О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ . 405
София, 23.06.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на 15.05.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 145 /2009 година
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частната жалба на Г. В. В. от с. А., община В. против определение на Пловдивския апелативен съд № 818 от 12.11.2008 год. по ч.гр.д. № 1162/ 2007 год., с което по реда на чл.194 ГПК/ отм./ е допуснато тълкуване на постановеното от Пловдивския апелативен съд окончателно определение № 31 от 17. 01.2008 год. по същото ч.гр.д., в смисъл че ищците И. П. Т. и Я. Н. Т. са освободени от внасяне на дължимата държавна такса върху пълната цена на иска им от 3 500 000лв.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за допуснато нарушение на процесуалния закон. Частният жалбоподател поддържа, че в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд се е произнесъл по направеното от него искане за тълкуване, основано на чл.194, ал.1 и сл. ГПК/ отм./ в закрито съдебно заседание, без изслушване на страните, с което е нарушено и правото им на защита.
Ответната по частната жалба страна е възразила по допустимостта и, поради необжалваемост на постановения от Пловдивския апелативен съд съдебен акт, съгласно чл.194, ал.3 ГПК/ отм./, процесуално правило възпроизведено и в чл.251, ал.5 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение,търговска колегия, като взе предвид изложените доводи и извърши проверка на обжалвания съдебен акт съобразно правомощията си по чл.278 и сл. ГПК, намира:
Частната жалба е подадена от надлежна страна в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, но е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Съгласно процесуалното правило на чл.251, ал.5 ГПК, аналогично на установеното с чл.194, ал.3 ГПК/ отм./ решението по тълкуването, респ. определението по тълкуване, подлежи на обжалване по реда, по който се обжалва самото решени, което се тълкува, респ. определение.
Следователно, доколкото въззивното определение на Пловдивския апелативен съд, с което ищците И. П. Т. и Я. Н. Т. са освободени от внасяне на дължимата държавна такса по делото, предмет на предприетото по реда на чл.194, ал.1 ГПК/ отм./ тълкуване от страна на същия съд, по арг. от т.5 на ТР на ОСГК № 1/2001 год. не подлежи на последващ инстанционен контрол, то от обсега на осъществявания от ВКС контрол по реда на чл.274, ал.3 ГПК е изключено и определението, с което същото е тълкувано.
Поради изложеното за настоящата инстанция отсъства процесуална възможност да се произнесе и по въпроса относно наличието или не на предпоставките за допускане исканото тълкуване.
Водим от горното настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без разглеждане като процесуално недопустима частната жалба на Г. В. В. от с. А., община В. против определение на Пловдивския апелативен съд № 818 от 12.11.2008 год. по ч.гр.д. № 1162/ 2007 год., по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС, търговска колегия в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: