О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 457
София, 16.07.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 09.04.2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1076 /2009 година
Производството е по чл.288 ГПК, във вр. с 280, ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ЗК” Б. ИМОТИ”АД, гр. С. против въззивното решение на Великотърновския апелативен съд № 44 от 01.07.2009 год., по в.гр.д. № 291/2009 год., в частта, с която при условията на чл.271 ГПК са уважени предявените от Р. П. Ц. и С. Т. Ц. срещу касатора, като ответник активно субективно съединени искове по чл.226, ал.1 КЗ до размера на сумата от по 40 000 лв. за всеки, представляваща обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им А. Р. П. , настъпила в резултат на виновно предизвикано от водача на л.а.” Рено Е. ” с ДК№ В* собственост на М. И. С. от с. С., ПТП на 13. 07. 2007 год. в с. Д., чиято гражданската отговорност е застрахована от АД- ответник.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за допуснато нарушение на материалния закон- чл.52 ЗЗД и въведеният с него принцип на справедливост при определяне размера на дължимото на пострадалите обезщетение, както с молба- уточнение е въведено и оплакване за допуснато нарушение на законовото правило на чл.51 ЗЗД, обусловено от несъобразяване поведението на пострадалите към настъпване на вредоносния резултат, касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК достъпът до касационен контрол на основание чл.280, ал.1,т.2 ГПК е обоснован с твърдението, че даденото от въззивния съд разрешение на обусловилия крайния правен резултат по делото въпрос на материалното право – за приложението на чл.52 ЗЗД и въведения с него принцип на справедливост при определяне дължимото на пострадалите обезщетение за неимуществени вреди се разрешава противоречиво от съдилищата, израз на което са съществуващите различни по размер обезщетения, присъдени за обезвреда.
Ответната по касационната жалба страна в срока и по реда на чл.287, ал.1ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване и алтернативно по основателността на въведените касационни основания.
Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид изложеното и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производство по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от формалното и съответствие с императивните изисквания на процесуалния закон за нейната редовност, искането за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК е неоснователно.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд, въз основа на обстоен анализ на събрания по делото доказателствен материал, е приел, че съобразно тежестта, характера, продължителността на болките и страданията, които са претърпяли ищците от виновно предизвиканата при процесното ПТП от 13.07.2007 год. смърт на малолетното им дете А, родено на 11.09.1996 год., както и трайните последици, които причинява преживяното от тях в емоционалния им свят, справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД се явява обезщетение в размер на по 40 000 лв. за всеки един от ищците- родители на починалото дете, като за разликата до пълния предявен размер от по 120 000 лв. исковите претенции са счетени за неоснователни.
Следователно от преценка на съдържанието на решаващите мотиви на Великотърновския апелативен съд се налага извод, че поставеният от касатора въпрос на материалното право, като включващ се в предмета на делото и обусловил неговия краен изход попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК- главна предпоставка за допускане на касационен контрол.
По отношение на този въпрос, обаче, не е изпълнено визираното от касатора основание за селектиране на касационните жалби, допълнителна процесуална предпоставка, от категорията на абсолютните.
Освен, че така посочените от касатора съдебни актове на Варненския окръжен съд по гр.д. № 2691/2008 год. и по т.д. № 187/2008 год. няма данни да са влезли в сила, поради което не могат да бъдат възприети като част от практиката на съдилищата по вложения от законодателя в селективния критерий по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК смисъл за размера на присъжданите за обезвреда обезщетения в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя на гражданската отговорност на деликвента, то обстоятелството, че е налице задължителна съдебна практика по приложението на чл.52 ЗЗД – ППВС № 4/68 год., която не е изгубила своето значение относно основните критерии, които следва да се съблюдават при определяне на справедлив размер обезщетение за неимуществени вреди и с която въззивният съд изцяло се е съобразил при преценка на доказателствения материал по делото, изключва твърдяното противоречие.
Що се касае до съществуващото като стойностен израз различие в присъжданите от съдилищата по реда на чл.52 ЗЗД обезщетения, то тази разлика, както многократно е изяснявал ВКС, в множеството случаи произтича не от различно тълкуване на закона, а от различните факти и обстоятелства по отделните дела и ангажираните в хода на делото конкретни доказателства, което именно поради това не може да бъде преодоляно с допускане на касационно обжалване.
Водим от горните съображения и на осн. чл.288 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновския апелативен съд № 44 от 01.07.2009 год., постановено по в.гр.д. № 291/2009 год., по касационната жалба на ЗК „Б”АД, гр. С. с вх. № 3049/14.09.2009 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: