О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 250
София, 24.04.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на 01.04.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 14 /2009 година
Производството е по чл.278 и сл. ГПК във вр. с чл.274, ал.3,т.2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на „И” АД, гр. В. против въззивно определение на Варненския апелативен съд № 424 от 07.11.2008 год., постановено по ч.гр.д. № 468/2008 год., с което е оставено в сила определение на Варненския окръжен съд № 2* от 17.07.2008 год., по гр.д. № 1579/2008 год. и е допуснато обезпечение на предявения от Р. Н. В. и Е. П. В. срещу настоящия частен жалбоподател и ЕТ Г. Д. П. , упражняващ търговска дейност под фирма „ СН Г. П. ” иск с правно основание чл.26 ЗЗД, чрез налагане на обезпечителна мярка-спиране на изпълнителните действия по изп.д. № 2* по описа на ЧСИ М. П. , рег. № 715, КЧСИ.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за допуснато нарушение на процесуалния закон, предвид липсата на конкретизация на недвижимия имот, по отношение на който е постановено спиране на предприетите изпълнителни действия по горепосоченото изп. дело и отсъствието на предпоставките на чл.391 ГПК, вкл. определена в съответствие чл.391,ал.1,т.2 ГПК гаранция, съобразена с размера на обезпеченото с договорна ипотека задължение, възлизащо на 1 300 000 лв. главница.
Ответната по частната жалба страна е взела становище по реда на чл.276 ГПК, като е възразила по допустимостта и поради липса на правен интерес за частния жалбоподател, позовавайки се на сключен между него и В. З. Ж. договор за цесия, по силата на който цялото му вземане към ЕТ Г. Д. П. , произтичащо от договора за кредит 001-2439/2003 год. и анекси към него е прехвърлено на цесионера, заедно с даденото обезпечение.
Алтернативното възражение на ответника е за неоснователност на частната жалба, по съображения за наличие на установените от закона предпоставки за допускане на исканото обезпечение и съобразяване на обезпечителната мярка с характера и вида на търсената с иска по чл.26 ЗЗД защита.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение,търговска колегия, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278 и сл. ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ по правилото на чл.274, ал.3,т.2 ГПК на инстанционен контрол от ВКС съдебен акт, поради което е процесуално допустима .
Въпреки процесуалната допустимост на частната жалба, обусловена от редовността и, касационно обжалване на въззивното определение на Варненския апелативен съд не следва да се допусне.
Съгласно препращащата норма на чл.274, ал.3 ГПК, допускането на касационно обжалване на визираните в т.1 и т.2 от същата определения на въззивните съдилища е обвързано от наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
Това означава, че е необходимо произнасянето на въззивния съд, да е засегнало съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, специфичен за делото и същевременно даденото разрешение да е било в отклонение от практиката на ВКС, при противоречива практика на съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона или за развитие на правото.
Несъмнено е, че обосноваване приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, предвид принципа на диспозитивното начало и равенството на страните в процеса, е възложено в тежест на частния жалбоподател.
В случая към частната жалба на „И”АД, гр. В., въпреки изрично дадените на страната с разпореждане № 1601/ 26. 11. 2008 год. на Варненския апелативен съд указания не се съдържа изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1-3 ГПК, вкл. и липсва конкретизация на съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл.
Следователно дори и да се приеме, че с оглед данните по делото и изложеното в обстоятелствената част на частната жалба и молба вх. № 5226/2008 год. към последната същественият процесуалноправен въпрос, обусловил съдържанието на постановеното определение, по който въззивният съд се е произнесъл е –подходяща обезпечителна мярка по см. на чл. 397, ал.1,т.3 ГПК ли е спиране на изпълнението, когато последното е насочено не само срещу имущество на длъжника, оспорващ вземането на взискателя, то отсъствието на развити от частния жалбоподател доводи относно приложимия критерий за селекция е достатъчно, за да се отрече наличието на установените от закона предпоставки за допускане частно касационно обжалване на въззивното определение на Варненския апелативен съд.
Що се касае до изложените оплаквания, свързани с правилното приложение на чл.391 ГПК и чл.397 ГПК, то те могат да бъдат предмет на обсъждане единствено, ако частното касационно обжалване е допуснато, въз основа на някое от основанията по чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК, какъвто по изложените по- горе съображения не е разглежданият случай, но сами по себе си са правно ирелевантни за последното.
Водим от горното, настоящият състав на второ отделение, търговска колегия на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Варненския апелативен съд № 424 от 07.11. 2008 год., по ч.гр.д. № 468/2008 год. по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: