О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 135
София, 11.03.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 18.12.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 698 /2009 година
Производството е по чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Д. А. Р. от гр. К. против въззивно решение на Кюстендилския окръжен съд от 05.02.2009 год., по гр.д. № 538/2008 год., в частта, с която при условията на чл.208, ал.1 ГПК / отм./ са уважени предявените от едноличния търговец Т. Х. М. , упражняващ търговска дейност под фирма ЕТ„Т” срещу касатора, като ответник, обективно съединени искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.51 ТЗ и препращащата норма на чл.288 ТЗ и по чл.92, ал.1 ЗЗД, първият – за заплащане на сумата 265.88 евро, представляваща неплатено възнаграждение по договор за посредничество при продажба на недвижим имот № 20 от 14. 08. 2007 год., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 23.11.2007 год. до окончателното и изплащане, а вторият – за сумата 531.75 евро, представляваща неустойка за неизпълнение по т.4.1 от така сключения между страните договор за посредничество, както и направените деловодни разноски от 82.21 лева.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон- чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.51 ТЗ и чл.92, ал.1 ЗЗД, поради което и на осн. чл.281, т.3 ГПК се иска отмяната му.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3,т.1 ГПК касаторът, след дадените му от въззивната инстанция по реда на чл.285, ал.1 ГПК указания, е обосновал касационно обжалване по приложено поле с твърдението, че разрешените от въззивния съд въпроси на материалното право – за предпоставките при които се дължи възнаграждение на посредника, при сключен договор за посредничество по см. на чл.51 ТЗ, за възможността в хипотезата на чл.79, ал.1 ЗЗД наред с реалното изпълнение на парично задължение и обезщетение за забавата му, на кредитора да бъде присъдена и договорна неустойка за неизпълнение, както и за критериите, при които неустойката за неизпълнение следва да се преценява, като противоречащ на добрите нрави са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по см. на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, като изрично е заявил, че по отношение на същите не поддържа първоначално въведеното основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна не е взела становище по основателността и в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК от надлежно легитимирана във въззивното производство страна и е процесуално допустима в частта и, касаеща въззивното решение на КОС по иска с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД.
В останалата част по отношение предявената при условията на чл.103 ГПК/ отм./ искова претенция, основана на чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 51 ТЗ касационната жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Изрично в титулната част на касационната си жалба касаторът е заявил, че обжалваемият му интерес, относно уважената с обжалваното въззивно решение на КОС по гр.д. № 538/2008 год. срещу него самостоятелна искова претенция по чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.51 ТЗ е в размер на 265.88 евро.
Следователно обстоятелството, че левовата равностойност на същата по фиксинг на БНБ към датата на подаване на касационната жалба- 29. 09.2009 год., /а и към момента на разглеждане допустимостта и/, не надхвърля сумата 1000 лв., обосновава правен извод, че в случая приложение намира процесуалното правило на чл. 280, ал.2 ГПК и въззивното решение на КОС в тази му част е изключено от обсега на осъществявания от ВКС касационен контрол.
В допустимостта си част, касационната жалба следва да бъде допусната до разглеждане по същество:
За да постанови обжалваното решение, в частта, по предявения срещу касатора иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД въззивният съд е приел за доказано наличието на длъжниково неизпълнение по сключения между страните договор за посредничество при продажба на недвижим имот № 20 от 14. 08. 2007 год., обуславящо ангажиране договорната му отговорност за обезвреда, съобразно неустоечната клаузата на т.4.1. Поради възприетата основателност на направеното от последния възражение за прекомерност на договорената неустойка, обаче, е намалил размера на същата до присъдената сума, прилагайки законовото правило на чл.92, ал.2, пр.1 ЗЗД.
Приемайки, че в случая уговорената между страните неустойка за неизпълнение по т.4.1 от договора се дължи не поради неизплащане на дължимото за осъщественото посредничество възнаграждение на ищеца, а за неизпълнение на задължението на продавача- ответник да уведоми посредника преди сключване на предварителен договор с осигурения от последния купувач, въззивната инстанция е отрекла основателността на въведеното от Р. правопогасяващо възражение за нищожност на неустоечната клауза, поради противоречието и с добрите нрави, обусловено, според доводите на същата от двойно плащане, водещо до неоснователно обогатяване, предвид присъщата на неустойката санкционна функция.
Следователно от съдържанието на решаващите мотиви на обжалвания съдебен акт, в частта му относно предявения иск по чл.92, ал.1 ГПК следва, че поставените от касатора материалноправни въпроси се явяват специфични и от значение за крайния изход на конкретното дело, поради което попадат в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК- главна предпоставка за допускане на факултативен касационния контрол.
Обстоятелството, че по отношение на последните, липсва създадена непротиворечива практика на съдилищата, вкл. на ВКС, факт- служебно известен на настоящия съдебен състав, обуславя правен извод за наличието на визирания от касатора селективен критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК- допълнителна предпоставка за достъп до касационно обжалване.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на постановеното от Кюстендилския окръжен съд въззивно решение от 05.02.2009 год., по гр.д. № 538/2008 год., в частта му, с която е осъдена Д. А. Р. да заплати на Е. Т. Х. М. , упражняващ търговска дейност под фирма Е. „Т” сумата 531.75 евро /петстотин тридесет и едно евро и седемдесет и пет евроцента/, представляваща неустойка по т.4.1 от договор за посредничество при продажба на недвижим имот № 20 от 14. 08. 2007 год.
УКАЗВА на касатора Д. А. Р., в едноседмичен срок от съобщението до нея, на основание чл.18, ал.2,т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, да внесе по сметка на ВКС допълнителна държавна такса за касационното производство в размер на сумата 20.80 лв./ двадесет лева и осемдесет стотинки/, като в същия срок представи по делото и документ удостоверяващ извършеното плащане.
ДА СЕ УВЕДОМИ изрично касатора, че при неизпълнение на така дадените му указания касационното производство ще бъде прекратено.
СЛЕД внасяне на определената допълнителна държавна такса делото да се докладва на председателя на второ търговско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание, с призоваване на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази му част е окончателно.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като процесуално недопустима, касационната жалба на Д. А. Р. Д. А. Р. от гр. К. с вх. № 946/ 09.03.2009 год. на КОС в останалата и част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, в частта му, с която касационната жалба на Д. А. Р. от гр. К. е оставена без разглеждане подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС,ТК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: