О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№58
София, 02.02.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание па 15.01.20.10 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладването от съдията ВАНЯ АЛЕКСИВА
т.дело № 609 /2009 година
Производството е по чл.288 3″ПК.
Образувано е по касационната жалба на ТД“Л. Х.“ А. , гр. П. против въззивно решение на Великотърновския апелативен съд № 260 от 25.11.2008 год., постановено по в.гр.д. № 359/2008 год., с което е оставено в сила решение на Плевенския окръжен съд № 152 от 10. 05.2008 год. и са уважени предявените от „БУЛ. И.
С каса/ш опната жалба е въведено оплакване за неправилност па обжалваното решение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и па съществените процесуални правила, поради което и на оси. чл.28.1,т. З ГПК се иска отмяната му.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал. З ,т..1 ГПК касаторът е обосновал касационно обжалване но приложно поле с наличието на произнесени от Великотърновският апелативен съд специфични материалноправни въпроси, обусловили крайния правен резултат по делото •• „за материалноправните предпоставки, при които се осъществява изпълнението па облигационно задължение но реда на чл.75, ад.2 ЗЗД, и за тези, водещи до погасяване па паричен дълг чрез материално-правно волеизявление за прихващане но чл. 103, ал. I ЗЗД“ в противоречие с дългогодишната трайно установена практика па ВКС, като същевременно същите тези въпроси са и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по см. на чл.280, ал.1,т. З ГПК.
Допускане на касационната жалба до разглеждане по същество е аргументирано още и с твърдение, че даденото е обжалвания съдебен акт разрешение на значимия за решаващите мотиви па въззивния съд въпрос, на процесуалното право – за допустимост!а на свидетелските показания в отделните хипотези на чл.133, ал.’1,б.“г“, ,.д“ и „е“ ГПК противоречи па приетото в утвърдената съдебна практиката на касационната инстанция по същия, израз на която са решения: № 62/ 2002 год. по гр.д. № 891/2001 год. на ВKC/TK; № 1* от 11.09.1956 год. по гр.д. № 3701/56 год. на ВС; № 72 от 05.04.2004 год., по гр.д. № 2645 / 2002 год. на lV-то г.о. па ВКС и № 319/85 год. на II-ро г.о. на ВС.
Ответниците по касационната жалба не са взели становище в срока и по реда на чл.287, ал.1 1ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от легитимирана страна в процеса и срещу съдебен акт, не попадащ във въведеното с чл.28(), ал.2 ГПК ограничение за касационен контрол, пора/щ което е процесуално допустима.
Въпреки формалното съответствие на касационната жалба с императивните изисквания па процесуалния закон за нейната редовност, искането за допускане касационно обжалване е неоснователно, поради следното:
Съгласно действащия ГПК, в сила от 01.03.2008 год., ВКС осъществява факултативен инстанционен контрол над въззивните съдебни актове, като допустимостта па после/гния е обусловена от наличието на изчерпателно посочени в чл.280, ал.1 ГПК процесуални предпоставки, от категорията на абсолютните, преценката за които е възложена на касационната инстанция, но тяхното формулиране и чрез аргументацията им- обосноваване достъпа до касация, по арг. от чл.284, ал.3,т. 1 ГПК, е в изключителна тежест на касатора.
В случая, съобразени решаващите мотиви на обжалвания съдебен акт, дават основание да се приеме, че посоченият от жалбоподателя въпрос на материалното право свързан с предпоставките, при които се осъществява изпълнение на облигационно задължение по реда на чл.75, ал.2 ЗЗД се явява обуславящ за крайния изход на делото.
За да приеме, че ищците не дължат процесиите суми но издадените от първия и авалирани от втория записи на заповед въззивният съд е възприел за правилни изводите на ПОС, че в случая менителничните ефекти обезпечават сключен па 18.03.2007 год. между „Л. Х.’ “ А. , гр. П., като продавач и „БУЛ. И.
Възприемайки за правилни изводите на ПОС относно неоснователността на направеното от ответника възражение за нередовност па изпълнението въззивната инстанция е изложила подробни съображения за добросъвестността на длъжника-„Бл И.
Доколкото, обаче, по поставеният въпрос, намерил разрешение в обжалваното въззивно решение липсва цитирана от касатора задължителна съдебна практика на ВКС/ TP на ОСГК на ВС,ППВС,ТР на ОС на ГК и на ТК на ВКС и съдебни актове на касационната инстанция, постановени по реда на чл.291 ГПК/, на която същото да противоречи, то позоваването на критерии за селекция по чл.280. ал.1,т.1 ГПК е голословно и поради отсъствие на допълнителната предпоставка за касационно обжалване, касационната жалба не следва да бъде допусната до разглеждане по същество.
Неоснователно в случая е въведен и критерия за селекция по hчл.280, ал.1,т. З ГПК- разрешаването на обусловилия крайния правен резултат по делото материалноправен въпрос да е от значеше за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Освен, че касаторът въобще не е аргументирал същия, нито е посочил в какво се изразява значимостта на правните изводи на съда за точното правоприлагане , като един от аспектите на правото, което само по себе си е достатъчно, за да се отрече наличието па елементите от фактическия състав на чл.280, ал.1,т. З ГПК, то както съществуващата трайно непротиворечива и правилна съдебна практика във вр. с приложението на чл.75, ал.2 ЗЗД, така и отсъствието на неяснота, непълнота или вътрешна противоречивост па сочената правна норма, изключват необходимост от корективното и тълкуване.
Що се касае до втория релевиран от касатора въпрос на материалното право- за материал а оправните предпоставки, водещи до погасяване на паричен дълг чрез материалноправно волеизявление за прихващане по чл.103, ал.1 ЗЗД, явно с оглед възприе тото от решаващия съд за основателно субективно менителнично възражение на ищците, то по отношение на същия отново нито твърдяното от касатора противоречие по см. на чл.280, ал.1 т.1 ГПК, нито основанието по т. З на чл.280, ал.1 ГПК са обосновани, а бланкетното посочване текста на закона не е достатъчно, за да се приеме наличие на допълнителното условие за достъп до касационния контрол.
Неоснователни са доводите на касатора за допускане на касационното обжалване и във вр. с поставения от него вьпрос на процесуалното право.
Забраната по чл. 133, ал.1,б.“г“ ГПК/ отм./ не се отнася до установяване със свидетелски показания добросъвестността на длъжника, нито на обстоятелствата свързани с възприеме дадено лице за надлежно овластено от кредитора да получи дължимата престация, какъвто е разглежданият случай. Поради това, като е допуснал поисканите от ищците гласни доказателства, за да установи извършването на определени действия и качеството на отделни длъжностни лица па ‘ГД, страни по спора във вр. издаване на приложената по делото и проверена от съдебно- счетоводната експертиза счетоводна документация и нейното предаване, въззивният съд не допуснал противоречие с изразеното от ВКС, ТК в решение № 62/2002 год., по т.д. № 891/2001 год. становище, според което въведеното с чл.133, ал. 1,6.”г” отм./ ограничение, която поначало не се простира но отношение облигационна връзка е трето за спорното правоотношение лице, обхваща установяване договорното отношение с последното, щом именно това правоотношение е твърдяният от длъжника способ за погасяване на съществуващото парично
задължение, па разглеждания правен спор.
Останалите цитирани от страната съдебни актове па ВС и па ВКС, свързани със забраната за установяване чрез свидетелски показания действителността на трудов договор и неговото прекратяване / решение № 1977/56 год. по гр.д. № 3701/56 год. на IV то г.о. на ВС/ и със забраната – чл.133, ал.1,б.“е“ ГПК/ отм./ със свидетелски показания да бъде опровергавано съдържанието на частен писмен документ от съставилата го страна, когато той удостоверява неизгодни за издателя си факти / решение №72/2004 год. по гр.д. № 2645/2002 год./ са неотносими към настоящия правен спор. В пито един момент в хода на производството по делото решаващата инстанция не е допуснала и изслушана показания на свидетели за опровергаване съдържанието на съставената фактура, или на сключените договори за доставка и изкупуване на готовата продукция.
Аргумент в подкрепа па изложеното е както протокола от проведеното на 19.03.2008 год. съдебно заседание по гр.д. № 168/2007 год., така и изложеното в съобразителната част на обжалвания съдебен акт.
Водим от горното, настоящият състав па второ тьрговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Великотърновския апелативен съд . № 260 от 25. 11. 2008 год., по в.гр.д. №. 359/2008 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ: