О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 304
София, 08.06.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на 30.05.1009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 738 /2008 година
Производството е по чл.288 ГПК,във вр. с чл.280, ал.1,т.2 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ТД”П”О. , със седалище гр. С. против въззивното решение на Великотърновския апелативен съд № 112 от 01.07.2008 год., постановено по в.гр.д. № 414/2007 год., с което е оставено в сила решение на Габровския окръжен съд № 191 от 14. 04. 2000 год. по гр.д. № 207/2000 год. и е отхвърлен предявения от касатора срещу С. Я. Я. от гр. Г. иск, основан на чл.79, ал.1 ЗЗД , във вр. с чл.284, ал.2 ЗЗД за сумата 50 000 лв., като неоснователен.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон- чл.284, ал.2 ЗЗД и на съществените съдопроизводствени правила – чл.127, ал.1 ГПК/ отм./ и чл.133 ГПК/ отм./, касационно основание по чл.281,т.3 ГПК.
В съответствие с императивно изискване на чл.284, ал.3, т.1 ГПК, допустимостта на касационното обжалване е обоснована с наличието на противоречие в практиката на съдилищата по съществения за делото материалноправен въпрос – съставлява ли точно изпълнение на вмененото от чл.284, ал.2 ЗЗД задължение на довереника за даване на отчет на доверителя, предоставената от същия сметка на мажоритарния собственик на капитала на ТД, правно и структурно обособено в О. , когато поръчката е била възложена от управителя на ЮЛ- надлежно упълномощил лицето за търговски пълномощник?
Според касатора, обстоятелството, че във въззивното решение на предходния състав на Великотърновския апелативен съд по гр.д. № 384/ 2000 год., отменено по реда на чл.231,б.”е” ГПК/ отм./, е дадено различно разрешение на посочения съществен материалноправен въпрос, от приетото от съдебния състав на въззивната инстанция, при новото разглеждане на спора становище, обективирано в обжалвания съдебен акт е достатъчно, за да обуслови наличието на критерия за селекция по чл.280, ал.1,т.2 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна в отговора си по чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допустимостта на касационното обжалване, позовавайки се на отсъствие на кумулативните предпоставки на чл.280, ал.1, т.2 ГПК – формулиран изрично от касатора съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл и доказано противоречие в практиката на съдилищата по неговото разрешаване.
Алтернативно са изложени и доводи за неоснователност на въведените касационни оплаквания.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение,търговска колегия, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на последващ инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Същата, обаче, предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване, не попада в приложното поле на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК , поради което не следва да бъде допуснато разглеждането и по същество на наведените оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт.
Освен, че касаторът не е изрично формулирал съществения материалноправен въпрос, който, като обусловил решаващите мотиви на въззивния съд и произтичащия от тях краен изход от спора е винаги специфичен за конкретното дело, а същият се извежда от съдържанието на обстоятелствената част на депозираното към касационната жалба изложение, то недоказано е останало и твърдяното от страната за противоречие в практиката на съдилищата.
Несъответствието в практиката на съдилищата, вкл. на отделни състави на ВКС, по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, въведено с чл.280, ал.1,т.2 ГПК, като критерий за селекция, е правно важимо единствено при съпоставка на влезли в сила съдебни решения, каквито несъмнено не са цитираните от касатора.
Поради това, макар да е налице противоречие в мотивите, съдържащи се в решението на въззивната инстанция по гр.д. № 384/2000 год., постановеното при първото разглеждане на спора и тези, изложени в съобразителната част на обжалвания съдебен акт на Великотърновският апелативен съд, произнесен след разпореденото от ВКС по т.д. № 163/2007 год. връщане на делото за ново разглеждане, то последното не обосновава наличието на селективния критерий по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК – допълнителната предпоставка за допустимост на касационното обжалване.
Същевременно, следва да се посочи, че с постановената от ВКС отмяна – чл. 231,ал.1,б.”е” ГПК/ отм./ по т.д. № 163/2007 год. на влязлото в сила въззивно решение на Великотърновския апелативен съд по гр. д. № 384/2000 год., последното с обратна сила е преустановило съществуването си в правния мир, поради което и породените от него правни последици са заличени, което е допълнителен аргумент за отсъствие на правна възможност да бъде то възприето за съдебната практика, която би могла да подлежи на сравняване.
Водим от горното, настоящият състав на второ отделение на ВКС, търговска колегия, на осн. чл.288 ГПК,във вр. с чл.280, ал.1, т.2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Великотърновския апелативен съд № 112 от 01.07.2008 год., постановено по в.гр.д. № 414/2007 год. по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: