О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 569
София, 31.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, търговска колегия в закрито заседание на 14.07.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 459 /2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на С. М. от гр. В. против въззивно решение на Варненския апелативен съд № 217 от 27. 11.2008 год., по в.т.д. № 295/2008 год., с което е оставено в сила решение № 232 от 13.05.2008 год., по т.д. № 684/2007 год. на Варненския окръжен съд и на осн. чл.145 ТЗ е осъден касатора да заплати на ТД ”Б” О. , гр. А. сумата 100 000 щ.д., дължима като обезщетение за нанесени, в качеството му на управител, вреди на ЮЛ по повод извършването на два банкови превода от 19.07.2006 год. и от 14.09.2006 год. от сметките на ТД в „ HVB BANK BIOHIM”АД- клон Варна, всеки от които по 50 000 щ.д., по сметка на”NAINAN YOUMING TRAIDING СО” Ltd в Индустриална и търговска банка К. , ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 31.07.2007 год. до окончателното и изплащане, както и сумата 1000 лв., дължима на основание чл.145 ТЗ за причинени на ищцовото ТД щети във вр. с на с банков превод 04.07.2006 год. на сума в същия размер от сметката на същото в „ HVB BANK BIOHIM” АД- клон Варна, по сметка на ОДП -Варна, с основание – „решение № 1* год. за постоянно пребиваване на С. М. ”, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба – 31.07.2007 год. до окончателното и изплащане и направени деловодни разноски от 9 770. 96 лв..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на закона- основания за касация по чл.281,т.3 ГПК.
В депозирано към касационната жалба под формата на „молба” изложение по чл.284, ал.3,т.1 ГПК касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване по приложно поле бланкетно, с единствено твърдение, че при произнасяне по повдигнатия от ищцовата страна спор въззивният съд, както и първоинстанционният са постановили решения в противоречие с практиката на съдилищата и на ВКС, израз на което противоречие се явяват решение от 11.05.2005 год. по т.д. № 510/2004 год. на ВКС, ТК и решение от 08.04.2003 год. по гр.д. № 1816/2002 год. на Софийски апелативен съд, приложени в препис по делото.
Ответната по касационната жалба страна в депозиран в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор е възразила срещу допускане на касационно обжалване и алтернативно срещу основателността на подадената касационна жалба.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвиди доводите на страната и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт е съобразена с императивните изисквания на процесуалния закон за нейната редовност и е процесуално допустима.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от формалното и съответствие с изискванията на процесуалния закон, поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване не са налице по следните съображения:
Допустимостта на касационното обжалване, съобразно създадената с действащия ГПК нова процесуална уредба за факултативност на осъществявания от ВКС контрол над въззивните решения, предпоставя произнасяне от решаващия съд по специфичен за конкретното дело, материалноправен и/ или процесуалноправен въпрос, обусловил неговия краен изход и решаващите мотиви на постановения съдебен акт, в който същият е обективиран, като по отношение на този въпрос трябва да е осъществено и някое от въведените изчерпателно с чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК основания.
Следователно отсъствието на изрично формулиран от касатора въпрос по вложения от законодател в чл.280, ал.1 ГПК смисъл в това понятие и произтичащата от приетото в к. д. № 4/2009 год. на Конституционния съд на Републиката негова промяна, изключва наличието на основната , водеща предпоставка установена от закона за допускане на касационно обжалване по приложно поле.
Доколкото по изрично разпореждане на процесуалния закон осъществяваната от ВКС преценка за допускане на касационно обжалване се извършва единствено въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи по конкретно поставен от него въпрос на материалното или процесуално право, задължение вменено на последния с чл.284, ал.3,т.1 ГПК, то несъмнено бланкетното посочване на чл.280,ал.1 ГПК не удовлетворява соченото изискване на закона и препятства проверката на ВКС дали разрешаването му е в съответствие с практиката на касационната инстанция по см. на т.1 на чл.280, ал.1 ГПК и тази на отделните съдилища- т.2 на чл.280, ал.1ГПК.
Независимо от този пропуск на страната, дори и да се приеме, че въз основа на съображенията съдържащи се в изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК и в самата касационна жалба, соченият в случая въпрос на материалното право, значим за изхода от делото по указания в чл.280, ал. ГПК начин е за приложението на чл.145 ТЗ, то по отношение на същия отсъстват поддържаните основания по т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
За да уважи предявените срещу касатора искове, основани на чл.145 ТЗ Варненският апелативен съд, въз основа на обстоен анализ на доказателствения материал по делото, е приел, че поведението на последния в качеството му на управител на ответното ТД сочи на отсъствие на положена дължима грижа във вр.с осъществената от ЮЛ дейност, поради което за сметка на последното са допуснати неоправдано значителни по размер разходи – неприсъщи на осъществяваната от него търговска дейност и лишени от елементарна стопанска целесъобразност, вкл. поради отсъствие на минимална възвращаемост.
Следователно изложеното в съобразителната част на обжалваното решение, обосновава правен извод, че даденото от въззивния съд разрешение относно предпоставките за уважаване на иска по чл.145 ТЗ не са в отклонение от последователната практика на ВКС, израз на която е и цитираното решение по т.д. № 510/2004 год.. Принципно изискване, според тази практика, е дейността на управителя да бъде насочена към добросъвестно управление на дружествените работи и увеличаване патримониума на дружеството, както и към организиране на работите му, с оглед предмета му на дейност.
Това означава, че по отношение на него е приложимо изискването за полагане грижата на добър търговец, каквото е и застъпеното становище в решението на Варненския апелативен съд, предмет на подадената касационна жалба.
Що се касае до сочената от жалбоподателя необоснованост на изградения от въззивната инстанция правен извод, че касаторът като управител на ответното ТД не е положил очакваната от него дължима грижа, то визираният порок е относим към правилността на обжалваното решение, поради което се явява основание за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК, но е ирелевантен за допускане на самото -касационното обжалване.
Не доказано е и наличието на критерия за селекция по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Цитираната практика на Софийски апелативен съд, обективирана в решение от 08.04.2003 год., гр..д. № 1816/2002 год. е в пълно съгласие с даденото в обжалваното въззивно решение на Варненския апелативен съд разрешение по така поставения въпрос на материалното право, поради което противоречието в практиката на съдилищата, на което касаторът се позовава в случая – отсъства.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Варненския апелативен съд № 217 от 27. 11.2008 год., по в. т.д. № 295/2008 год
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: