния размер на средната годишна заплата за страната за 2006 год., на която ищецът се е позовал, отказвайки да приеме същата,единствено по съображения, че е след като е взето решение на ИС на АСК за размера на дължимата от купувача неустойка и предявяването на иска по чл.92, ал.1 ЗЗД, обосновава основателността на твърдяното в касационната жалба отклонение от задължителната практика на ВКС, изразена в ТР № 1/ 2000 год. на ОСГК, служебно известно на настоящия съдебен състав, за правомощията на въззивния съд на втора, първа инстанция, начина на преценка на доказателства при формиране на фактическите и правни изводи по съществото на спора от същия и постановяване на въззивното решение.
Също така е безспорно в трайната съдебна практика на ВКС, израз на която са цитираните влезли в сила решение на отделни състави на касационната инстанция, че решаващият съд е длъжен да обсъди в съответствие със събраните по делото доказателства и заключението на допуснатата и изслушана специализирана експертиза, като независимо от наличие или липса на възражения срещу последното, той не е обвързан да обоснове решението си непременно на доклада на експертите. Следователно изложените от въззивния съд в обжалвания съдебен акт съждения, че щом заключението на в.л. по приетата експертиза не е оспорено от страните и посочената в него неустойка съвпада по размер с определената в решение на ИС на АСК, то именно в този размер предявената искова претенция е и основателна, поради което съществуването на други данни за базата на изчисляване не следва да се обсъждат, създава твърдяното противоречие, поради което е налице и критерият за селекция, въведен с т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Що се касае до актовете на ВАС, на АС при БТПП, цитирани в изложението на касатора, то те не се включват в посочените от законодателя в т.2 на чл.280, ал.1 ГПК съдебни решения, създаващи практиката на съдилищата, поради което не следва да се обсъждат.
Поради липса на данни да са окончателни не подлежат на обсъждане и посочените от касатора решения: № 14/2008 год., по гр.д. № 2711/2007 год. на Пловдивския районен съд и на РС гр. Д. по гр.д. № 156/99 год..
Неотносимо към предмета на настоящия правен спор, поради специфичността на делбеното производство – особено исково производство и поради това неподлежащо на обсъждане, се явява и цитираното от касатора ТР № 1/2004 год. на ОСГК, независимо, че в т.5 на същото е застъпено и становище свързано с приложение на процесуалното правило на чл.188, ал.3 ГПК/ отм./.
С оглед гореизложеното касационното обжалване следва да бъде допуснато, поради което настоящият съдебен състав на ВКС, второ търговско отделение, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Великотърновския апелативен съд № 78 от 15.04.2009 год., по в.т.д. № 9/2009год., в частта му, предмет на касационната жалба на А. за с. к. с вх. № 2019/10. 06. 2009 год. на с.с..
УКАЗВА на А. за с. к. гр. С., в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС допълнителна държавна такса, съгласно чл.18, ал.2,т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 146.28 лв./ сто четиредесет и шест лева и двадесет и осем стотинки/ , като в същия срок представи и съответния платежен документ по делото.
ДА СЕ УВЕДОМИ касатора, че при неизпълнение на така дадените указания касационното производство ще бъде прекратено.
СЛЕД внасяне на дължимата държавна такса, делото да се докладва не председателя на второ търговско отделение на ВКС за насрочване.
В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ решението на Великотърновския апелативен съд е влязло в сила.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: