О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 38
София, 19.01.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 04.12.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 807 /2009 година
Производството е по чл.274, ал.2, пр.І ГПК, във вр. с чл.274, ал.1,т.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на ТД”С”О. , гр. Д., против определение на Кюстендилския окръжен съд от 29.06.2009 год., постановено по ч.гр.д. № 267/2009 год., с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима поради просрочие, частна жалба вх. № 2522/16.03.2009 год., подадена от настоящия частен жалбоподател чрез пълномощника му- адв. Р срещу разпореждане на Дупнишкия районен съд от 05.02.2009 год., по гр.д. № 68/2009 год. за издаване заповед за незабавно изпълнение в полза на ”К” О. , гр. С. за сумата 27 209.58 лв. и е прекратено производството по горепосоченото дело пред въззивния съд.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила, поради което се иска отмяната му.
По реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК са изложени и съображения, обосноваващи приложно поле на касационното обжалване по чл.280, ал. 1,т.3 ГПК.
Ответната по частната жалба страна в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК е възразила срещу основателността и.
Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид доводите на страните във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу съдебен акт, подлежащ на последващ инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима.
Обстоятелството, че предмет на същата е постановено за първи път от въззивната инстанция определение, имащо преграждащ за развитие на производството по делото ефект, обосновава правен извод, че в случая е налице хипотезата на чл.274, ал.1, т.1 ГПК във вр. с чл.274, ал.2 ГПК и разпоредбата на чл.280 ГПК, във вр. с чл.278, ал.4 ГПК не намира приложение. Ето защо за настоящата инстанция отсъства задължение да проверява наличието на установените в чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК предпоставки за допустимост на касационния контрол и депозираното от частния жалбоподател в тази насока изложение е правно ирелевантно.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена уважение.
За да постанови обжалвания съдебен акт въззивният съд е счел, че установеният в чл. 419, ал.1 ГПК двуседмичен срок за обжалване разпореждането на ДРС срещу настоящия частен жалбоподател- ТД ”С”О. , гр. Д., основано на чл.417, ал.1,т.9 ГПК, изчислен по реда на чл.60, ал.4 ГПК за последния е изтекъл на 13. 03. 2009 год. – присъствен ден.
Изложени са съображения, че доколкото подадената срещу първоинстанционния съдебен акт на КРС въззивна жалба с вх. № 2522/ 16.03.2009 год. е след горепосочената дата, то същата се явява процесуално недопустима, което възпрепятства и процесуалната възможност за произнасяне от въззивната инстанция по същество на наведените с нея оплаквания.
При обосноваване на крайния си правен извод за просрочие на подадената частна жалба КОС се е позовал на приложена със заявление от 27.03.2009 год., изходящо от пълномощника на настоящия частен жалбоподател, разписка, удостоверяваща връчена на 27.02.2009 год. на ТД- длъжник покана за доброволно изпълнение и обуславящо го разпореждане на КРС, писмено доказателство, останало неоспорено в процеса.
Определението като краен резултат е правилно.
Със заявление вх. № 3* от 27.03.2009 год., изходящо от ТД- настоящ частен жалбоподател във въззивното производство е приложена обратна разписка за извършена експресна куриерска услуга от куриера – ”С”ООД.
Наистина от съдържанието на същата се установява отсъствие на изискуемите за удостоверяване осъществено връчване препоръчаната пратка на длъжника се реквизити по чл.50, ал.3 ГПК, поради което при така събраните във въззивното производство доказателства, в нарушение на процесуалния закон КОС е изградил правен извод, че началото на срока по чл.419, ал.1 ГПК се явява вписаната от куриера и твърдяна от ответника дата – 27.02.2009 год..
Доколкото, обаче с депозирания по реда на чл.276, ал.1 ГПК отговор е приложена в заверено ксерокс копие и от втора обратна разписка за връчена на длъжника- ТД ”С” О. , гр. Д. чрез куриера ”С” О. на 27.02. в 12.30 ч. и получена за търговеца чрез лицето- П. М. куриерска препоръчаната пратка № 1* факт надлежно удостоверен с подписа на куриер № 2* то изискванията на процесуалния закон- чл.50, ал.3 ГПК са удовлетворени – известяването на страната е редовно и поставя началото на срока по чл.419, ал.1 ГПК за обжалване разпореждането на КРС.
Следователно изчислен по правилото на чл.60, ал.4 ГПК двуседмичният преклузивен срок за обжалване на постановеното от КРС по реда на чл.417, ал.1,т.9 ГПК разпореждане за настоящия частен жалбоподател е изтекъл на 13. 03. 2009 год. – присъствен ден. Преклудирано е самото потестативно процесуално право на страната на жалба и поради липса на тази положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните,подадената частна жалба вх. № 2522/16.03.2009 год. е процесуално недопустима.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение на Кюстендилския окръжен съд от 29.06.2009 год., по ч.гр. д. № 267/2009 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: