О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 552
София, 20.08.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 04.06.2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 86 /2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касасационната жалба на Е. А. Д. Д. , упражняващ търговска дейност под фирма “А”, гр. С. против въззивното решение на Софийски градски съд от 10.08.2009 год., по гр.д. № 2446/2007 год., с което е оставено в сила решението на СРС от 28.03.2007 год., по гр.д. № 2625/ 2006 год. и на осн. чл.233, ал.1 ЗЗД е осъден кастатора да заплати на С. о. сумата 3363 лв., представляваща стойността на липсващ окачен таван и преградни стени в недвижим имот, предмет на сключения помежду им наемен договор от 02.01.2001 год.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на процесуалния закон-чл.188, ал.1 ГПК/ отм./, основания за касация по чл.281, т.3 ГПК.
Касаторът поддържа, че в нарушение на процесуалния закон решаващата инстанция не е взела предвид и обсъдила всички събрани по делото доказателства, а само тези, свързани с тръжната документация за обекта, след прекратяване на наемния договор между страните, поради което изграденият фактически извод за наличие на извършени от наемателя през времетраене на същия на подобрения с траен характер е неверен, противоречащ на показанията на разпитаните свидетели и приложения протокол за връщане на наетия имот от 13. 10. 2003 год.
Наведените доводи за нарушения на процесуалния закон при възприемане заключението на изслушаната съдебно- техническа експертиза са обосновани с отсъствие на преки впечатления от обекта от страна на вещото лице, както към момента на обявяването и провеждането на търга, така и към момента на предаване на наетия обект на наемодателя.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационното обжалване по приложно поле по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е обосновано с твърдението, че даденото от въззивния съд разрешение на обусловилите крайния правен резултат по делото въпроси на материалното право – дали дълготрайните материални активи – оборудване, вложени в нает недвижим имот единствено с оглед функционалното му предназначение на търговски обект представляват трайни подобрения в последния и може ли така монтираното в същия оборудване да бъде демонтирано, без да бъде нарушена целостта на този имот са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответната по касационната жалба страна не е взела становище в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но искането за допускане на касационен контрол е неоснователно, поради следното:
За да постанови обжалвания съдебен акт СГС е приел за доказано наличието на валидно възникнало в тежест на ответика, като наемател по сключения между страните наемен договор от 02.01.2001 год., задължение, обективирано в т.10, ал.2, според което при прекратяване на облигационната връзка всички направени в наетия недвижим имот от последния ремонти и трайни подобрения, независимо от тяхната стойност остават в собственост на наемодателя, без възможност за заплащане на равностойността им, обезщетения или компенсации на осъществилия ги ЕТ.
Следователно направените в изпълнение на договорната клауза на т. 8, ал.2 подобрения в наетия недвижим имот от Е. Д. , като наемател, надлежно документирани в тръжната документация във вр. с открита през времетраене на намения договор между страните, процедура за приватизация чрез публичен търг на процесния нает обект – хидрофор/ магазин за авточасти/, находящ се в ж.к.”Д”, гр. С., вкл. в архитектурния проект на помещението- част архитектурна, фаза заснемане и обяснителна записка към проекта, в които изрично е посочено наличие на окачен таван и разделяне общото помещение на две части чрез необработен панел и гиспофазер нешпаклован, при които общата площ на обекта е обособена в самостоятелна търговска част за клиенти, склад № 1 и склад № 2, последният на две нива, според изложеното в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, обосновава правен извод, че се касае до трайни подобрения, собственост на наемодателя- С. о. , след прекратяване на наемното правоотношение с Е. Д. , упражняващ търговска дейност с фирма “А”,
От своя страна обстоятелството, че с влязо в сила решение на СРС от 28.02.2005 год. по гр.д. № 7138/2004 год. С. о. е осъдена да заплати на придобилия в собственост от публичен търг процесния имот – “Н”ЕООД сумата 3 363 лв. – стойност на съществуващи в продаденото имущество недостатъци – липсващ окачен таван и преградни стени, в който вид последният е бил върнат от наемателя- Е. Д. , според въззивната инстанция е достатъчно, за да обуслови наличието на основание за ангажиране договорната отговорност на ответника по предявения иск с правно основание чл.233, ал.1, пр.ІІ ЗЗД до размера на претендираната сума.
Позовавайки се на заключението на изслушаната съдебно- техническа експертиза въззивният съд е счел за неоснователно възражението на ответника за отсъствие на извършени в имота трайни по своя характер подобрения.
Следователно от решаващите мотиви на въззивния съд следва, че така поставените от касатора въпроси са фактически, а не правни, поради което са неотносими към правните изводи на решаващата инстанция по предмета на спора, а чрез тях и към крайния правен резултат по делото и оглед дадените с т.1 от ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС задължителни за съдилищата в страната указания относно вложеното от законодателя в чл.280, ал.1 ГПК съдържание, основната предпоставка за достъп до касационен контрол отсъства.
Всъщност чрез наведените в изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК доводи касаторът отново оспорва правилността на фактическите и правни изводи на решаващата инстанция, които са изградени в резултат на конкретната преценка на събрания по делото и относим към спора доказателствен материал, а тя дори и да е неправилна не подлежи на обсъждане в производството по чл.288 ГПК за селекция на касационните жалби въз основа на изчерпателно посочените формални критерии, въведени от законодателя при създадения с действащия ГПК факултативен касационен контрол.
Същевременно недоказано в процеса е и основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, на което страната се позовава.
Обстоятелството, че аргументацията му се изчерпва единствено с изписване законовия текст на същото, само по себи се е достатъчно, за да се приеме, че изискването на закона за наличие на допълнителната предпоставка за допускане на касационнто обжалване не е удовлетворено- арг. от т.4 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, което е самостоятелно основание да се откаже допускане на касационната жалба до разглеждане по същество.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд от 10.08.2009 год., по гр. д. № 2446/ 2007 год., по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: