О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 640
София, 07.10.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на 30.09.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 485/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по подадена от А. за с. к. гр. С. касационна жалба против въззивното решение на Габровския окръжен съд № 238 от 21.11.2008 год., по в. гр. д. № 278 / 2008 год., с което е оставено в сила постановеното по реда на чл.192, ал.2 ГПК/ отм./ решение на Тревненския районен съд № 64 от 11. 07. 2008 год. по гр.д. № 20/2008 год. и е отхвърлено искането на настоящия касатор за присъждане на законна лихва върху сумата 9367.50 лв., представляваща неустойка за неизпълнение, за която с влязло в сила решение по гр.д. № 96/2006 год. на ТРС е осъден ответникът- ТД” М.-П.”АД, гр. Т., считано от датата на исковата молба 23.01.2008 год. до окончателното и изплащане.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на процесуалния закон, поради което и на осн. чл.281,т.3 ГПК се иска отмяната му и решаване на спора по същество от касационната инстанция.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3,т.1 ГПК касаторът е обосновал касационно обжалване по приложно поле, позовавайки се на наличието на противоречива практика на съдилищата по обусловилия в тази му част краен изход от делото, въпрос на процесуалното право, а именно: може ли законната лихва да бъде предмет на самостоятелен иск,обективирана в приложени по делото решения: на ГОС № 47 от 05.04.2007 год. по гр.д. № 113/ 2006 год.; на ВКС № 391/2007 год. по т.д. № 112/2007 год.; на БОС № 51/30.05.2008 год. по гр.д. № 320/2007 год.; на Бургаския апелативен съд № 131 от 14.12.2006 год. по т.д. № 123/2006 год..
Ответната по касационната жалба страна не е взела становище по същата в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на страната и данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационен к. съдебен акт и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е счел, че доколкото предмет на разглеждане в производството по делото не е претенция за заплащане на неустойка, заявена от ищеца, а такава, основана на чл.86, ал.1 ЗЗД- за обезщетение за забава, то отсъства процесуална възможност самостоятелно да се присъди законна лихва върху същата, независимо, че като вземане в размер на сумата 9 367.50 лв., тази неустойка за неизпълнение е призната за дължима от ответника на ищцовото ЮЛ с влязло в сила решение по гр.д. № 96/2006 год. на ТРС.
Следователно поставеният от касатора процесуалноправен въпрос попада в обсега на чл.280, ал.1 ГПК и главната предпоставка за допускане на касационно обжалване е налице.
Доказана е в случая и допълнителната процесуална предпоставка за допускане на касационно обжалване – основанието по чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Обстоятелството, че в приложеното към касационната жалба влязло в сила решение на ГОС № 47 от 05.04.2007 год. по гр.д. № 113/2006 год. е дадено различно от възприетото с обжалваното решение разрешение на поставения от касатора процесуалноправен въпрос, обосновава правен извод, че в случая приложение намира критерият за селекция, въведен с чл.280, ал.1,т.2 ГПК и касационното обжалване следва да бъде допуснато.
Що се касае до останалите съдебни актове, на които касаторът се позовава, то по отношение на същите /с изключение на решение № 391/ 23.07.2007 год. по т.д. № 112/2007 год. на ВКС- неотносимо към разглеждания въпрос/ липсва изрично отбелязване, че са влезли в сила, поради което не могат да бъдат предмет на обсъждане в разглежданата законова хипотеза.
На касатора следва да бъде указано да внесе допълнителна държавна такса за касационното производство, която съгласно чл.18, ал.2, т.2 във вр. с чл.3 от Тарифата за държавните такси, които събират от съдилищата по ГПК възлиза на сумата 40.00 лева.
Водим от горното и на осн. чл.288ГПК, във вр. с чл.280, ал.1,т.2 ГПК настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Габровския окръжен съд № 238 от 21.11.2008 год., постановено по в.гр.д. № 278/2008 год., по описа на с.с.
УКАЗВА на касатора А. за с. к. гр. С. в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да внесе по сметка на ВКС допълнителна държавна такса за касационното производство в размер на сумата 40.00 лв./ четиридесет лева/, като в същия срок представи по делото и платежен документ, удостоверяващ извършения паричен превод.
ДА СЕ уведоми изрично страната, че при неизпълнение на така дадените указания касационното производство ще бъде прекратено.
СЛЕД внасяне на определената държавна такса делото да се докладва на председателя на второ търговско отделение за насрочване в съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: