О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 20
София,13.01.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 22.12.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 831 /2009 година
Производството е по чл.274, ал.2, пр.2 във вр. с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на Е. З. Г. Х. , упражняваща търговска дейност под фирма „З”, с адрес на управление с. Б., община К. против определение № 490 от 05.10.2009 год., по ч.т.д. № 495/2009 год. на тричленен състав на ВКС, първо отделение, търговска колегия, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима частната касационна жалба на настоящия частен жалбоподател, против въззивно определение на Кюстендилския окръжен съд от 15.06. 2009 год., по в.ч. гр. д. № 409/2009 год., по описа на с.с..
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на процесуалния закон. Частният жалбоподетел поддържа, че доколкото в диспозитива на обжалваното въззивно определение е указано, че същото подлежи на обжалване пред ВКС, а и произнасяйки го въззивният съд всъщност е дал разрешение по същество на въпроси от обезпечителното производство, то последното попада в категорията съдебни актове по чл.274, ал.3, т.2 ГПК, за които законодателят е предвидил касационен контрол при наличие на предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК, което обстоятелство тричленният състав на ВКС, първо отделение, търговска колегия не е съобразил, както и не е взел предвид, че страната- частен жалбоподател не разполага с друго средство за своята защита.
Ответната по частната жалба страна не е взела становище основателността и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид изложените доводи във вр. с инвокираните оплаквания и съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК провери данните по делото, намира:
Частната жалба е постъпила в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275 ГПК, от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на последващ инстанционен контрол съдебен акт и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, тричленният състав на І-во отделение на ВКС, търговска колегия е приел, че постановеното от Кюстендилския окръжен съд определение по в.ч.гр.д. № 409/2009 год., с което е потвърдено първоинстанционно определение на Кюстендилския районен съд № 747от 25.05.2009 год. по гр.д. № 1468/2008 год. и е оставена без уважение молбата на настоящия частен жалбоподател, в качеството му на ищец, основана на чл.389 ГПК – за допускане обезпечение на предявения от него срещу О. К. иск, предмет на горепосоченото гражданско дело, не е от категорията съдебни актове, попадащи в обсега на чл. 274, ал.3, т.1 и т.2 ГПК, поради което не подлежи на последващ инстанционен контрол.
Счетено, че в тази вр., че доколкото с чл.396, ал.1 ГПК е предвидена изрично обжалваемост на определенията по обезпечение на иска, то осъществяваният над същите контрол е двуинстанционен и ВКС в разглежданата хипотеза се произнася само в случай, че определението е постановено за първи път от въззивната инстанция, каквото не е разглежданото.
Определението е правилно.
Обстоятелството, че постановените в обезпечителното производство съдебни актове имат привременен характер по отношение на самото исково производство, обуславя правен извод, че същите нямат преграждащ за развитието на последното ефект, нито с тях се дава разрешение по същество на други производства по см. на чл.274, ал.3, т. 2 ГПК, поради което приложение намира даденото с т.6 на ТР №1/2001 год. на ОСГК/ актуално и при действащия ГПК/ задължително за съдилищата разрешение – ВКС се произнася по жалби срещу последните само, когато те са били постановени за първи път от съответния въззивен съд.
Затова, като е оставил без разглеждане частната касационна жалба на Е. З. Г. Х. , упражняваща търговска дейност под фирма „З”, с адрес на управление с. Б., община К., излагайки аналогични правни съждения, първият тричленен състав на първо търговско отделение на ВКС, правилно е приложил процесуалния закон.
Що се касае до наведения довод, свързан с посочената от въззивната инстанция обжалваемост на същия, то той е правно несъстоятелен, поради отсъствието му като въведено от законодателя самостоятелно основание за касационен контрол.
Водим от горното, настоящият тричленен състав на второ отделение, търговска колегия на ВКС, на осн. чл.274, ал.2,пр.ІІ ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ в сила постановеното от тричленен състав на ВКС, първо търговско отделение определение № 490 от 05.10. 2009 год., по ч.т.д. № 495/2009 год. по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: