О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 411
София, 10.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 66 /2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на И. А. Г. от гр. С. против въззивното решение на Софийски градски съд от 25.06. 2008 год., постановено по гр.д. № 302/2008 год., с което е оставено в сила решението на СРС от 21.07.2006 год. по гр.д. № 1268/2005год. и са отхвърлени като неоснователни предявените от касатора обективно съединени искови претенции по чл. 82 ЗЗД за сумата 5884 лв., обезщетение за пропуснати ползи за периода 01.02.2002 год. – 01. 03. 2003 год. и по чл. 286 ЗЗД, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата 910.00 лв.- допълнително годишно възнаграждение по договор от 01.03.2000 год.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон- чл.111,б.”а” ГПК и чл. 137, ал.1,т.1 ТЗ, във вр. с §1, т.21 от ДР на Закона за облагане доходите на физическите лица, поради което и на осн. чл.281,т.3 ГПК се иска отмяната му.
В депозираното съгласно чл.284, ал.3,т.1 ГПК изложение, касаторът обосновава приложното поле на касационното обжалване с наличие на хипотезата на чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Твърди, че отсъствието на съдебна практика- противоречива или не, по материалноправните въпроси, обусловили крайния изход от спора – за приложимия давностен срок по отношение произтичащо от тантиеми – понятие, легално дефинирано в § 1,т.21 от Закона за облагане доходите на физическите лица, вземане на доверителя и за същност на това допълнително възнаграждение, по които въззивният съд се е произнесъл, обосновава правен извод за значимостта им за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответната по касационната жалба страна не е взела становище по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на страната, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и е процесуално допустима.
Общият обжалваем интерес на касатора следва да се приеме, че в случая възлиза на 6 794.00 лв., сборна сума, която макар и да касае различни вземания, произтича от едно и също правоотношение – договор за поръчка.
Основателно е и искането за допускане на касационно обжалване.
За да постанови решението, предмет на подадената касационна жалба въззивният съд е счел, че доколкото изборът, назначаването и освобождаването на „контрольор”, длъжност, въведена с чл.144 ТЗ за ЕТД, правно и структурно обособено в ООД по силата на чл.144, ал.3 ТЗ е само въз основа на решение на едноличния собственик на капитала, който несъмнено може да делегира това свое право и на определен от него орган, какъвто в случая се явява министърът на земеделието и горите, то обстоятелството, че със заповед № 220/01. 02.2002 год. последният е освободил касатора Г. от тази длъжност, прекратявайки сключения помежду им договор за мандат, изключва наличието на пропуснати от същия ползи, произтичащи от незаконно отстраняване от работа.
Изложени са съображения, че моментът на недопускане на ищеца до изпълняваната длъжност е и момент на известяване на контрольора за волята на едноличния собственик на капитала, негов доверител, поради което отсъствието на писмен документ, материализиращ същата, достигнал до довереника е правно ирелевантен за настъпилите от преустановяване облигационната между страните, правни последици.
По отношение вземането на Г. , произтичащо от допълнително годишно възнаграждение/ тантием/ за 2000 и 2001год., въззивната инстанция е счела, че то по правната си същност е възнаграждение за труд, поради което спрямо него е приложима три годишната погасителна давност по чл.111,б.”а” ЗЗД, на която ответното ТД основателно се е позовало.
Следователно, преценени съжденията на въззивната инстанция, обосновават правен извод, че поставените от касатора материалноправни въпроси, свързани с правната същност на допълнителното годишно възнаграждение / тантием/ и приложимата по отношение на същото погасителна давност – обща или кратка, по които въззивният съд се е произнесъл, попадат в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, като обусловили крайния правен резултат по делото, с което главната предпоставка за допускане на касационно обжалване, от категорията на абсолютните е налице.
Обстоятелството, че по горепосочените въпроси на материалното право отсъства съдебна практика на ВКС, вкл. и противоречива, а употребеният от законодателя термин „възнаграждение” при дефиниране понятието „тантием”/ §1,т.21 ЗОДФЛ/ отм./ създава известна неяснота по отношение правната същност на вземането и възможност за приравняването му с дължимите плащания на работодателя при предоставяне на работна сила, според настоящия съдебен състав е достатъчно, за да се приеме, че е налице и установеният в т.3 на чл.280, ал.1 ГПК селективен критерий.
По отношение останалите повдигнати от Г. въпроси, свързани с оценка на доказателствения материал по делото, то те са свързани с евентуално допуснато от решаващата инстанция нарушение на процесуалния закон, порок- относим към правилността на обжалваното решение, но са ирелевантни за основанията за допускане на касационно обжалване, поради което не подлежат на обсъждане в производството по чл.288 ГПК.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 25.06.2008 год., по гр. д. № 302/2008 год..
УКАЗВА на касатора И. А. Г. от гр. С. в едноседмичен срок от съобщението до него да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 135.88 лв. / сто тридесет и пет лева и осемдесет и осем ст./ за касационното производство и да представи съответния платежен документ по делото, като при неизпълнение на горното касационната жалба ще му бъде върната.
СЛЕД внасяне на указаната на страната държавна такса да се докладва делото на председателя на второ търговско отделение на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: