Определение №277 от 14.4.2010 по ч.пр. дело №193/193 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ . 277
 
София, .14.04. 2010 година
 
Върховният касационен съд на Република България,   второ отделение, в закрито заседание на 30.03.2010 година, в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
          ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
                                 МАРИЯ СЛАВЧЕВА
 
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело №193 /2010  година
 
Производството е по чл.274, ал.2, изр.2 във вр. с ал.1,т.1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на ТД” А.-АГ.” Е. , гр. Л. против определение на тричленен състав на първо търговско отделение на ВКС № 97 от 25.01.2010 год., по ч.т.д. № 32/2010 год., с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима частната жалба на настоящия жалбоподател срещу определение № 708/ 03.11.2009 год. по ч.гр.д. № 556/2009 год. на Ловешкия окръжен съд.
Частният жалбоподател въвежда оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за допуснато нарушение на процесуалния закон, поради което се иска отмяната му.
В тази вр. в обстоятелствената част на касационната жалба са изложени подробни съображения относно характера на производството по обжалване акта на съдията по вписванията и правомощията на въззивния съд като контролно- отменителна, а не въззивна инстанция по арг. от чл.258 ГПК.
Допълнително са наведени и доводи за нищожност на обжалвания пред ВКС по реда на чл.274, ал.3,т.2 ГПК съдебен акт на ЛОС.
Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид изложените доводи във вр. с инвокираните оплаквания намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно легитимирано лице и срещу съдебен акт, подлежащ на последващ инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима.
Обстоятелството, че обжалваното определение е от категорията, подлежащи на задължителен инстанционен контрол пред ВКС, без да бъдат преценявани предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, изключва наличието на процесуална възможност за обсъждане изложението на частния жалбоподател във вр. със същите.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение състав на първо отделение на ВКС,ТК е оставил без разглеждане частната жалба на ТД” АЖД-АГРО” Е. , гр. Л. по съображения, че постановеният от Ловешкия окръжен съд съдебен акт, с който е отменено определение № 19/23.09.2009 год. на съдията по вписванията при Ловешкия районен съд, материализиращо отказ да извърши вписване на молба вх. № 25/ 23. 09.2009 год. и е указано да се извърши исканото от молителя вписване на прекратяване договор за аренда от 31.01.2005 год., регистриран под № 628/04.02.2005 год. не е от категорията съдебни актове, подлежащи на обжалване по чл. 274, ал.3 ГПК.
Определението е правилно.
Не подлежат на последващ инстанционен контрол определенията, с които е уважено заявеното от молителя пред съдията по вписванията искане за вписване, отбелязване или заличаване, респ. за извършване на съответното нотариално действие. Този съдебен акт няма преграждащ за развитие на производството ефект, а обжалването му не е изрично предвидено в закона –арг. от чл.577 ГПК.
Затова, като е съобразил горното съставът на І т.о. на ВКС правилно е приложил процесуалния закон и е спазил дадените с т.6 на запазилото в тази си част действие ТР № 1/ 2001 год. на ОСГК на ВКС задължителни за съдилищата разяснения във вр. с приложението на чл. 473 ГПК/ отм./, норма, аналогична по своето принципно съдържание на чл.577 ГПК.
Следва да бъде споделено като основано на закона и изразеното от състава на ВКС, ТК разбиране, че доколкото вписването, вкл. в разглежданата хипотеза на обусловеността му от нормите на ПВ е охранително по своя характер, с присъщите му белези на едностранност и безспорност, то правно важими в случая са и общите правила на охранителното производство, изключващи правото на жалба на настоящия частен жалбоподател- трето за това производство лице и изложените в противна насока доводи от последния са лишени от основание в закона и правната доктрина.
От своя страна обстоятелството, че инстанционният контрол е разпореден от закона, изключва относимостта на посечената от ЛОС в диспозитива на постановения съдебен акт негова обжалваемост пред ВКС към допустимостта на подадената частна жалба.
Водим от горното настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
ПОТВЪРЖДАВА постановеното от тричленен състав на ВКС, първо търговско отделение определение № 97 от 25.01.2010 год., по ч.т.д. № 32/2010 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
 

Scroll to Top