О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 129
София, 18.02.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 10.02.2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 862 /2009 година
Производството е по чл.274, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на ТД”А”Е. , гр. Р. против постановеното от Разградския окръжен съд определение от 30. 07.2009 год., по ч.гр.д. № 145/2009 год., с което е оставена без уважение молбата на настоящия частен жалбоподател, основана на чл.64, ал. 3 във вр. с ал.2 и сл. ГПК.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, като се излагат доводи за допуснато от РОС нарушение на материалния закон и на съществените съдопроизводствени правила, свързани с правото на страната на участие в процеса и защита на интересите и, поради което се иска отмяната му.
Ответната по частната жалба страна в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК е възразила по основателността и излагайки подробни съображения за злоупотреба с право от страна на ЮЛ- частен жалбоподател.
С молба вх. № 11538/23.12.2009 год. и молба- уточнение към първата с вх. № 72/06.01.2010 год. Е. И. Т. С. , упражняващ търговска дейност под фирма „ БУРАН- ИВАН СТОЙЧЕВ”, чрез своя процесуален представител адв. М. Ч. е поискал обединяване на настоящето ч.т.д. № 862/2009 год. на ВКС, ТК с ч.т.д. № 805/2009 год. на ВКС,ТК, поради идентичността на страните, предмет на делата и съществуващата връзка на преюдициалност между ч.т.д. № 154/2009 год. и ч.т.д. № 154/2009 год. и двете по описа на РОС.
Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе доводите на страните във вр. с инвокираното оплакване и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно легитимирана в производството пред въззивния съд страната и срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС, поради което е процесуално допустима.
Обстоятелството, че предмет на същата е определение, за което законодателят е предвидил двуинстанционно разглеждане, постановено за първи път от въззивния съд, обосновава правен извод, че в случая разпоредбата на чл.280 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК не намира приложение и за настоящата инстанция отсъства задължение да проверява наличието на установените в чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК предпоставки за допускане на искането обжалване.
І. По искането, основано на чл.213 ГПК, във вр. с чл.278, ал.4 ГПК:
Искането е неоснователно.
Предоставената в хипотезата на чл.213 ГПК процесуална възможност за служебно съединяване на висящи пред съда дела в едно производство, за да бъде издадено общо съдебно решение по тях е обусловено както от наличие на изчерпателно определените в закона условия, така и от преценката на решаващия съд, че това обединяване на делата е целесъобразно- предизвикано от процесуална икономия и очакваните от изхода на спора правни последици, които, поради съществуващата връзка между делата, не следва да са противоречиви.
В случая единствената връзка между горепосочените частни производства /ч.т.д. № 805/2009 год. на ВК, ТК и № 862/2009 год. на ВКС, ТК / е идентичността на страните, което не е достатъчно, нито налага издаването на един общ съдебен акт по същите, имащи различен предмет, а това само по себе си изключва и предпоставките на чл.213 ГПК.
ІІ. По частната жалба на ТД” АРГОС” ООД, гр. Р.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Молбата на настоящия частен жалбоподател с вх. № 2519/06.07.2009 за възстановяване срока за обжалване определение на Разградския окръжен съд № 526/21.05.2009 год., по ч.гр.д. № 145/2009 год. е внесена от решаващия съд в открито съдебно заседание с определение № 681 от 06.07.2009 год., по правилото на чл.278, ал.1,пр.2 ГПК и делото е било насрочено за 23.07.2009 год. в 9 ч., с призоваване на страните.
С молба вх. № 2* от 23.07.2009 год., депозирана в канцеларията на РОС настоящият частен жалбоподател е поискал отлагане на делото, поради внезапно заболяване на законния представител на ЮЛ, правно и структурно обособено в ООД, факт- удостоверен с приложен в заверено ксерокс копие болничен лист на името на Й. П. с № 1280/ 22. 07.2009 год.на МЦ „З” гр. Р. за временната му неработоспособност в периода 22.07.2009 год. – 29.07.2009 год.
Изрично в съдържанието на същия е отбелязано, че „състоянието на пациента не позволява явяване пред съдебните власти”.
Обстоятелството, обаче, че този документи са депозирани в канцеларията на Разградския окръжен съд в 9.15 часа на 23.07.2009 год., както сочи направеното върху молбата и неоспорено от частния жалбоподател изрично отбелязване в тази насока е достатъчно, да се приеме, че искането е след приключване на съдебното заседание, поради което макар и частният жалбоподател не е имал процесуален представител по делото, то в случая предпоставките на чл.142, ал.2 ГПК отсъстват.
Разглеждането на ч.гр.д. № 145/2009 год., съгласно съставения протокол за проведеното на 23. 07. 2009 год. съдебно заседание е започнало в 9.00 ч. и е приключило в 9.03 мин. след „второ четене”, т.е. след като са били разгледани делата, по които страните са се явили. Следователно изискването на процесуалния закон – чл.142, ал.1, пр.2 ГПК за даване ход и отлагане на делото, в случая не е било нарушено.
Обстоятелството, че настоящият частен жалбоподател не е възразил срещу съдържанието на изготвения съдебен протокол от открито съдебно заседание в срока и по реда на чл.151 ГПК, нито е депозирал с частната жалба доказателства, сочещи, че проведеното на 23.07.2009 год. съдебно заседание на РОС не е приключило в 9.03 мин., поради наличието и на други дела за разглеждане, изключва основателността на твърдяното процесуално нарушение, което да е довело до лишаване последния от право на участие в процеса и защита на интересите му.
Неоснователно е и оплакването за допуснато нарушение на чл.64, ал.2 ГПК.
Наличието на особени непредвидени обстоятелства, които страната, искаща възстановяване на определения от закона и пропуснат от нея срок, обективно не е могла да преодолее подлежат на главно и пряко доказване в процеса с допустимите от ГПК доказателствени средства.
В случая началната дата на представения болничен лист с № 1376/ 22. 06.2009 год., издаден от МБАЛ ”С” гр. Р. на името на Й. Й. П. , законен представител на ТД – частен жалбоподател, е с начална дата, следваща пропуснатия от страната фатален законов срок за обжалване на определение № 526/ 21. 05. 2009 год., по ч.гр.д. № 145/2009 год. на РОС, редовно съобщено на последната на 10.06.2009 год., поради което правилно решаващата инстанция е счела, че то не удостоверява предвидените от законодател в чл.64, ал.2 ГПК обстоятелства.
Що се касае до поставената диагноза „комоцио церебри”, то сама по себе си същата, при липса на други доказателства за предхождащо издаване процесния болничен лист влошено състояние на пациента, не може да обуслови правен извод, че именно същото и отсъствието на възможност за преодоляването му, са възпрепятствали и упражняване правото на жалба на ЮЛ, чийто управител е последният.
Затова, като е изложил аналогични правни съждения, въззивният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Видно от горното и на осн. чл.278, ал.1 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение на Разградския окръжен съд от 30.07.2009 год., по ч.гр.д. № 145/2009 год., по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: