О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 436
София, 08.07.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 26.03.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 924 /2009 година
Производството е по чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на”П”АД, гр. С. против въззивното решение на Варненския апелативен съд № 158 от 21.07.2009 год., по в.т.д. № 284 / 2009 год., с което е потвърдено решение № 40 от 07.04.2009 год., по т. д. № 15/2008 год. на Силистренския окръжен съд и на осн. чл.74 ТЗ са отменени като незаконни взетите от проведеното на 21.01.2008 год. от извънредно ОС на акционерите решения.
С касационната жалба е въведено оплакване за недопустимост на обжалвания съдебен акт, който порок е обоснован с произнасяне от страна на въззивния съд по невъведено с исковата молба основание за отмяна на атакуваните решения на ОС и заявено такова след изтичане на преклузивния срок по чл.74, ал.2 ТЗ, поради което и на осн. чл.281, т.2 ГПК се иска обезсилването му и прекратяване на производството по делото.
Алтернативно касаторът поддържа и оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради допуснато от въззивния съд нарушение на материалния закон – чл.223, ал.5 ТЗ.
Развитите в тази вр. подробни доводи се свеждат да неприложимост на сочената разпоредба в разглежданата хипотеза- свикване ОС на акционерите чрез изрична писмена покана.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационното обжалване по приложно поле е обосновано с твърдението, че даденото от въззивния съд разрешение на значимите за изхода на спора процесуалноправни въпрос, свързани с възможността да бъде разгледано въведено от ищеца след изтичане на преклузивния срок по чл.74, ал.2 ТЗ допълнително основание за незаконност на атакувано по този ред решение на ОС, както и за наличието на процесуална възможност решаващият съд да се произнесе по невъведено с исковата молба основание е в нарушение както на задължителната практика на ВКС в тази насока, израз на която е ТР № 1/2002 година, така и на трайно установената съдебна практика на касационната инстанция, обективирана в решенията на отделни състави на ВКС: № 132/2008 год., по т.д. № 786/2007 год. и № 294/2003 год., по т.д. № 975/2002 год..
Същевременно, според касатора, обстоятелството, че с решението си Варненският апелативен съд се е произнесъл и по обусловилия крайния правен резултат по делото въпрос на материалното право, свързан с приложимостта на законовото правило на чл.223, ал.5 ТЗ при свикано чрез писмена покана ОС на акционерите, при липсата на съдебна практика в тази насока и застъпено в правната доктрина различно становище, обосновава правен извод за необходимост от допускане на касационния контрол на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК
Ответната по касационната жалба страна не е депозирала отговор в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид доводите на страните и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, поради което е процесуално допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно, поради следното:
За да постанови атакувания съдебен акт Варненският апелативен съд, след цялостен анализ на събраните по делото доказателства е приел, че проведеното на 21.01.2008 год. извънредно ОС на акционерите на ответното ТД, макар и съобразено с изискването на чл.223, ал.3 ТЗ е нередовно, поради нарушаване на законовото правило на чл.223, ал.5 ТЗ, което с оглед императивния си характер, обусловен от значимостта на правно защитения интерес, не може да бъде успешно дерогирано от уставна разпоредба, съдържаща се в устройствения акт на ”П”АД, гр. С. и този порок сам по себе си е достатъчен за отричане законосъобразността на взетите решения.
Позовавайки се на отсъствие на процесуална възможност, поради произтичаща от чл.74, ал.2 ТЗ преклузия да се въвеждат нови пороци, като основание за отмяна на взетите от върховния форум на АД решения, в каквато насока са и съдържащите се в т.6 на ТР № 1/2002 год. на ОСГК на ВКС задължителни за съдилищата в страната указания, въззивният съд в мотивите на обжалваното решение изрично е оставил без обсъждане по същество заявеното допълнително от ищеца в хода на първоинстанционното производство по делото и разгледано от СОС твърдение за опорочаване процедурата по провеждане на процесното ОС, установена в чл.222 ТЗ и въведените в тази вр. доводи.
Следователно от изложеното в съобразителната част на обжалваното решение следва, че поставените от касатора въпроси на процесуалното и материално право, като относими към валидността на постановения съдебен акт и крайния изход от конкретния спор по предявения конститутивен иск, основан на чл.74 ТЗ, попадат в обсега на чл.280, ал.1 ГПК – главна предпоставка за достъп до касационен контрол.
Недоказана в случая е допълнителната предпоставка за допускане на касационното обжалване, на която касаторът се позовава- противоречие на даденото от Варненския апелативен съд разрешение на поставените процесуалноправни въпроси със задължителната практика на ВКС – т.1 на чл.280, ал.1 ГПК и практиката на отделни съдебни състави на ВКС- т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Обстоятелството, че при постановяване на обжалвания съдебен акт въззивната инстанция, съобразно правомощията си на съд, разглеждащ по същество въведения с исковата молба правен спор е отрекла наличието на процесуална възможност за обсъждане основателността на релевираното от ищеца в хода на първоинстанционното производство по делото нарушение на чл. 222 ТЗ, позовавайки се на настъпилата с изтичане на срока по чл.74, ал.2 ТЗ преклузия, обосновава правен извод, че даденото от Варненския апелативен съд разрешение на първия процесуалноправен въпроси е изцяло в съгласие с възприетата в т.6 на ТР на ОСГК на ВКС № 1/ 2002 година постановка за приложението на чл.74 ТЗ и това само по себе си изключва наличието на селективния критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
Що се касае до твърдяното недопустимо произнасяне на въззивния съд извън въведените от ищеца пороци на атакуваните по реда на чл.74 ТЗ решения, какъвто е нарушаването на чл.223, ал.5 ТЗ, то същото съобразно изложеното в абз. 2-ри от обстоятелствената част на исковата молба се явява голословно.
Поради това обективно отсъства както възможност за противоречие по см. на т.1 на чл.280, ал.1 ГПК с цитираната по-горе задължителна съдебна практика, така и произтичаща от съпоставка с възприетото в приложените с касационната жалба решения на ВКС № 132/2008 год., по т.д. № 786/2007 год. и № 294/2003 год., по т.д. № 975/ 2002 год. разрешение противоречие в практиката на съдилищата на втория процесуалноправен въпрос, който всъщност се свежда до пределите на правораздавателната власт на решаващия съд в производството по иск с правно основание чл.74 ТЗ.
За неоснователно настоящият съдебен състав счита и поддържаното по отношение на поставения материалноправен въпрос основание за допускане на касационно обжалване по т.3 на чл. 280, ал.1 ГПК.
Визираният критерий за селектиране на касационните жалби намира приложение тогава, когато произнасянето на решаващия съд по значимия за изхода на спора въпрос на материалното и/ или процесуално право е свързано с необходимост от тълкуване на закона, поради неяснота или непълнота на приложената правна норма, когато въобще отсъства съдебна практика/ правилна или не/, или когато поради настъпила промяна в обществените отношения и в създадения правен порядък се налага осъвременяване на съществуващата до момента съдебна практика, чрез изоставяне на установената такава и формиране нова, отговаряща на променените условия на обществено развитие.
В случая релевантни доводи в тази насока касаторът не е изложил.
Същият е аргументирал становището си единствено със създаван, според него, от даденото от въззивния съд разрешение на поставения материалноправен въпрос, прецедент в правния свят, произтичащ от застъпено в правната доктрина и практиката на българските ЮЛ, правно и структурно обособени в АД противно разбиране за обхвата на нормата на чл. 223,ал.5 ТЗ и приложимостта и при свикване ОС на акционерите само чрез писмени покани.
Следователно съпоставена изложената обосновка с дадените в ТР № 1/ 2009 год. на ОСГТК на ВКС и посочени по- горе задължителни за съдилищата в страната разяснения относно вложеното от законодателя съдържание в понятията „точно прилагане на закона и развитието на правото” по см. на чл.280, ал.1, т.3 ГПК се налага правен извод, че в случая тази допълнителна предпоставка за достъп до касационен контрол- отсъства.
Отделен остава въпросът, че наличието на постановено по реда на чл.290 и сл. ГПК решение № 596 от 02. 12. 2008 год., по т.д. № 317/2008 год. на състав на І-во търговско отделение на ВКС, с което при преценка основателността на иска по чл.74 ТЗ косвено е дадено разрешение и на поставения от касатора въпрос на материалното право, като е прието, че законосъобразността на взетите от свиканото само чрез писмени покани ОС на акционерите решения е обусловено и от спазване на повелителното правило на чл.223, ал.5 ТЗ, въобще изключва възможността за достъп до касационен контрол основан на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, към съдържанието на което основание застъпените в правната доктрина различни тези са неотносими.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Варненския апелативен съд № 158 от 21.07.2009 год., по в.т. д. № 284 / 2009 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: