О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 465
София, 20.07.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 28.05.2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 35/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на В. Е. М. от гр. С. против въззивното решение на Софийски градски съд от 15. 06.2009 год., постановено по в.гр.д. № 2327/2006 год., с което е оставено в сила решението на Софийски районен съд от 03.04.2006 год., по гр. д. № 6496/2004 год. и са отхвърлени като неоснователни предявените от настоящия касатор, като ищец обективно и пасивно субективно съединени частични искови претенции срещу ТД ”В”Е. , гр. С. и „М”О. , гр. С., основани на чл.79, ал.1 ЗЗД за сумите: 3800 лв., обезщетение за имуществени вреди и 200 лв., обезщетение за неимуществените вреди, причинени му от ответниците в резултат на договорно неизпълнение по предварителен договор за учредяване право на строеж от 10.07.95 год., анекс към него от 17.08.98 год., неразделни части от договор за предоставяне право на строеж срещу задължение за построяване на недвижими имоти от 18.06. 99 год., материализиран в нотариален акт № 304 т.ІІ, н.д. № 343/99 год. на нотариус Р. Р. – № 203 в регистъра на НК и с район на действие – СРС, вреди.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила – чл.188, ал.1 ГПК/ отм./ и на материалния закон-чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.264, чл.265 ЗЗД и чл.59 ЗЗД, основания за касация по чл.281, т.3 ГПК.
В инкорпорирано в обстоятелствената част на касационната жалба изложение по чл.284, ал.3 ГПК, достъпът до касационен контрол по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е обоснован с твърдението, че с обжалваното въззивно решение съдът се е произнесъл „ н е п р а в и л н о по въпроси, имащи значение за правилното прилагане на законите и за развитието на правото, като решението е неправилно и незаконосъобразно относно точното прилагане на чл.79, ал.1 и сл. ГПК и основаните начала на ГПК, неполучаване на търсената и очаквана защита на гражданите при наличие на неоспорими факти и доказателства за нанесени им вреди от трети лица, в нарушение на чл.264 ЗЗД и чл.265 ЗЗД, като е нарушил и чл.188, ал.1 ГПК/ отм./”.
Ответникът по касационната жалба „М”О. , гр. С. в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК е възразил по допускане на касационното обжалване и алтернативно по основателността на въведените основания за касация по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът ТД ”В”Е. , гр. С. в депозирания по реда на чл. 287, ал.1 ГПК отговор на касационната жалба е възразил по допустимостта на същата, с оглед обжалваемия интерес по отделните, обективно и субективно съединени искови претенции, по допускане на касационното обжалване и по основателността на въведените от касатора оплаквания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежно легитимирана във въззивното производство страна и срещу съдебен акт, който с оглед произхода на претендираното вземане и общия обжалваем интерес, подлежи на инстанционен контрол пред ВКС, поради което е процесуално допустима.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от формалното и съответствие с императивните изисквания на процесуалния закон за нейната редовност, искането за допускане на касационно обжалване, поради отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, е неоснователно.
Създадената с действащия ГПК процесуалноправна уредба на касационното обжалване като факултативно, предпоставя произнасяне от въззивния съд по въпрос на материалното и/ или процесуално право, който, включващ се в предмета на делото да е обусловил крайния му правен резултат, като по отношение на същия следва да е налице и някое от изчерпателно изброените от законодателя алтернативни основания по т.1-3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Същевременно с нормата на чл.284, ал.3, т.1 ГПК законодателят е възложил в изключителна тежест на касатора както да обоснове, така и да докаже наличието на предпоставките за достъп до касационен контрол и аргумент в подкрепа на изразеното разбиране е въведеното императивно изискване – касационната жалба, част от която, вкл. като приложение е изложението на основанията за достъп до касационно обжалване, да бъде приподписана от а. или юрисконсулт т.е. от лица, притежаващи необходимите за привеждането и в съответствие с изискванията на процесуалния закон, правни знания и юридическа правоспособност.
В случая, обаче, изискването на процесуалния закон не е изпълнено. Липсва посочен от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд – главна,основна предпоставка за допускане на касационното обжалване.
Този материалноправен и/ или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода от конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, респ. за възприемане на фактическата обстановка от решаващата инстанция или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Поради това развитите в обстоятелствената част на касационната жалба оплаквания, свързани единствено с твърдяната неправилност на обжалваното решение, във вр. с приетата неоснователност на предявените искове, както това изрично е посочено в обстоятелствената част и на самата касационна жалба при мотивиране на основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, като различни по своята правна същност от основанията за допускане на касационно обжалване не подлежат на обсъждане в производството по чл.288 ГПК.
Тези касационните основания, обуславящи евентуална отмяна на обжалваното решение могат да бъдат преценявани от ВКС с а м о по реда на чл.290 и сл. ГПК, т.е. едва след допускане на касационното обжалване, обстоятелство, което касаторът явно не е съобразил, допускайки неоправданото им от закона смесване.
Следователно доколкото преценката на касационната инстанция в настоящето производство е само въз основа на изложените от страната – твърдения и доводи и съгласно дадените с т.1 на ТР № 1/ 2010 год. на ОСГТК на ВКС задължителни по приложението на чл. 280, ал.1, т.1- т.3 ГПК указания и при необходимост съставът на касационната инстанция би могъл единствено да уточни и квалифицира посоченият правен въпрос, но не е оправомощен да го изведе вместо страната, ако такъв не е изрично формулиран, както е в разглеждания случай, то само на това основание касационното обжалване не следва да се допусне.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че жалбоподателят въобще не е аргументирал и визираният от него критерий за селекция по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК – допълнителна предпоставка за достъп до касационен контрол.
С оглед вложеното от законодателя съдържание в същия, което всякога е свързано било с необходимост от тълкуване на закона, за да бъде отстранен съществуващ в същия порок -неяснота или и непълнота на конкретната правна норма, с цел еднаквото и безпротиворечиво прилагане на същата от съдилищата, било когато въобще липсва съдебна практика във вр. с тази норма, или когато съдилищата следва да изоставят едно вече възприето тълкуване на закона, за да бъде създадено друго, отговарящо на настъпила промяна обществено- икономическите отношения и правна мисъл, то несъмнено е, че бланкетното позоваване на законовия текст на чл.280, ал.1, т.3 ГПК или общите житейски и правни съображения, не удовлетворява изискването за обосновка относно необходимостта от соченото основание.
С оглед изложеното искането за допускане на касационно обжалване следва да се остави без уважение.
Ответникът ТД ”В”Е. , гр. С., на осн. чл.78, ал.3 във вр. с ал.1 ГПК е претендирал направените в производство по чл.288 ГПК деловодни разноски в размер на сумата 1368 лв..
Приложената по делото, за да удостовери извършването им -изплащане на договорено с договора за правна защита и съдействие в същия размер адвокатско възнаграждение, фактура, обаче, освен, че е без дата, не притежава и надлежна заверка за съответствието и с оригинала, каквато, по арг. от чл.183 ГПК, не се явява отбелязването на адв. В. Т. за нейното съставяне, без изрична забележка „вярно с оригинала”.
Следователно същата няма характер на писмено доказателство, удостоверяващо реално направен от страната разход до момента на приключване на настоящето производство, поради което искането, като неоснователно, не следва да бъде уважено..
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд от 15. 06.2009 год., по в. гр.д. № 2327 /2006 год., по описа на с.с..
ОСТАВЯ без уважение искането на ТД”В”Е. , гр. С. за присъждане на деловодни разноски за настоящето производство в размер на сумата 1368 лева/ хиляда триста шестдесет и осем лева/.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: