О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ .250
София, 04.05.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 20.11.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 637 /2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Е. К. С. К. , упражняващ търговска дейност под фирма „К” и Е. Д. М. К. , упражняват търговска дейност под фирма „Ф”против въззивното решение на Благоевградския окръжен съд № 57 от 06.04.2009 год., по гр.д. № 20081200501242/2008 год., с което е оставено в сила решението на Благоевградския районен съд № 5168/30.10.2008 год., постановено по гр.д. № 213/2008 год. и на осн. чл.216 ДОПК е обявена за недействителна спрямо държавата сключената между тях сделка по прехвърлянето на ценни книжа-846 880 акции, представляващи 91.7% от капитала на ТД”М” АД, гр. Б..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и процесуалните правила- основание за касация по чл.281, т.3 ГПК. Поддържат, че доколкото в хода на делото не е било изрично установено редовно връчване на Заповедта за възлагане на ревизия № 162/15.02.2007 год. и е налице висящо производство по оспорване на издадения Ревизионен акт № 0100-509/24.07.2007 год., предмет на адм.д. № 3401/2009 год., което не е приключило, то въззивният съд неправилно е счел, че в случая са налице предпоставките на закона- чл.216 ДОПК, обуславящи прогласяване недействителността на сключената сделка.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите са обосновали касационно обжалване по приложно поле с твърдението, че „по въпроса за обявяване недействителността по отношение на държавата на сключената на 08.06.2007 год. покупко – продажба на ценни книжа- 846880 акции, представляващи 91.7% от капитала на „М”АД, гр. Б., като извършена във вреда на публичните взискатели и между свързани с длъжника Е. К. С. К. , лица въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, отразена в приложените по делото решения: от 08.03.2006 год. по т.д. № 7* год.; № 1* от 21. 08. 2001 год. по гр.д. № 2268/2000 год.; № 296/20.04.2006 год., по т.д. № 591/2005 год.”.
Ответната по касационната жалба страна – Н. А. ЗА П. , в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допустимостта на касационното обжалване и алтернативно по основателността на касационните оплаквания.
Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежно легитимирана във въззивното производство страна и срещу съдебен акт, който не е изключен от касационен контрол, поради което е процесуално допустима.
Искането за касационен контрол, обаче, е неоснователно.
Касаторът не е формулирал конкретен въпрос на материалното или процесуално право, поради което за настоящия съдебен състав липсва процесуална възможност да провери наличието на твърдяното противоречие, което с оглед наведените доводи и представени съдебни актове следва да се квалифицира по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, съгласно приетото в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС за вложения от законодателя смисъл в основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
Този въпрос – материалноправен или процесуалноправен, попадащ в обсега на чл.280, ал.1 ГПК, както се поддържа в практиката на ВКС и прието в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания съдебен акт и като включващ се в предмета на делото, следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд.
Следователно поставеният от настоящия жалбоподател въпрос на материалното право, като твърде общ и разрешим с оглед конкретните доказателства по всяко дело, не дава възможност да се извърши онази възложена на касационната инстанция преценка, която се следва в производството по чл.288 ГПК- дали съществува и в какво се изразява конкретното твърдяното от страната противоречие, тъй като самото неправилно приложение на закона, в какъвто смисъл са наведените в случая доводи, не би могло да се отъждествява с последния.
Нещо повече, дори и да се приеме, че формулираният от касатора въпрос е значим за крайния правен изход по делото, по вложения от законодателя в чл.280, ал.1 ГПК смисъл, то недоказана е допълнителната предпоставка за достъп до касационен контрол- т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, поради следното:
Цитираното решение № 1070/ 2001 год., по гр.д. № 2268/2000 год. на ВКС освен, че е отменително и обективно не би могло да разреши окончателно конкретен правен въпрос е и неотносимо към поставения от касатора, свеждащ се всъщност до приложението на чл.216 ДОПК, доколкото със същото е разяснена разликата между нищожните и относително недействителните сделки, какъвто спор по настоящето дело не е съществувал, като е прието че сключената в нарушение на забраната по чл.226, ал.1 ДПК сделка не е нищожна, поради противоречието и със закона- чл.26, ал.1 ЗЗД, а относително недействителна спрямо държавата за вземането на последната към прехвърлителя с оглед разпоредбата на чл.180 ДПК.
С решение № 296/2006 год., по т.д. № 591/2005 год. на ВКС решаващият съд се е произнесъл по въпроса дали продажбата на търговско предприятие представлява увреждане на кредитора по см. на чл.135, ал.1 ЗЗД, при наличието на разпоредена от закона солидарна отговорност между отчуждителя и правоприемника, какъвто въпрос въобще не е бил предмет на обсъждане в обжалвания съдебен акт.
С оглед гореизложеното и въведените императивно от законодателя процесуални предпоставки- главна и допълнителна за осъществявания от ВКС факултативен касационен контрол, настоящият съдебен състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Благоевградския окръжен съд № 57 от 06.04.2009 год., по гр.д. № 20081200501242/2008 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ