О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 563
София, 31.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, търговско в закрито заседание на 04.07.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 169/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на В. С. М. от с. Б. дол, община П. против въззивното решение на Пернишкия окръжен съд № 316 от 20.10.2008 год., по възз. гр.д. № 662/2008 год., с което е оставено в сила решение № 572 от 15. 04. 2008 год. по гр.д. № 317/2007 год. на Пернишкия районен съд и е отхвърлен като неоснователен предявеният от касатора срещу ТД” ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ- С. ОБЛАСТ” АД, гр. С. отрицателен установителен иск за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата 100 лв., представляваща глоба в полза на българската държава и 1 186.69 лв., обезщетение за нанесени вреди на ТДІ ответника.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съществените процесуални правила, поради което и на осн. чл.281,т.3 ГПК се иска отмяната му.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3,т.1 ГПК, наречено „молба”, въпреки дадените му указания касаторът отново е възпроизвел съдържащите се в обстоятелствената част на касационната жалба оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение.
Ответната по касационната жалба страна не е взела становище по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид изложените от страната доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и е процесуално допустима.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от формалното и съответствие с императивните изисквания на процесуалния закон, касационното обжалване не следва да бъде допуснато, по следните съображения:
Създадената с действащия ГПК нова процесуална уредба на касационния контрол над въззивните съдебни актове обвързва допускането на касационната жалба до разглеждане по същество с наличието на императивно и изчерпателно установените в чл.280, ал.1,т.1- т.3 ГПК процесуални предпоставки- основна и допълнителна.
Първата – водещата предпоставка предпоставя произнасяне от въззивния съд по специфичен за конкретния правен спор въпрос на материалното и / или процесуално право, обусловил неговия краен правен резултат, а втората- наличието на някое от визираните от законодателя основания по т.1-3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Поради това и преценката осъществявана от касационната инстанция за допустимост на касационното обжалване е възможна само доколкото са налице изложени в тази насока от касатора доводи- негово задължение, въведено императивно с чл.284, ал.1,т.3 ГПК.
Следователно обстоятелството, че в изложението си по чл.284, ал.3,т.1 ГПК касаторът отново е възпроизвел единствено оплакванията си, съдържащи се в обстоятелствената част на подадената касационна жалба, анализирайки събрания по делото доказателствен материал и приетите за доказани въз основа на неговото обсъждане от въззивната инстанция факти, не удовлетворява изискването на процесуалния закон за аргументиране на основанията за касационно обжалване.
Доколкото сочените от страната пороци, касационни основания по чл.281,т.3 ГПК са относими към правилността на съдебния акт и ирелевантни за допускане на касационно обжалване, то същите не следва да бъдат обсъждани в настоящето производство.
Отделен в тази вр. е въпросът, че разбирането на въззивния съд, че възраженията на ищеца по предявения от него отрицателен установителен иск по чл. 255 ГПК/ отм./, основаващи се на факти, настъпили след издаването на наказателното постановление, въз основа на което е издаден изпълнителния лист, поради характера на самото производство, не могат да бъдат ценени е в съгласие с трайно установената съдебна практика по този въпрос и само по себе си не поражда като правен резултат твърдяното от касатора в тази вр. противоречие.
Водим от гореизложеното настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пернишкия окръжен съд № 316 от 20.10.2008 год., по възз. гр.д. № 662/2008 год., по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: