О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 325
София, 03.06.20109година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 09.04.2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1083/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ТД”Р” Е. , гр. С. против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 435 от 12.05.2009 год., по в.гр.д. № 363/2009 год., с което е оставено в сила решението на СГС от 04.12.2008 год., по гр.д. № 2434/2004 год. и е оставена без уважение, като неоснователна молбата на ЮЛ, основана на чл.297, ал.2 ГПК/ отм./ за обезсилване на влязлото в сила решение на СГС от 07.12.2004 год., произнесено по горепосоченото дело.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила, поради което и на осн. чл.281, т.3 ГПК се иска отмяната му.
Излагат се доводи, че доколкото срокът по чл.297, ал.1 ГПК/ отм./ е определен от закона и с него се свързва защитата на изключително важни за страните по спора по чл.19, ал.3 ЗЗД, права, то той е материалноправен и извън компетентността на решаващия съд е да го намалява или продължава.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК макар и не съвсем прецизно, касаторът е обосновал касационно обжалване по приложно поле с твърдението, че даденото от въззивния съд разрешение на обусловилия решаващите изводи и крайния правен резултат по делото въпрос на процесуалното право – съществува ли законова възможност с разпореждане на решаващия съд да бъде продължаван определеният в чл.297, ал.1 ГПК/ отм./ срок е в противоречие с трайната практика на ВКС, израз на която, според молбата –уточнение на същия с вх. № 7909/14.10.2009 год., са: решение № 569/ 55 год., по гр.д. № 1877/ 55 год. на ВС и решение № 2341 / 68 год., по гр.д. № 1685/2008 год. на ВС. Същевременно, според изложеното, отсъствието на съдебна практика по разрешения от Софийски апелативен съд материалноправен въпрос – кога се счита за погасен паричен дълг, по който е извършено безкасово плаща- със заверяване сметката на длъжника, или с постъпване на конкретната сума в тази на кредитора налага касационният контрол да бъде допуснат и на осн. чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна е възразила по допускане на касационното обжалване и алтернативно- по основателността на въведените касационни основания в депозиран по реда на чл.287,ал.1 ГПК отговор.
Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба обусловена от формалното и съответствие с императивните изисквания на процесуалния закон за нейната редовност, касационното обжалване не следва да бъде допуснато, поради следното:
За да постанови обжалваното решение Софийски апелативен съд е приел за недоказано наличието на виновно неизпълнение от купувача на задължението му да заплати остатъка от покупната цена на имота, съгласно обявения за окончателен по реда на чл.19, ал.3 ЗЗД предварителен договор между страните, поради което е отрекъл в случая да са осъществени предпоставките на закона, водещи до успешно упражняване материалното потестативно право на продавача да иска обезсилване на влезлия в сила съдебен акт на СГС по гр.д. № 2434/2004 год. по реда на чл.297, ал.2 ГПК/ отм./.
Изложени са съображения, че доколкото по изрично разпореждане на решаващия съд с резолюция от 23.05.2007 год. е удължен определеният в чл.297, ал.1 ГПК/ отм./ двуседмичен срок за заплащане остатъка от продажната цена на имота, като е даден нов срок със същата продължителност и в рамките на последния – на 06.06.2007 год. длъжникът – купувач е изпълнил насрещното си задължение произтичащо от обявения за окончателен, предварителен договор от 23. 09.2003 година, превеждайки пълния остатък от покупната цена на процесния имот с платежно нареждане по сметка на ТД- продавач, то отсъства виновно неизпълнение, което да обуслови поставяне в тежест на последния неблагоприятните правни последици, разпоредени от закона – арг. от чл.81ЗЗД.
При липсата на ангажирани по делото доказателства за проявена от ответника, като длъжник, недобросъвестност във вр. с отсрочване изпълнение на задължението му за плащане остатъка от продажната цена на имота, според съжденията на Софийски апелативен съд, съдържащите се в съобразителната част на обжалваното решение, незаконността на разпоредената от СГС промяна в императивно установения с материалноправната разпоредба на чл.297, ал.1 ГПК / отм./ двуседмичен срок му е непротивопоставима, поради което извършеното в този допълнително определен срок безкасово плащане, безспорно постъпило в сметката на кредитора, е породило целения правен резултат.
Следователно от решаващите мотиви на обжалвания съдебен акт се налага правен извод, че поставените от касатора въпроси – процесуалноправен и материалноправен, като относими към предмета на делото и обусловили крайните правни изводи на решаващия съд попадат в обсега на чл.280, ал.1 ГПК – главна предпоставка за допускане на факултативен касационен контрол.
По отношение на първия от тях, обаче твърдяното от касатора противоречие, което с оглед характера на цитираните в тази вр. съдебни актове следва да бъде квалифицирано по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, не е осъществено.
Даденото в решение № 596/ 09.04.1955 год. по гр.д. № 1877/55 год. на ВС разрешение относно правната характеристика на двуседмичния срок по чл.297, ал.1 ГПК/ отм./, според което същият е от материалноправен характер и е задължителен за страните, независимо дали е определен в решението по иска с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД, или съдът е пропуснал да го посочи в постановения диспозитив, не е в разрез с изразеното от Софийски апелативен съд в обжалваното решение, становище.
Обстоятелството, че изрично в съобразителната част на атакувания съдебен акт въззивният съд е приел за незаконно разпореждането на СГС, с което срокът по чл.297, ал. ГПК/ отм./ е удължен, позовавайки се на императивния материалноправен характер на нормата, изключва съществуване на несъответствие, което до обуслови приложението на т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
В този смисъл е и възприето в цитираното от касатора решение № 19/10.01.1961 год., по гр.д. № 8007/1960 год. на ВС, разрешение относно характера на двуседмичния срок по чл.297, ал.1 ГПК/ отм./ и последиците, които императивно произтичат за страните при неговото неспазване – чл.297, ал.2 ГПК/ отм./.
Следователно, доколкото съществуващото в крайния правен резултат различие между съпоставяните съдебни актове, е обусловено от конкретната преценка на фактическия и доказателствен материал по отделните правени спорове, вкл. във вр. с приложението на чл.38 ГПК/ отм./, то твърдяната от касатора идентичност на делата, която би могла да обуслови приложението на чл.280, ал.1 т.2 ГПК не е налице.
Що се касае до обосноваността на изградените от решаващия съд конкретни фактически и правни изводи, както и процесуалната законосъобразност на обжалваното решение, то тези въпроси, като ирелевантни към достъпа до касационен контрол, предвид установените от закона формални процесуални предпоставки, в които касационните основания по чл.281, т.3 ГПК не се включват, не подлежат на обсъждане в производството по чл.288 ГПК.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че липсва законова забрана, длъжникът да извърши прихващане с вземането на кредитора и в хипотезата на чл.297, ал.1 ГПК/ отм./, при наличие на установените от законодателя условия- арг. от чл.298, ал.3 ГПК/ отм./.
Недоказан по делото е и критерият за селекция по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Обстоятелството, че с постановеното по реда на чл.290 и сл. ГПК решение № 29/2009 год, по т.д. № 535/2008 год. на ІІ т.о. на ВКС, е даден отговор на въпроса за момента на погасяване на паричен дълг при осъществено от длъжника безкасово плащане, с който разрешението на въззивния съд по същия, изцяло съвпада, изключва неговото значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по вложения от законодателя в соченото основание смисъл.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.288 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 435/ 12.05.2009 год., по в. гр. д. № 363/2009 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: