О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 382
София, 22.06.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 23.04.2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1097 /2009 година
Производството е по чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ТД „Д”А. , гр. С. против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 772 от 24.06.2009 год., по гр.д. № 1065/2009 год., в частта, с която е оставено в сила решението на Софийски градски съд № 127 от 18.12.2008 год., по гр.д. № 1625/2008 година и е осъден касатора, в качеството му на ответник, на осн. чл.226 КЗ да заплати на З. И. Д. сумата 20 000 лв., обезщетение за причинените и в резултат на виновно предизвикано на 21.07.20017 година от И. Н. Г. , чиято гражданска отговорност като водач на л.а.”Ш” ДК № С* е застрахована в ТД – касатор ПТП, неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на увреждането до окончателното и изплащане, както и направените деловодни разноски общо от 1050 лв.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон- чл.52 ЗЗД, поради което и на осн. чл.281, т.3 ГПК се иска отмяната му.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допустимостта на касационното обжалване е обоснована с предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Касаторът твърди, че разрешеният от въззивния съд правен спор е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, доколкото въпросът за справедливия размер обезщетение касае „важен аспект на закона и широк обществен интерес”. Допълнителен аргумент в тази насока, според съдържащото се в обстоятелствената част на изложението се явява различно присъденото от двете инстанции, при едни и същи доказателства, размер обезщетение.
Ответната по касационната жалба срана не е депозирал отговор в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Същата, обаче, е обжалвала с частна жалба разпореждането на Софийски апелативен съд от 18.09.2009 год., с която, на осн. чл.286, ал.1, т.2 ГПК е върната касационната и жалба срещу горепосочения съдебен акт на въззивния съд, в частта му, с която при условията на чл.271, ал.1 ГПК е отхвърлен предявеният от частния жалбопадател- З. И. Д., като ищец срещу „Д”А. , иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за разликата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за причинените и неимуществени вреди.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
І. По касационната жалба на. Д. з. ”АД:
Касационната жалба, отговаряща на изискванията на процесуалния закон за нейната редовност, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима.
Същата, предвид отсъствие на изложеното от касатора основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК не следва да бъде допусната до разглеждане по същество на наведените с нея оплаквания за неправилност на обжалването решение.
Освен, че в краткото си изложение касаторът не е конкретизирал изрично онзи съществен за делото въпрос/ материалноправен и процесуалноправен/, по който въззивният съд се е произнесъл и за който се твърди, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, но дори и да се приеме, че с оглед съдържанието на изложеното всъщност се касае до критериите за присъждане на справедливо по см. на чл.52 ЗЗД обезщетение, то различно даденото от първоинстанционния и въззивен съд разрешение на същия не удовлетворява въведения от страната селективен критерии по т.3 на чл. 280, ал.1 ГПК – допълнителна процесуална предпоставка за допускане на касационно обжалване.
Обстоятелството, че дейността на въззивната инстанция по отменената процесуална уредба /след реформата от 1997год./ е решаваща означава, че даденото от същата различно, спрямо съдебния акт на първоинстанционния съд, разрешение на възникналия правен спор произтича от правомощията и на съд по същество на спора, в които като страничен резултат се включва и проверка на постановения от първоинстанционния съд съдебен акт, поради което въобще отсъства процесуална възможност за възникване на противоречие в посочения от касатора смисъл, а и то да се яви от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Точното прилагане на закона, водещо до развитие на правото по вложения от законодателя в сочения селективен критерий смисъл е налице, само когато приложената правна норма е неясна или непълна и е необходимо по тълкувателен път да бъде изяснено съдържанието и с цел преодоляване несъвършенството на закона и създадената въз основа на същото противоречива съдебна практика или когато по специфичния съществен за делото въпрос/ материалноправен или процесуалноправен/ отсъства съдебна практика, респ. необходимо е съществуващата да бъде изоставена, съответно променена, поради несъответствието и с настъпилото изменение на обществените отношения, които визира.
Следователно обстоятелството, че относно приложението на чл. 52 ЗЗД съществува задължителна за съдилищата в страната съдебна практика- ППВС № 4/68 год., с която е дадено тълкуване и на понятието „справедливост” и която няма основание да бъде изоставена, обосновава правен извод, че в случая отсъства визираното от касатора основание за достъп до касационно обжалване.
Отделен в тази вр. остава въпросът дали при определяне размера на следващото се на ищцата обезщетение въззивният съд правилно е приложил нормата на чл.52 ЗЗД и въведения с нея критерий за справедливост, който според дадените в ППВС № 4/68 год. задължителни разяснения няма абстрактен характер, а всякога е свързан с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне паричния еквивалент, необходим за възмезди неимуществени вреди, които при телесните увреждания са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, основателно очакваното допълнително влошаване състоянието на здравето, осакатявания, загрозявания и пр..
Този въпрос, обаче като относим към правилността на обжалваното решение не подлежи на обсъждане в производството по чл.288 ГПК.
Единствено за прецизност е необходимо да се посочи, че доколкото съобразяването на отделните критерии е фактически въпрос, който се решава за всеки отделен случай въз основа на обстоятелствата по конкретното дело, то освен, че е невъзможно размерът на присъдените обезщетения за неимуществени вреди да е напълно идентичен и при сходни увреждания, не и въпрос, който попадащ в приложното поле на чл. 280, ал.1 ГПК би бил от значение за точното прилагане на закона, като един от аспектите на развитие на правото по см. на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, за които „широкият обществен интерес”е правно ирелевантен.
ІІ. По частната жалба на З. Д.
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 ГПК съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Отсъствието на изготвено от настоящия частен жалбоподател, в качеството му на касатор, изложение на основанията за допускане на касационно обжалване – задължение императивно вменено му от законодателя с нормата на чл.284, ал.3, т.1 ГПК, въпреки изрично дадените му в тази насока от въззивния съд по реда на чл.285, ал.1 ГПК указания, обосновава законосъобразността на приложената процесуална санкция установена в чл.286, ал.1, т.2 ГПК.
Вярно е, че не съществува процесуална пречка изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК да бъде инкорпорирано в съдържанието на подадената от страната касационна жалба, но в същото следва да са ясно разграничени предпоставките за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.-3 ГПК от основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, което в случая не е налице, нито е отстранено с допълнително подадената молба от касатора Д. , чрез процесуалния и представител- адв. К. Н. , в която отново е допуснато неоправдано от процесуалния закон смесване на касационните оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт и основанията за достъп до факултативен касационен контрол.
Водим от тези съображения и на осн. чл.288 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 772 от 24.06.2009 год., по гр. д. № 1065/2009 год., по описа на с.с.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането на Софийски апелативен съд от 18.09.2009 год., с което касационната жалба на З. И. Д. с вх. № 5724/17.07.2009 година е върната обратно на нейния подател, поради неотстранена в срок нередовност на същата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: