Определение по т.д. №169/11 на ВКС , ТК, ІІ ро отд.
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№461
гр. София,05.07.2011
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на трети юни, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: В. А.
Б. Б.
като изслуша докладваното от съдия Б. Б. търговско дело №169/11 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма] със седалище [населено място] срещу решение №787 от 29.11.2010 г.на Пловдивски апелативен съд по т.д. № 968/2010, В ЧАСТТА , в която е потвърдено решението на ОС-Пловдив от 01.06.2010 г. по т.д. №622/2009 г. В ЧАСТТА , с която съдът е отменил решенията на ОС на съдружниците във [фирма]-гр. П. проведено на 01.09.2009 г. по иска на съдружника Н. Й. Б.. Излагат се доводи и оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока отхвърляне на иска.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правният въпрос от значение за спора е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.3 от ГПК.
Ответникът Н. Й. Б. в писмен отговор на касационната жалба чрез своя процесуален представител изразява становище за недопустимост на касационното обжалване и неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 1000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното въззивно решение в ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ , съдът приема, че е сезиран с иск по чл.74 от ТЗ за отмяна на решенията на Общото събрание на съдружниците на ответното дружество, което е проведено на 01.09.2011 г. за изключване на ищеца Б. като съдружник в него, за изплащането на стойността на притежавания дял и за преразпределение на дела му между останалите съдружници и приемане на нов учредителен акт на дружеството, поради преобразуването му в Е.. С оглед наведените в исковата молба оплаквания за нарушение на процедурата по провеждане на събранието и за липсата на основание за изключването на ищеца като съдружник, съставът на въззивния съд е установил, че второто от така наведените пороци е налице. Преценил е, че липсва предвиденото в чл. 126 ал.3 т.1 от ТЗ основание за изключването на съдружник, на което са основани взетите от Общото събрание на съдружниците решения, предмет на исковата защита по чл.74 от ТЗ. От страна на решаващия съд са изложени съображения за това, че нито законът /ТЗ/, нито Дружественият договор на [фирма]-гр. П. вменяват в задължение на изключения съдружник задължение за предоставянето на допълнителни финансови средства за погасяване на парични задължения на дружеството. Липсва и решение на органите на самото дружество за това. При това положение не е налице задължение за направата на такива вноски от страна на съдружника, доколкото тези вноски не попадат в хипотезата на чл.124 от ТЗ-дялова вноска или чл.134 от ТЗ-допълнителни дялови вноски по решение на ОС на дружеството. Следователно, заключава съдът, невнасянето на паричните вноски, извън горните два случая, не могат да бъдат квалифицирани като неоказване на съдействие за осъществяване дейността на дружеството-основание за изключване на съдружник, съгласно разпоредбата на чл. 126 ал.3, т.1 от ТЗ.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят сочи като правен въпрос от значение за изхода на спора, дали непредоставянето на неоходимите парични средства за функционирането на дружеството представлява неоказване на съдействие за осъществяване дейността на дружеството. Твърди че така формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1,т.3 от ГПК.
При поставяне на този определено съотносим към спора правен въпрос на преценка, съобразно критериите за допускане до касация по чл. 280 ал.1, т.3 от ГПК се установява, че от страна на касатора не се обосновава наличието на предпоставките за това. По отношение на така посочено основание за допускане до касация в ТР№1 от 19.02.2010 по тълк.д. №1/2009 г. ОСГТК приема, че правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Тези предпоставки не са налице, доколкото по въпроса е налице съдебна практика на ВКС от категорията на задължителната такава- решение постановено по реда на чл.290 от ГПК:Р №26 от 02.04.2009 г. по гр.д. №533/2008 г. на ТК-ІІ т.о. , което е в смисъл, че дори при взето решение на ОС на съдружниците за допълнителни вноски от съдружниците, но при недоказана временна необходимост на дружеството по смисъла на чл.134 ал.1 от ТЗ , невнасянето на тези вноски от страна на съдружника не може да бъде основание за изключването му по чл.126 ал.3, т.1 от ТЗ. Следователно, с още по-голяма сила това важи в случаи като настоящия, в които изобщо липсва дори формално решение на ОС за внасяне на допълнителна вноска по чл.134 ал.1 от ТЗ.
Поради изложеното и с оглед наличието на задължителна практика на ВКС по обуславящия правен въпрос, с която обжалваното решение е напълно съобразено не е налице предпоставката за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.3 ГПК.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №787 от 29.11.2010 г.на Пловдивски апелативен съд по т.д. № 968/2010.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.