ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N504
София, 07.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 3 август две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 268-2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК във вр. с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “ОББ”АД-г. София срещу въззивното решение от 24.11.08г. по г.д. №486/08 год. на АС-г. В. Търново, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 4.06.08г. по г.д. № 152/06г. на ОС-г. Габрово. С последното е признато за установено по отношение на касатора “ОББ”АД-г. София, че ЕТ”Д”-с. Радино, Община г. Трявна не е длъжник на “ОББ”АД-клон Г. по запис на заповед/ЗЗ/ от 3.12.03г. с издател З. Б. В. за сумата 153 022.90 лв.
Касаторът поддържа в касационната жалба, че неправилно въззивният съд е приел, че авалиста по процесната ЗЗ, подписал същата без представителна власт отговаря лично, а не солидарно с лицето за което поръчителства.
В тази връзка развива съображения, че в процесния случай е приложима презумпцията, установена в разпоредбата на чл.301 ТЗ.
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.196 ал.1 ГПК във вр. с пар.2 ПЗР ГПК.
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба основания за допустимост по смисъла на чл.280 ГПК приема следното:
По делото е представен ЗЗ, издаден на 3.12.03 год. от З. Б. В. от с. Р., Община г. Трявна, с който той е поел задължението безусловно и неотменимо без протест и разноски да заплати на “ОББ”АД-г. София сумата 153 022.90 лв. съгласно споразумение от 3.12.03 год. На лицевата страна на ЗЗ е отбелязано, че ЕТ”Д”-с. Радино, Община г. Трявна авалира това задължение при условията, при които е поето като поръчител. Подписът за ЕТ”Д” е положен от пълномощник З. В. въз основа на пълномощно рег. № 628/6.03.02г. на нотариус № 3* Ц. Процесния ЗЗ е предявен на Р. М. В. и З. Б. В. на 6.02.06г.-в рамките на срока на уговорения по ЗЗ падеж/за срок от 5 години, считано от 15.03.04 год./ От представеното по делото пълномощно се установява, че то има характер на общо търговско пълномощно, като с него пълномощника З. В. се смята упълномощен за извършване на всички действия, свързани с обикновената дейност на търговеца. Липсва обаче изрично упълномощаване за поемане на менителнични задължения по смисъла на чл.26 ал.2 ТЗ.
Релевантния материално правен въпрос от значение за правилността на решението е при подписване на ЗЗ от пълномощник на авалист без представителна власт следва ли да бъде ангажирана отговорността по ЗЗ на авалиста.
Към жалбата съгласно чл.284 ал.3 т.1 ГПК е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК. Касаторът поддържа, че в процесния случай е налице отменително основание по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК, което обосновава с приложени решения № 1569/18.02.04г. по г.д. №2576/02 г. на ВКС-ТК и решение №505/1.07.04г. по г.д. №97/04 г. на ВКС-ТК, както и с това че въпроса е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба ЕТ”Д”-с. Радино, Община г. Трявна поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК. В тази връзка се позовава на решение № 231/17.03.04г. по г.д. № 898/03г. на ВКС-ТК.
За да се отговори правилно на релевантния материално правен въпрос от значение за правилността на решението следва да се изходи от правната същност на авала. Последният е самостоятелно задължение, което възниква единствено по силата на едностранно волеизявление на авалиста, независимо от задължението което обезпечава. В тази връзка авалистът не може да противопостави на приносителя на ефекта възражения, които хоноратът би могъл да направи поради самостоятелния неакцесорен характер на задължението на менителничния поръчител.
Липсва съдебна практика по въпроса относно приложимостта на презумпцията, установена в чл.301 ТЗ в хипотезата на подписване на авал по ЗЗ от пълномощник в хипотезата на excesus mandati. Също така няма постоянна съдебна практика и по прилагане на разпоредбата на чл.485 ал.2 ТЗ, според която задължението на поръчителя е действително и когато задължението за което е дадено е недействително по каквато и да било причина, освен поради недостатък във формата.
По релевантния материално правен въпрос има противоречива съдебна практика, обстоятелство обуславящо наличие на самостоятелно основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Ето защо следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 24.11.08г. по г.д. №486/08 год. на АС-г. В. Търново, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 4.06.08г. по г.д. № 152/06г. на ОС-г. Габрово.
Водим от горното ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 24.11.08г. по г.д. №486/08 год. на АС-г. В. Търново, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 4.06.08г. по г.д. № 152/06г. на ОС-г. Габрово.
УКАЗВА на касатора да внесе по сметката на ВКС 3060.46 лв. държавна такса в 7-дневен срок от съобщението на основание чл.18 ал.2 т.2 от Тарифата за ДТ и да представи платежен документ, като при неизпълнение на това указание производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване от Председателя на ВКС-ТК, ІІ-ро т.отд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: