ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 51
София, 29.10.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 10 октомври две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 510-2008 година.
Производството е по чл.288 ГПК във вр. с чл.280 ал.1 т.1,2 и т.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. В. Л. от г. София срещу въззивното решение от 3.06.08г. по г.д. №2099/2007г. на АС-г. София, ГК, І-ви с-в, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 27.07.07г. по г.д. № 2221/04г. на СГС, V отд., 11 с-в и с което е бил отхвърлен иска, предявен от касатора срещу животозастрахователно дружество “Е”ЕАД-г. София за сумата 184800 лв.
Оплакванията, релевирани в касационната жалба са за незаконосъобразност, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
В изпълнение на изискванията на чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване с твърдението, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, както и че обжалваното решение е постановено в противоречие с постоянната практика на ВКС и тази на съдилищата/чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК/, както и че с атакувания акт са решени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото/чл.281 ал.1 т.3 ГПК/.
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е в рамките на преклузивния срок по чл.218в ал.1 ГПК/отм./ от надлежна страна в процеса и срещу акт подлежащ на касационно обжалване.
Касаторът развива съображения, че същественият материално правен въпрос, а именно че уговорката в полза на трето лице/бенефициера/ А. П. Л. , обективирана в застрахователна полица № 5* и добавъка към нея изисква изрично приемане от третото ползващо се лице, каквото в конкретния случай няма. Ето защо тази уговорка като отменяема е отпаднала с предявяване на иск от стипуланта П. В. Л. от г. София срещу проминента “Е”ЕАД-г. София на основание чл.411 ал.1 ТЗ/отм./.
В съдебната практика и в доктрината е утвърдено разбирането, че третото ползващо се лице/бенефициера/ не е задължено за приеме облагодетелстващата го уговорка по смисъла на чл.22 ал.1 ЗЗД като то заяви изрично, че не желае да се ползва от нея. В такъв случай придобитото от него право, по силата на уговорката между стипуланта П. В. Л. от г. София и проминента “Е”ЕАД-г. София отпада с обратна сила. По своята правна характеристика правото на отмяна на уговорката в полза на трето лице е преобразуващо право, което се упражнява извънсъдебно с изявление на уговарящия/стипуланта/ до обещателя/проминента/ или до бенефициера. В ЗЗД и ТЗ не е предвидено изискване за форма, но с оглед доказването то следва да е в писмена форма, каквато в случая е формата на сключения между страните застрахователен договор. Приложените към касационната жалба решения на ВКС не дават отговор на основния материалноправен и процесулно правен въпрос от съществено значение за делото, а именно предявяването на иска на стипуланта П. В. Л. от г. София срещу проминента “Е”ЕАД-г. София на основание чл.411 ал.1 ТЗ/отм./ има ли за правна последица отмяната на уговорката в полза на третото лице А. П. Л. , обективирана в застрахователна полица № 5* и добавъка към нея.
Ето защо ВКС-ТК намира, че в случая е налице предпоставката за допускане на касационно обжалване, предвидена в чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика (нито задължителна, нито незадължителна), какъвто е разглеждания случай. В цитираните решения на ВКС липсва произнасяне по въпроса какви са правните последици от предявяването на иска от стипуланта срещу проминента и по-конкретно следва ли да се счита отменена уговорката в полза на третото ползващо се лице с предявяване на иска по чл.411 ал.1 ТЗ/отм./ от стипуланта.
Изложеното позволява да се обобщи, че в разглеждания случай е налице основанието за допускане на касационно обжалване, предвидено в чл.280 ал.1 т.3 ГПК, поради което ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 3.06.08г. по г.д. №2099/2007г. на АС-г. София, ГК, І-ви с-в.
УКАЗВА на касатора П. В. Л. от г. София в 7-дневен срок от съобщението да представи б.б. за внесена държавна такса по сметката на ВКС в размер на 3696 лв. за разглеждане на касационната жалба по същество.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на ІІ-ро отд. на ВКС за насрочване в открито заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: