О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 410
София, 01.12.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на 7.11.2008 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 322 /2008 година
Производството е по чл.274, ал.1, т.2 ГПК, във вр. с чл.279 ГПК.
Образувано е по частната жалба на ТД ”П”Е. , гр. София против разпореждане на Пловдивския апелативен съд от 26. 02. 2008год., с което е върната, като процесуално недопустима подадената от настоящия частен жалбоподател касационна жалба срещу въззивното решение на същия съд по в.гр.д. № 524/2006 год..
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното разпореждане, по съображения за допуснато нарушение на процесуалния закон – чл.121 ГПК/ отм./, поради което се иска отмяната му.
Ответната по частната жалба страна не е взела становище по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на страната във вр. с инвокираното оплакване и провери правилността на обжалваното разпореждане, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК във вр. с чл.279 ГПК, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е основателна, но по съображения различни от изложените от частния жалбоподател, водещи до същия краен правен резултат за последния.
Обжалваният съдебен акт на Пловдивския апелативен съд е недопустим.
Процесуалният спор относно принадлежността на правото на обжалване, респ. процесуалната легитимация на страната не касае редовността на подадената от същата касационна жалба, както неправилно е приел Пловдивския апелативен съд, а нейната допустимост, поради което и с оглед разпореденото от чл.285 и сл. ГПК този спор се явява извън възложените на въззивната инстанция правомощия.
Следователно обстоятелството, че законодателят не е овластил въззивния съд, чрез който касационната жалба се подава да преценява допустимостта и, извън обжалваемостта на въззивното решение-чл.286, ал.2 ГПК, във вр. с чл.280, ал.2 ГПК, обосновава правен извод, че тази проверката, с посоченото изрично от закона отклонение, е от изключителна компетентност на касационната инстанция и като не е съобразил горното Пловдивският апелативен съд е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен.
По съображения за процесуална икономия, вместо делото да бъде върнато на въззивната инстанция за администриране и изпращане отново по компетентност на ВКС, то не е налице процесуална пречка въпросът за надлежното упражняване на правото на касационно обжалване да бъде разгледан в това производство от настоящия състав на ВКС, който счита, че подадената от адв. М. М. , като пълномощник на ТД ”П” Е. , гр. С. е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане по същество.
Обстоятелството, че по силата на договор за цесия от 27.08.2007 год., сключен в хода на делото между ищеца ТД ”Б” Е. / с предходно наименование „В” ЕООД/, гр. С. и ТД-касатор, последното е придобило процесното вземане на ищеца към ответника К не е основание да се приеме, че е настъпила промяна в първоначалните страни по делото и на цесионера принадлежи правото на касационна жалба – арг. от чл.121, ал.1 ГПК/ отм./.
Доколкото приобретателят може да замести своя праводател само при условията на чл.117, ал.1 ГПК/ отм./, които няма данни да са осъществени в хода на делото, в посочения от законодателя срок и същият не е встъпил, нито е бил привлечен като трето лице- помагач в процеса, то той няма качеството на надлежна страна по см. на чл.15 ГПК /отм./, поради което нему не принадлежи процесуалното потестативно правомощие да обжалва въззивното решение на Пловдивския апелативен съд.
Отсъствието на изискуемата се процесуална легитимация за касатора, абсолютна процесуална предпоставка от категорията на положителните, за която съдът следи служебно, изключва и наличието на процесуална възможност за касационната инстанция да разгледа основателността на подадената касационна жалба.
Водим от горното настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, на осн. чл.274, ал.1, т.2 ГПК, във вр. с чл.279 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЕЗСИЛВА разпореждане на Пловдивския апелативен съд от 26.02.2008 год., с което е върната касационна жалба на ТД „П” Е. , гр. С. с вх. № 624/13.02.2008 год.
ОСТАВЯ без разглеждане, като процесуално недопустима касационната жалба на ТД „П” Е. , гр. С. срещу въззивно решение на Пловдивския апелативен съд по в. гр.д. № 524/2006 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС,търговска колегия в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: