О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 152
София, 19.03.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на 27.11.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 666/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1,т.2 и т.3 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на С. ”Ч” и „Ч”Е. , гр. С. против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 144 от 04.03.2009 год., постановено по гр.д. № 979/2007 год., в частта, с която е оставено в сила решението на Кюстендилския окръжен съд от 27.03.2007 год., по гр. д. № 985/2005 год. и са отхвърлени като неоснователни предявените от настоящите касатори, като ищци срещу О. Б. д. субективно съединени искове, основани на по чл.82 ЗЗД за сумите: 32 305.26 лв. за първия и 24 752.64 лв. за втория, ведно със съответната законна лихва.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила и на материалния закон, основание за касация по чл.281, т.3 ГПК.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК наличието на установените от законодателя предпоставки за допускане на касационното обжалване е обосновано с твърдение, че въззивният съд е обсъдил събрания по делото доказателствен материал в противоречие с трайната практика на ВКС по приложението на чл.188 ГПК/ отм./, обективирана в решение № 1/2001 год., по гр.д. № 687/2001 год. на ВКС по см. на чл.280, ал.1,т.2 ГПК, както, че възприетото в решаващите мотиви на обжалвания съдебен акт разрешение на конкретния за спора материалноправен въпрос, свързан с критерия, въз основа на който се определя наличието на пряка и непосредствена връзка между поведението на длъжника и претърпените от кредитора вреди, явяващи се пропуснати ползи е от значение за развитие на правото.
Ответната по касационната жалба страна не е взела становище по основателността и по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на касатора във вр. с инвокираните оплаквания и провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и като отговаряща на формалните изисквания за редовността и, въведени с чл.284 ГПК е процесуално допустима.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловено от формалното и съответствие с императивните изисквания на процесуалния закон за редовност и допустимост, предпоставките на закона за допускане на факултативен касационен контрол – отсъстват.
За да отрече основателността на предявените искове, основани на чл.82 ЗЗД до размера на общо претендираната сумата от 32 305.26 лв., въззивният съд е приел за недоказано, при въведената с чл.127, ал.1 ГПК доказателствена тежест в процеса, наличието на причинна връзка между възможността ищците да увеличат имуществото си и забавеното от ответника – О. Б. д. плащане цената на доставена му по силата на сключен между страните неформален договор за продажба, обективиран в приложени и неоспорени по делото фактури № 52/25.04.2003 год.; № 236/18. 07. 2003 год.; № 364/ 08.08. 2003 год.; № 446/ 05.09.2003 год.; № 5378/ 09. 10. 2003 год. и № 631/19.11.2003 год. художествена литература .
Изложени са съображения, че за да е налице имуществена вреда, изразяваща се в пропусната полза, подлежаща на обезщетяване по чл.82 ЗЗД, то в случая трябва не само да е съществувала предоставена на ищците в процесния период от време 30% отстъпка от отделните издателства, снабдявали ги с продаваните от тях като търговци книги, но така закупената стока да бъде препродадена успешно на крайния и получател на цена, в която соченият размер отстъпка не се включва, т.е. същата би се явила нормално следваща се и закономерно очаквана печалба, каквито доказателства по делото липсват.
Споделяйки изразеното от ищците становище, че търговците на литература обичайно се снабдяват със средства за закупуване на нови книги чрез влагане на реализираните от осъществените предходни продажби суми, въззивният съд е изградил правен извод, че сама по себе си съществуващата търговска практика, при липсата на ангажирани доказателства за конкретни действия на ищците, не обосновава правен извод, нито че дължимата от купувача- О. Б. д. цена на продавача за продадените книги, би била използвана по този начин, нито, че закономерно следствие от закупената с търговска отстъпка художествена литература е нейната успешната реализация и превръщане на преференцията в реална печалба за отделния търговец.
Следователно от решаващите мотиви на обжалваното решение следва, че поставеният от касатора въпрос на материалното право попада в обсега на чл. 280, ал.1 ГПК- главна предпоставка за допускане на касационното обжалване.
Обстоятелството, обаче, че същият не е разрешен нито в противоречие с трайната практика на ВКС по смисъла на визираното в т.2 на чл.280, ал.1 ГПК основание, нито е разрешаван противоречиво от съдилищата обосновава правен извод за липса на изискуемата се от процесуалния закон допълнителна предпоставка, която, като такава от категорията на абсолютните, изключва допускане на искания факултативен касационен контрол.
Практиката на ВКС по приложението на чл.82 ЗЗД ВКС е последователна – договорната отговорност съществува само в определените от законодателя граници – вредата да е пряко и непосредствено следствие от обстоятелство, за което длъжникът отговаря.
Поради това и забавеното изпълнение на длъжника не е достатъчно за успешното провеждане на иска за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи, а е необходимо да бъдат установени също – предвидимост на вредата към момента на пораждане на задължението, причинна връзка и размера на непостъпилото, но закономерно очаквано от изпълнението в патримониума на кредитора имущество и като е съобразил горното, излагайки аналогични правни съждения Софийски апелативен съд не е създал твърдяното противоречие по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Неоснователно се явява и позоваването на критерия за селектиране на касационните жалби, въведен с т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, който явно са имали предвид касаторите, макар неточно да са изписали законовия текст.
Освен, че в случая конкретна аргументация в какво се изразява значението на разрешения от въззивната инстанция материалноправен въпрос за развитие на правото и за свързаното с него в кумулативно единствено – точно прилагане на закона – липсва, то обстоятелството, че този въпрос е бил предмет на многократно обсъждане във вр. с приложението на чл.82 ЗЗД от страна на ВКС, респ. на ВС и създадената в тази вр. през различните години съдебна практика между които: решение № 2552/94 год.; решение № 529/94 год.; решение № 61/94 год.; решение № 1786/70 год.; решение № 803/64 год.; решение № 2065/59 год., както и много други, е трайно непротиворечива, нито се налага промяната и, изключва допускане на касационното обжалване по реда на чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Доводът на касаторите, че въззивната инстанция, като съд, разглеждащ по същество възникналия правен спор, в противоречие с практиката на ВКС, материализирана в цитираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и приложени към касационната жалба решения, е извършила превратна преценка на доказателствата, игнорирайки заключението на изслушаната специализирана съдебна експертиза и доказателствената сила на приложените документи, установяващи в цялост направените от купувача към ищците заявки, също не може да бъде споделен.
Софийски апелативен съд в съответствие с трайната практика на ВКС по приложението на чл.188 ГПК/ отм./ е основал решението си на събраните по реда на ГПК/ отм./ доказателства, относими към предмета на спора, подлагайки същите на съвкупен и задълбочен техен анализ и тези процесуални действия изключват противоречие по см.на т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Що се касае до евентуално допуснато от решаващата инстанция нарушение на процесуалния закон при преценка на конкретни доказателства, то този порок- касационно основание по чл.281,т.3 ГПК е неотносимо към основанията за допускане на касационното обжалване, преценявани в производството по чл.288 ГПК.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 144 от 04.03.2009 год., постановено по гр.д. № 979/2007 год., в частта, предмет на касационната жалба на С. ”Ч” и „Ч”Е. , гр. С. с вх. № 3037/2009 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: