О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 552
София, 12.07.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 18.05.2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 599 /2009 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на ”А” О. , със седалище гр. С. против въззивно определение на Русенския окръжен съд № 184 от 07.05.2009 год., постановено по в. ч. гр. д. № 372/2009 год., с което при условията на чл.278, ал.2 във вр. с ал.1 ГПК след отмяна на определението на Русенския районен съд № 119/27.03.3009 год., по гр.д. № 2816/2008 год., на осн. чл.420, ал.1 ГПК, във вр. с чл.414, ал.1, пр.2 ГПК е спряно изпълнението по изп.д. № 2* по описа на ЧСИ М. Македонска .
Частният жалбоподател релевира оплакване за неправилност на обжалваното определение, като излага доводи срещу извода на Русенския окръжен съд, че въведено от законодателя изискване за мотивираност по чл.419, ал.2 ГПК се отнася единствено до съдържанието на частна жалба против разпореждането за незабавно изпълнение, поради което е неприложимо в хипотезата на направено от длъжника в заповедното производство възражение против заповедта за изпълнение, при основано на акт по чл.419, ал.2 ГПК вземане на заявителя, основаващи се на допуснато съществено нарушение на процесуалния закон, вкл. отсъствие на дадени на последния указания, съгласно чл.415 ГПК за предявяване на иск за установяване на вземането му.
В депозираното към частната касационна жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, във вр. с препращането от чл.274, ал.3 ГПК достъпът да касационен контрол, основан на чл.280, ал.1, т.3 ГПК е обоснован с липсата на съдебна практика по въпросите, свързани както с приложението на чл.419 ГПК, така и относно необходимостта частните жалби и възражението по чл.419 ГПК да се основават само на съображения, извлечени от актовете по чл.417 ГПК, което създава затруднение на съдилищата относно прилагането на сочената норма.
Същевременно искането за допускане на касационното обжалване е частният жалбоподател е аргументирал и със съображения, че правните въпроси, предмет на постановеното въззивно определение на РОС се решават противоречиво от съдилищата- чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Ответната по частната касационна жалба страна не е взела становище в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278 ГПК, намира:
Частната касационна жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна в образуваното пред РОС частно производство страна, но е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, поради следното:
Подлежащите на съдебен контрол пред ВКС определения са лимитивно определени от законодателя в нормата на чл.274, ал.3, т.1 и т.2 ГПК, като извън посочените хипотези определенията на въззивните съдилища подлежат на обжалване пред ВКС, само в случаите, когато са постановени за първи път от въззивния съд- арг. от чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, във вр. с т.6 на ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС, последното- приложимо в тази част и при действащия ГПК.
Следователно, както последователно поддържа ВКС в съдебната си практика по приложението на чл.420, ал.2 ГПК, обстоятелството, че в чл. 420, ал.3 ГПК законодателят изрично е предвидил обжалваемост на постановеното по искане за спиране определение, означава, че същото, като функционално свързано с гарантиране защитата на длъжника до приключване на производството по чл.422 ГПК за съдебно установяване на вземане в хипотезата на чл.417, т.9 ГПК, попада в категорията съдебни актове по чл.274, ал.3, т.2 ГПК и подлежи на двуинстанционно разглеждане, каквото е осъществено от РОС с произнасянето му по подадената на осн. чл.420, ал.3 ГПК жалба на длъжника в заповедното производство- ТД ” БУЛ ГРЕКО”О. , гр. Р..
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като процесуално недопустима, частната касационна жалба с вх. № 5308/18.06.2009 год. на ”А” О. , със седалище гр. С. против въззивно определение на Русенския окръжен съд № 184 от 07. 05.2009 год., постановено по в. ч. гр. д. № 372/2009 год., по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на ВКС,ТК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: