ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N. 688
София, 02.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 27 октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 705-2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК във вр. с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. А. Г. лично и като з. представител на малолетните си деца М. К. Г. и К. К. Г., всички от г. Самоков срещу въззивното решение по г.д. №3089/08г. на СГС, ІVВ състав, с което е отменено първоинстанционното решение от 31.07.08г. по г.д. №8506/08г. на СРС, 66-ти с-в, в частта му с която ЗПАД”Б”АД е осъдено да заплати на Д. А. Г. и на малолетните си деца М. К. Г. и К. К. Г. сумите 4500 лв., съответно по 6850 лв. за двете деца и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени предявените в субективно съединение искове в тази им част.
Касаторът поддържа в касационната жалба, че неправилно въззивният съд е приел, че мораторната лихва предмет на претенцията е възнаграждение по смисъла на чл.76 ал.2 ЗЗД , а не обезщетение по смисъла на чл.86 ал.1 ЗЗД, поради което претендираните суми не са дължими от застрахователя.
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.196 ал.1 ГПК във вр. с пар.2 ПЗР ГПК.
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба основания за допустимост по смисъла на чл.280 ГПК приема следното:
Материално правния въпрос от значение за правилността на решението е този относно дължимостта на закъснителна лихва върху заплатените от делинквента Р. К. М. въз основа на влязла в сила присъда №14/23.02.05г. по н.о.х.д. №496/04г. на СОС 10 000 лв. на Д. А. Г. и съответно на малолетните деца М. К. Г. и К. К. Г. по 15000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди. За периода 6.06.04 год. до 30.11.07г. не са били заплатени на ищците закъснителни лихви върху така изплатените суми, възлизащи на 4500 лв., съответно по 6850 лв. за малолетните деца, което е и предмет на претенцията по настоящето дело.
Въззивният съд е постановил своето решение в противоречие с постоянната практика на ВКС, изразена в решение №903/03г. по г.д. №120/03 год., решение № 918/14.07.03 година по г.д. №120/03год. на V-то г.отд. на ВКС и др.според която няма разлика между лихвата по чл.86 ал.1 ЗЗД и чл.76 ал.2 ЗЗД, обстоятелство обуславящо наличие на основание за допускане до разглеждане по същество на касационната жалба по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Ето защо следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение по г.д. №3089/08г. на СГС, ІVВ състав, с което е отменено първоинстанционното решение от 31.07.08г. по г.д. №8506/08г. на СРС, 66-ти с-в, в частта му с която ЗПАД”Б”АД е осъдено да заплати на Д. А. Г. и на малолетните си деца М. К. Г. и К. К. Г. сумите 4500 лв., съответно по 6850 лв. за двете деца и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени предявените в субективно съединение искове в тази им част.
Предвид освобождаването на ищците-касатори в настоящето производство от задължението за внасяне на държавна такса на основание чл.63 ал.1 б.”б” ГПК/отм./ на същите не следва да се указва внасянето на такава.
Водим от горното ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение по г.д. №3089/08г. на СГС, ІVВ състав, с което е отменено първоинстанционното решение от 31.07.08г. по г.д. №8506/08г. на СРС, 66-ти с-в, в частта му с която ЗПАД”Б”АД е осъдено да заплати на Д. А. Г. и на малолетните си деца М. К. Г. и К. К. Г. сумите 4500 лв., съответно по 6850 лв. за двете деца и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени предявените в субективно съединение искове в тази им част.
Делото да се докладва за насрочване от Председателя на ВКС-ТК, ІІ-ро т.отд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: