О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 315
София, 26.05.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на 30.04.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 524 /2008 година
Производството е по чл.278 и сл. ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ,т.2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на ТД”А” Е. , със седалище гр. Б. против въззивното определение на Бургаския окръжен съд № 57 от 16.10.2008 год., постановено по ч.гр.д. № 487/2008 год., с което след отмяна на определение № 1* от 02.10.2008 год. на Бургаския районен съд, по ч.гр.д. № 4510/2008 год. е допуснато обезпечение на бъдещ иск на Я. А. В., гражданин на Н. , основан на чл.135 ЗЗД срещу ответниците А от с. А. и настоящия частен жалбоподател, чрез налагане възбрана върху недвижим имот, представляващ земеделска земя – нива от 7.969 дка., ІІІ категория, м. „Б”, имот № 0* в землището на с. А., при граници- имот № 0* имот № 0* имот № 0* и имот № 0* като е определен едномесечен срок за предявяването на обезпечения иск.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила, поради което се иска отмяната му и оставяне без уважение молбата за обезпечение. В тази вр. частният жалбоподател поддържа, че при изграждане на крайния си правен извод за основателност на молбата за допускане на исканото обезпечение въззивният съд не е съобразил липсата на доказателства по делото, както относно обезпечителната нужда, така и за вероятната основателност на бъдещия иск, предвид извършеното от него надлежно плащане цената на продадения му имот и отсъствието на търговски правоотношения с молителя.
В съответствие с изискването на чл.280, ал.1 ГПК към което нормата на чл.274, ал.3 ГПК препраща в депозираното по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК изложение частният жалбоподател е обосновал допустимостта на касационното обжалване на атакувания съдебен акт с твърдяното от него процесуално нарушение, като поддържа, че по този начин по съществените процесуалноправни въпроси, свързани с обезпечителната нужда и вероятната основателност на бъдещ иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с постоянната практика на ВКС- критерий за селекция по чл.280, ал.1,т.2 ГПК. В подкрепа на изразеното същият е приложил копия от решение № 120 от 02.02.2000 год. по гр. д. № 704/99 год. на V-то г.о и решение № 345 от 30.05.1999 год. по гр.д. № 36/99 год., влезли в сила. /Цитираното решение на БОС № 20 от 01.06.2004 год. по гр.д. № 86/2003 год. е отменено./
Ответната по частната жалба страна е възразила по допустимостта и, предвид липсата на конкретно и ясно формулиран съществен правен въпрос, по който да е налице произнасяне от въззивната инстанция- главна предпоставка за допускане на касационно обжалване, въведена с чл.280, ал.1 ГПК. Алтернативно, по същество на наведените оплаквани са изложени доводи за тяхната неоснователност.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение,търговска колегия, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278 и сл. ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и е процесуално допустима.
Въпреки процесуалната допустимост на частната жалба, обусловена от редовността и, касационното обжалване на въззивното определение на Бургаския окръжен съд не следва да се допусне.
Освен, че поставените от частния жалбоподател въпроси не са прецизно формулирани, така както нормата на чл.284, ал.3,т.1 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1 ГПК изисква, то същите са съществени по вложения от законодателя смисъл за всяко обезпечително производство. За да допусне обезпечението по реда на чл.389 и сл. ГПК, вкл. в хипотезата на бъдещ иск съдът, сезиран с молбата за обезпечение всякога е длъжен да прецени наличието на установените от закона предпоставки – допустимост и вероятна основателност на иска, необходимостта от обезпечителна нужда и съответствие на исканата обезпечителна мярка с вида на търсената с конкретния иск защита на правото на ищеца, респ. нуждата от предоставяне на съответна гаранция. Доколкото, обаче тази преценка, не хипотетична, а винаги обусловена от специфичната особеност на възникналия правен спор и конкретните обстоятелства по делото, то тя не може да бъде общовалидна, в каквато насока е поддържаното от частния жалбоподател становище.
Същевременно, освен, че съществува различие между приетата с окончателен съдебен акт основателност на предявения иск и вероятната основателност на същия, преценена с оглед нуждите на обезпечителното производство, то правилността на същата сама по себе си не е основание за допускане касационно обжалване, поради което и не обосновава твърдяното с частната жалба противоречие по см. на чл.280, ал.1,т.2 ГПК.
В тази вр. следва да се посочи, че приложените съдебни актове на ВКС, доколкото не касаят обезпечителното производство, обективно не могат да създадат противоречие между даденото от БОС разрешение на поставените от частния жалбоподател съществени процесуални въпроси, характерни за обезпечителния процес и приетото от отделните състави на ВКС във вр. с приложението на чл.135 ЗЗД , поради което не следва да бъдат обсъждани.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че в случая предпоставките на закона за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Бургаския окръжен съд не са налице и на осн. чл. 278 и сл. ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 57 от 16.10.2008 год., по ч.гр.д. № 487/2008 год. на Бургаския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: