О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 588
София, 08.09.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение,търговска колегия в закрито заседание на 4.07.2009год., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 302/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Е. Д. П. И. , упражняваща търговска дейност под фирма „И”, с адрес на управление гр. Б. против въззивно решение на Великотърновския апелативен съд № 290 от 15.12.2008 год., по т.д. № 525/2007 год., в частта, с която при условията на чл.208, ал.1 ГПК е отхвърлен като неоснователен предявения от касатора срещу ТД ”Б” ООД, гр. П. иск с правно основание с чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.286 ТЗ за сумата 13 948.37 лв./ формирана от разликата над сумата от 17 186.63 лв. до 31 135 лв./, представляваща неплатено възнаграждение за извършени по сключен между търговци договор за изработка от 04. 07.2005 год. СМР на обект „Л”, гр. Т., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 20.02.2007 год. до окончателното и изплащане и е осъдена същата да заплати на ответното ТД направените деловодни разноски, съразмерно отхвърлената част на заявената искова претенция.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на съществените процесуални правила- чл. 157, ал.1 и ал.3 ГПК/ отм./ и чл.188, ал.1 ГПК/ отм./, касационни основания по чл. 281,т.3 ГПК.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.1,т.3 ГПК касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване със съображения, че с обжалвания съдебен акт въззивният съд се е произнесъл по обусловили решаващите му мотиви и чрез тях крайния правен резултат по делото процесуалноправни въпроси- за възлагане разноските за допуснатите и изслушани по делото експертизи на страната, за допускане на поискана в хода на делото допълнителна експертиза с конкретно поставена задача и за възприемане на даденото от в.л. заключение от решаващия съд, в противоречие с установената практика на ВКС- задължителна и трайно непротиворечива.
Инвокирайки доводи за наличие на критерия за селекция по т.1 на чл. 280, ал.1 ГПК касаторът се позова на разяснението, дадено със задължителната практиката на ВК по поставените процесуалноправни въпроси в т.10 и т.12 от ТР № 1/04.01.2000 на ОСГК, както и с последователната практика на касационната инстанция по същите, изразена в цитирани и приложение към касационната жалба решения : № 385 от 11.03. по гр.д. № 1926/2001 год. на ІV-то г.о; № 518 от 30. 12. 2003 год. по гр.д. № 23/2003 год. на І г.о. на ВКС, както и № 706 от 17. 12.2004 год. по гр.д. № 1098/2003 год. на ІV-то г.о. на ВКС.
Ответната по касационната жалба страна е възразила срещу основателността и дадения по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК отговор.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и е процесуално допустима.
Въпреки процесуалната допустимост, обусловена от формалната редовност на касационната жалба, касационното обжалване се явява недопустимо, поради следното:
За да постанови обжалваното решение, в частта му, предмет на подадената касационна жалба въззивният съд е счел за недоказано при въведената с чл.127, ал.1 ГПК/ отм./ доказателствена тежест в процеса наличието на извършени от ищеца СМР над сумата 17 186.63 лв. и в съгласие с законовото правило на чл.266, ал.1 ЗЗД, позовавайки се на заключението на изслушаната по делото комбинирана технико- икономическа тройна експертиза, проведеното успешно оспорване на три броя едностранно подписани от изпълнителя протоколи обр.19 и извършеното от възложителя частично плащане в размер на 14 850 лв., обективирано в приложените по делото фактури №№ 2* и 228/ 08. 09. 2005 год. е присъдил дължимото от възложителя възнаграждение до размера на посочената в решението сума.
За неоснователно в тази вр. е прието направеното от настоящия касатор възражение за неотносимост на извършеното плащане от възложителя към задължението, произтичащо от конкретния договор за изработка, предмет на спора.
Обстоятелството, че нито една от изслушаните в хода на производството пред двете инстанции специализирани съдебни експертизи не е дала заключение за осъществени от изпълнителя СМР над сумата 40 000 лв., а същите така, както са определени от отделните в.л. не надхвърлят сумата 32 534.95 лв., нито в двустранно съставените фактури се съдържат данни, че се касае за авансово плащане или за платени СМР над претендираните от ищеца и в исковата молба се съдържа изрично признание на последния за частично изпълнено от възложителя задължение имено от общо претендираното от него възнаграждение, формирано на база съставените протоколи обр.19 №№ 1,2 и 3, според изложеното в съобразителната част на обжалвания съдебен акт е достатъчно, за да бъде отречено наличието на възникнало за ответника задължение в пълната установена от приетото заключение стойност на извършените СМР.
Следователно съобразени мотивите на обжалвания съдебен акт и извършените в хода на въззивното производство процесуални действия от решаващия съд обосновават правен извод, че формулираните от касатора процесуалноправни въпроси, се явяват значими за постановения краен изхода от спора, поради което попадат в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК- основна предпоставка за допускане на касационно обжалване.
Както последователно поддържа ВКС в най-новата си практика, свързана с приложение на чл.280, ал.1 ГПК, когато се касае до въпрос на процесуалното право, разрешен с обжалвания въззивен съдебен акт, то не е необходимо съдът изрично да се е произнесъл по него в съобразителната част на същия, а е достатъчно да е процедирал неправилно при прилагане на съответната процесуалноправна норма и този въпрос да има обуславящо значение за крайния правен резултат по делото.
В разглеждания случай въззивният съд се е произнесъл по основателността на предявения иск, с който е сезиран, като е обсъдил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, заедно с доводите и възраженията на страните, прилагайки въведеното с чл.188, ал.1 ГПК/ отм./ процесуално изискване. Основавайки решението си на заключението на изслушаната тройна комбинирана технико- икономическа експертиза относно извършените от изпълнителя Е. СМР, описани в приложените три броя едностранно съставени от последния протоколи обр.19, вкл. за количеството и стойността на вложените при изпълнението им материали същият не приложил процесуалното правило на чл.157, ал.3 ГПК /отм./ в противоречие с възприетото в цитираната с касационната жалба практика на ВКС разрешение.
Обстоятелството, че в тази вр. са изложени подробни съображения относно заключенията на всички изслушани в хода на делото експертизи, съпоставени са констатациите им, като са обсъдени събраните по делото доказателства, вкл. разпитаните свидетели и е отчетено успешно проведеното оспорване автентичността на представените от ищеца частни документи – оферти за обект „Д” по отношение положения подпис за „приел” от името на възложителя, изключва основателността на твърдението на касатора, че приетото от въззивната инстанция заключение на в.л. е възприето като абсолютно доказателствено средство, без анализ на останалия доказателствен материал по делото.
Не е в противовес с трайно установената практика на ВКС, отразена в цитираните решения и отказът на Великотърновския апелативен съд да допусне исканата от касатора допълнителна технико- икономическа експертиза.
Мотивирайки с отсъствието на необходимост от поставяне на нови спрямо изслушаните няколко предходни специализирани експертизи, задачи и изяснен от фактическа страна правен спор, постановеното в с.з. от 28.10.2008 год. по в.гр.д. № 525/2007 год. определение, с което искането на страната за поставяне допълнителна задача на в.л. е оставено без уважение, въззивният съд изцяло е спазил изискването на процесуалния закон- чл.157 ГПК/ отм./ и чл.205 ГПК/ отм./ и дадените в тази вр. със задължителната съдебна практика на ВКС- т.12 от ТР№ 1/2000 год. на ВКС разяснения, на която касаторът се позовава.
Що се касае до обосноваността на изводите на решаващия съд, изградени въз основа на събраните по делото доказателства, както и необсъждане на част от доказателствения материал по делото, то тези въпроси като относими към правилността на обжалваното решение, не подлежат на разглеждане в производството по чл.288 ГПК и сами по себе си не могат да обусловят допускане на касационно обжалване по приложно поле.
Неоснователен е и доводът на жалбоподателя, че възлагане разноските за допуснатата и изслушана по делото експертиза върху касатора- ищец по делото, е в нарушение на т.10 от ТР №1/2000 год. на ВКС. Обстоятелството, че инстанцията по същество на спора може по свой почин да допусне експертиза, както това изрично е прието и в посоченото по- горе ТР на ОСГК на ВКС не означава, че разноските за последната се възлагат в тежест на бюджета на съдебната власт.
Аргумент в подкрепа на изразеното разбиране е освен възложената с чл.127, ал.1 ГПК/ отм./ доказателствена тежест в процеса, така и отсъствието на изрична законова регламентация в посочения смисъл, каквато съществува по КТ, обективираща волята на законодателя е да освободи страната от заплащане на определен вид деловодни разноски, както и самото процесуално правило на чл.64 и сл. ГПК/ отм./.
Водим от гореизложеното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Великотърновския апелативен съд № 290 от 15.12.2008 год., по т.д. № 525/2007 год., в частта му, предмет на касационната жалба на Е. Д. П. И. , упражняващ търговска дейност с фирма „И”, гр. Б..
В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ решението е влязло в сила.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: