О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 401
София, 22.06.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на 15.06.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 430/2009 година
Производството е по чл.274, ал.2, пр.2 във вр. с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на ”Х.-ЕТ” Е. <Еоод&@Е. , със седалище гр. П. против определение № 30 от 10. 04. 2009 год., по т.д. № 288/2009 год. на тричленен състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима подадената от настоящия частен жалбоподател молба за отмяна на определение № 153/20.02.2009 год. по ч.гр.д. № 1287/2008 год. на Пловдивския апелативен съд, основана на чл.303, ал.1,т.5 ГПК.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на процесуалния закон. Частният жалбоподетел поддържа, че доколкото определението, предмет на молбата за отмяна е окончателно, то същото има характер на влязъл в сила съдебен акт по см. на чл.303, ал.1 ГПК, поради което и с оглед новите икономически условия, не следва да намери приложение приетото в т.2 от ППВС № 2/ 77 год., на което предходния тричленен състав на ВКС се е позовал.
Ответната по частната жалба страна е възразила по основателността и по реда на чл.276 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на страните във вр. с инвокираните оплаквания, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК и данните по делото, намира:
При липса на доказателства по делото за връчено на частния жалбоподател съобщение за постановеното определение, предмет на подадената от страната частна жалба, последната следва да се приеме за постъпила в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275 ГПК. Същата изхожда от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на последващ инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Обстоятелството, че предмет на частната жалба е определение, преграждащо по – нататъшното развитие на делото, подлежащо за първи път на разглеждане по реда на чл.274, ал.1 ГПК, обосновава правен извод, че в случая разпоредбата на чл.280 ГПК, във вр. с чл.278, ал.4 ГПК не намира приложение и за настоящата инстанция отсъства задължение да проверява наличието на установените в чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК предпоставки за допускане на искането обжалване.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, тричленният състав на второ отделение на ВКС, търговска колегия е приел, че обжалваното определение на Пловдивския апелативен съд, с което е оставена без разглеждане молбата на частния жалбоподател за тълкуване определение № 23/ 09.01.2009 год. по ч.гр.д. № 1287/2008 год. на същия съд за отмяна на определение № 556/14.11.2008 год. по гр.д. № 618/2008 год. на Пазарджишкия окръжен съд за спиране на производството и делото се връща на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждането му не е от категорията съдебни актове, подлежащи на извънреден контрол по реда на чл.303 и сл. ГПК, тъй като не формира сила на пресъдено нещо, както това изрично е прието в т.2 на ППВС№ 2/77 год.
Определението е правилно.
Законосъобразно е разбирането на предходния тричленен състав на ВКС, търговска колегия, че постановеното от Пловдивския апелативен съд определение № 153 от 20.02.2009 год. по ч.гр.д. № 1287/20008 год. не формира сила на пресъдено нещо, поради което независимо от окончателния му характер, то не е от категорията съдебни актове, подлежащи на извънинстанционен контрол по реда на чл.303 и сл. ГПК, както това изрично е постановено и в т.2 от ППВС № 2/77 год.
Обстоятелството, че ППВС №2/77 год. е постановено в различни от настоящите икономически условия, само по себе си, предвид неговата правна характеристика, е ирелевантно и не обосновава различен от изградения от предходния тричленен състав на ВКС, ТК правен извод относно задължителния, до изричната му отмяна по предвидения в ЗСВ ред, характер.
Същевременно, доколкото изрично по волята на законодателя на отмяна подлежат само влезлите в сила съдебни актове, т.е. такива, които, ползващи се със сила на пресъдено нещо, са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани и поради тази особеност на института, на отмяна по реда на извънинстанционния контрол по чл.303 и сл. ГПК не подлежат и отменителните решения на съдилищата, то несъмнено е че по аргумент на по – силното основание не подлежат на отмяна определенията, за които правните последици на чл.297 и чл.299 ГПК са неотносими – тези, с които не се решава по същество възникнал правен спор и тези които касаят движението на делото.
Отделен в тази вр. остава въпросът за преграждащите определения, но постановеното от Пловдивския апелативен съд не попада в сочената категория- изрично със същото е разпоредено връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на възникналия правен спор.
Затова, като е съобразил горното и е оставил без разглеждане молбата за отмяна на ”Х.-ЕТ” Е. <Еоод&@Е. , със седалище гр. П. излагайки аналогични правни съждения, първият тричленен състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия правилно е приложил процесуалния закон.
Водим от горното, настоящият тричленен състав на второ отделение, търговска колегия на ВКС, на осн. чл.274, ал.2,пр.ІІ ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ в сила постановеното от тричленен състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия определение № 30 от 10. 04.2009 год., по т.д. № 288/2009 год., по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: