О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 274
София 13.04.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 07.04.2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 232 /2010 година
Производството е по чл.274, ал.2, пр.2 във вр. с ал.1, т.1 ГПК.
С определение № 183 от 09.12.2009 год., по т.д. № 525/2009 год., тричленен състав на второ търговско отделение на ВКС е отменил протоколното си определение от 28.10.2009 год., по т.д. № 525/2009 год. и е оставил без разглеждане като процесуално недопустима допуснатата по реда на чл.288 ГПК с определение № 351 от 26. 06. 2009 год., по горепосоченото т.д. № 525/ 2009 год. до касационен контрол касационна жалба на А. за д. в. , със седалище гр. С. срещу решение на Софийски апелативен съд № 172 от 25. 11. 2008 год., по гр.д. № 2046/2008 год., в частта относно определената начална дата на неплатежоспособност на длъжника „К” А. , гр. С., кв. Ботунец.
Недоволни от съдебния акт на ВКС,ТК са останали касаторът А. за д. в. , със седалище гр. С., чийто правоприемник по силата на § 35, ал.2 от ПЗР на ЗИДДОПК / ДВ.бр.32/2009 год., в сила от 01.01.2010 год./ се явява НАП, ответниците Т. ”В”, гр. С., Н. М. и М. Р. , които са го обжалвали с оплакване за неправилност, като последните – чрез пълномощника си адв. Н. Б.
В срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК срещу така подадените частни жалби са възразили ответниците по същите-дружество „Д”, със седалище Лондон и „П”А. , гр. Е..
Останалите ответници в производството по чл.278 и сл. ГПК не са взели становище по основателността им.
Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид изложените доводи във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
І. По частната жалба на А. за държавните вземания:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на последващ инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение предходният тричленен състав на второ търговско отделение на ВКС е приел за основателно направеното от насрещния касатор „Д”, със седалище Лондон в проведено по делото открито съдебно заседание от 28.10.2009 год. възражение за липса на изискуемата се процесуалноправна легитимация за касатора А. за д. в. , гр. С..
Изложени са съображения, че доколкото А. за д. вземания- трето по см. на чл.613а, ал.2 ТЗ лице, не е установила към релевантния за преценка допустимостта на подадената касационна жалба момент правото си на вземане спрямо длъжника „К” А. , произтичащо от влязло в сила решение или влязъл в сила акт, установяващ публичноправно задължение, то недоказана е останала активната и материалноправна легитимация, обуславяща процесуалното и качество на касатор, в полза на когото законодателят е предоставил процесуалното потестативно правомощие да обжалва поставеното от Софийски апелативен съд решение по чл.630 ТЗ.
Определението е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Неоснователно е оплакването на частния жалбоподател за нарушение на съществените съдопроизводствени правила.
Допуснатото по реда на чл.288 ГПК касационно обжалване само по себе си не изключва правото на касационната инстанция в образуваното пред нея касационно производство по делото да прецени отново допустимостта на подадената касационна жалба по повод предприетата процесуална защита от страните, като вземе предвид и обсъди настъпилите впоследствие факти – арг. от 235, ал.3 ГПК.
Поради изложеното правилно предходният състав на ВКС, ТК не е възприел въведеното от „Д”, със седалище Лондон възражение за недопустимост на касационната жалба касатора АДВ, като преклудирано с постановяване на определение по чл.288 ГПК.
Основани на закона са и изводите на касационната инстанция, че настоящият частен жалбоподател не е носител на правото на обжалване на решението на Софийски апелативен съд, постановено по реда на чл.630, ал.1 ТЗ, тъй като в качеството си на трето на развилото се производство по несъстоятелност лице не е доказал с допустимите от ГПК доказателствени средства наличието на възникнало в негова полза вземане, произтичащо от влязло в сила решение или влязъл в сила акт, установяващ публичноправно задължение- императивно изискване на чл.613а, ал.2 ТЗ, в редакцията на нормата, публикувана в ДВ бр.38/2006 год.
Съгласно последователната практика на ВКС по приложението на чл. 613а, ал.2 ТЗ в цитираната по- горе редакция на закона, касае се до специална процесуална норма, чрез която законодателят изчерпателно е определил кръга на лицата, ползващи се с право на жалба срещу постановени по реда на чл.630 ТЗ и 632 ТЗ решения.
Следователно, за да бъде надлежно упражнено предоставеното от закона на трети неучаствали в производството по несъстоятелност лица, процесуално потестативно правомощие на касационна жалба, последните трябва да имат не само качеството на кредитори на длъжника, но и да са носители на безспорно вземане спрямо последния, произтичащо от влязъл в сила и задължителен за страните и съда съдебен или административен акт, с който е установен точно определен по вид дълг- публичноправен.
В случая, правилно, при така ангажираните по делото доказателства относно произхода на твърдяното вземане предходният състав на ВКС,ТК е счел, че касаторът А. за д. в. , чийто правоприемник по силата на закона се явява НАП, не е доказала безспорния характер на същото, което само по себе си изключва правото му на жалба срещу решението, с което е открито производството по несъстоятелност срещу длъжника.
Обстоятелството, че в хода на делото материалната доказателствена сила на приложеното писмено доказателство – удостоверение изх. № 2* от 04.04.2008 год. на Национална агенция по приходите, Териториална дирекция ”Г”, гр. С., имащо характер на официален удостоверителен документ по см. на чл.143 ГПК/ отм./, от което си установява, че длъжникът ”К” А. към месец април 2008 год. няма задължения към държавата, не е оборена по предвидения в чл.154 ГПК /отм./ ред, обосновано е възприето от състава на ВКС, ТК за опровергаващо удостовереното в разпореждане № 4* от 23.06.2004 год. на Национален осигурителен институт, Столично управление „С”, надлежно връчено на длъжника предходно публичноправно задължение на същия, установено към края на месец юни 2004 год. и възлизащо в размер на 4 307.60 лв..
Доколкото този извод е относим в пълно съответствие и с вземането, удостоверено с акт № 3 от 11.12.2007 год., за който липсват и данни да е влязъл в сила, то съобразявайки абсолютните процесуални предпоставки, въведени с чл.613а, ал.2 ТЗ законосъобразно съставът на второ търговско отделение на ВКС е отрекъл допустимостта на подадената касационна жалба на А. за д. вземания.
Що се касае до представените с частната жалба писмени доказателства – писмо с изх. № 0* от 13.08.2008 год. на Национален осигурителен институт, Столично управление ”С”, Дирекция „Краткосрочни плащания и контрол”, с вх. № 2* от 20.08.2008 год., по описа на АДВ и писмо на МОСВ, Дунавски район с център Плевен- Б. дирекция с вх. № 2* от 02.09.2008 год., също по описа на АДВ, то същите, поради недопустимост на събирането им в настоящето производство, не подлежат на преценка.
Отделен в тази вр. остава въпросът за техния характер и за произтичащата от него доказателствена сила, предвид удостоверените в съдържанието им факти и процесуалното правило на чл.179, ал.1 ГПК, но същият, поради отсъствие на процесуална възможност, вкл. преклудирана за частния жалбоподател правна възможност да оспори представените доказателства , не следва да бъде обсъждан.
ІІ. По частната жалба на Т. ”В”, гр. С.,Мария Р. и Н. М. , подадена чрез адв. Н. Б. :
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно легитимирани като страна в процеса лица, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тази жалба също е неоснователна.
Частните жалбоподатели въвеждат оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на закона, пороци, водещи, според изложеното в обстоятелствената и част и до отказ от правосъдие.
Оплакването е неоснователно.
Обстоятелството, че А. за държавните в. и Национална агенция за приходите, гр. С. към датата на постановяване на обжалваното определение са автономни административни органи- с различна компетентност и сфера на дейност, не обосновава, по арг. от чл.87, ал.6 ДОПК, правен извод, че издаденото от НАП, ТДД ”Г” гр. С. удостоверение изх. № 290200800145319 /04.04. 2008 год. не притежава правната характеристика на официален свидетелстващ документ, който при липса на успешно проведено по реда на чл.154 ГПК/ отм./ производство по оспорване истинността му, чийто аналог по действащия ГПК е нормата на чл.193 ГПК, обвързва съда с материалната си доказателствена сила за удостоверените с него факти и като е съобразил горното съставът на второ търговско отделение на ВКС правилно е приложил процесуалния закон.
Следователно, доколкото законодателят е предоставил правото на касационно обжалване на постановените по реда на чл.630 ТЗ и чл.632 ТЗ решения и на трети, обвързани от действието на съответния съдебен акт, но неучастващи в производството по несъстоятелност лица, но само при наличието и на изчерпателно изброените в чл.613а, ал.2 ГПК допълнителни предпоставки, попадащи поради това в категорията на абсолютните- положителни, то отсъствието на която и да е от тях има за своя правна последица недопустимост на касационното производство, поради липса на право на обжалване, различно от отказ от правосъдие – арг. от чл.2 ГПК.
Що се касае до заявеното от частните жалбоподатели искане за събиране на нови доказателства, чрез издаване на съответните съдебни удостоверения по настоящето дело, то освен, че същото, предвид характера на настоящето производство е недопустимо, но е заявено и при преклудирана процесуална възможност за страната.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ в сила постановеното от тричленен състав на второ търговско отделение на ВКС определение № 183 от 09.12.2009 год., по т.д. № 525/ 2009 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: