О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 113
София, 17.12.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 02.12.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 202 /2009 година
Производството е по чл.248 ГПК.
С молба вх. № 5* от 17.09.2009 год., получена в канцеларията на ВКС с писмо на Шуменския окръжен съд вх. № 018885/16.11.2009 год., молителят ”П”А. , гр. Ш., представлявано от изпълнителния си директор Г е поискал изменение на постановеното от ВКС по горепосоченото търговско дело определение № 581 от 03.09.2009 год., в частта му относно деловодните разноски, направени от ЮЛ в производството по чл.288 ГПК и възлизащи на сумата 8 100 лв. – възнаграждение за ползваната адвокатска защита. Поддържа се, че искането за присъждане на така направените деловодни разноски е направено своевременно с депозирания в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор, поради което неправилно тричленният състав на ВКС е счел същото за неоснователно по съображения, че правото на страната е преклудирано с изтичане на установения от законодателя едномесечен срок.
Ответната по молбата страна ТД”А” А. , редовно уведомена за същата на 24.11.2009 год. не е взела становище по основателността и в срока и по реда на чл.248, ал.2 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид изложеното и данните по делото, намира:
Молбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
С постановеното по реда на чл.288 ГПК определение № 581 от 03. 09. 2009 год. по т.д. № 2020/2009 год. настоящият тричленен състав на второ търговско отделение на ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение на Варненския апелативен съд № 163 от 27. 10. 2008 год., по в.т.д. № 264/2008 год., предмет на подадената от ТД ”А” А. , гр. Ш. касационна жалба.
В образуваното пред ВКС производство за преценка допустимостта на касационното обжалване настоящият молител ТД”П”, гр. Ш. е участвал в качеството си на ответник по касационната жалба на ТД ”А” А. , гр. Ш., като чрез процесуалния си представител адв. М гр. В. в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК е депозирал писмен отговор, с който е оспорил както допустимостта на касационното обжалване по приложно поле и основателността на исканата касация по същество, така и е поискал присъждане на направените деловодни разноски за производството по чл.288 ГПК .
Касационната инстанция е оставила без уважение искането на страната, основано на чл.81 ГПК във вр. с чл.78, ал.3, във вр. с ал.1 ГПК по съображения, че уточнението на същите по размер, както и ангажирането на доказателства, удостоверяващи същите е след изтичане на срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Следователно в случая не се касае до отстраним по реда на чл.248 ГПК съдебен пропуск, поради следното:
Конкретният размер на претендираните от ТД ”П” А. , гр. Ш. деловодни разноски, както това изрично е посочено в постановеното от ВКС определение № 581/03.09.2009 год. по т.д. № 202/ 2009 год. е уточнен едва с подадена от молителя допълнителна молба вх. № 2930/26.03.2009 год., депозирана в канцеларията на ВКС на 27. 03. 2009 год..
За първи път със същата е приложено и писменото доказателство, удостоверяващо реалното заплатено адвокатско възнаграждение в размер на сумата 8 100 лева / осем хиляди и сто лева/ на адв. М.Марков – АК Варна, за осъществена от последния в производството по чл.288 ГПК правна защита и съдействие на ЮЛ ответник.
Или съпоставени датата на редовно полученото от ТД ”П” А. , гр. Ш. уведомление по чл.287, ал.1 ГПК – 20. 01. 2009 год. с датата на пощенското клеймо на горепосочената допълнителна молба- 26. 03. 2009 год., според изложеното в съобразителната част на постановеното от ВКС определение № 581 по т.д. № 2020/2009 год., обосновават правен извод, че вземането на ответника за разноски е установено и доказано след срока по чл. 287, ал.1 ГПК, поради което гарантираното му с нормата на чл.81 ГПК, във вр. с чл.78, ал.3, във вр. с ал.1 ГПК субективно имуществено право в случая не е могло успешно да бъде упражнено.
Обстоятелството, че понастоящем също липсват доказателства по делото, сочещи не само на своевременно заявено, но и установено по размер в срока по чл.287, ал.1 ГПК вземане за реално осъществените от ответника деловодни разноски в производството по чл.288 ГПК изключва наличието на предпоставките на чл.248, ал.1 ГПК и обуславя неоснователност на искането за изменение на така постановеното определение в посочената по- горе негова част.
Водим от горното настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение, като неоснователно, искането на ТД ”П”А. , гр. Ш. за изменение на постановеното от тричленен състав на второ търговско отделение на ВКС определение № 581 от 03. 09. 2009 год. по т.д. № 202/2009 год., в частта му относно деловодните разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: