Определение по т.д. №159/11 на ВКС , ТК, ІІ ро отд.
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№460
гр. София, 05.07.2011
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на трети юни, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: В. А.
Б. Б.
като изслуша докладваното от съдия Б. Б. търговско дело №159/11 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Агенция А. „М.-В.- РМолдова срещу решение №453 от 13.08.2010 г.на Софийски апелативен съд по т.д. № 2826/2009 , с което потвърдено решението на СГС от 13.01.2008 г. по гр.д. №1675/2004 г. , с което е отхвърлен искът на касатора срещу [фирма]-гр.Л. за установяване недобросъвестност на ответника при подаване на заявление за регистрация на словна търговска марка FLUERASH –рег.№ 47236 за стоки от клас 33 от МКСУ. Излагат се доводи и оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока уважаване на иска.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правният въпрос от значение за спора е решен в противоречие с практиката на съдилищата, както и че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Ответната страна не изпраща писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 1000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното въззивно решение , с което е приел за неоснователен иска на касатора с правно основание чл.26 ал.3, т.4 ЗМГО за установяване недобросъвестност на ответника при подаване на заявление за регистрация на словна търговска марка FLUERASH –рег.№ 47236 за стоки от клас 33 от МКСУ съдът е приел, че така регистрираният като търговска марка знак в действителност е сходен на търговската марка FLUIERAS-правата върху която са притежание на ищеца, но е останал недоказан фактът на недобросъвестността на ответното дружество при подаване на заявлението за регистрация на словна търговска марка FLUERASH –рег.№ 47236 за стоки от клас 33 от МКСУ. Това е така, доколкото недобросъвестността е елемент от фактическия състав на правото да се търси отговорност по чл.26 ал.3 т.4 ЗМГО и се състои в знанието на подаващия заявлението за регистрация на един знак като търговска марка, че същият се ползва от друго лице в търговската му дейност и чрез него това лице е наложило на пазара свои стоки или услуги като заявителят цели да извлече от това за себе си определени облаги.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят сочи няколко въпроса, които се свеждат обобщено до правния въпрос от значение за изхода на спора: за съдържанието на понятието недобросъвестност като елемент от фактическия състав на правната разпоредба на чл.26 ал.3, т.4 ЗМГО. Твърди че така формулираният правен въпрос е решаван противоречиво в практиката на съдилищата, както и че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основания за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1,т.2 и т.3 от ГПК.
При поставяне на този определено съотносим към спора правен въпрос на преценка, съобразно критериите за допускане до касация по чл. 280 ал.1, т.3 от ГПК се установява, че от страна на касатора не се обосновава наличието на предпоставките за това. По отношение на така посочено основание за допускане до касация в ТР№1 от 19.02.2010 по тълк.д. №1/2009 г. ОСГТК приема, че правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Тези предпоставки не са налице, доколкото по въпроса е налице трайна съдебна практика на ВКС от категорията на незадължителната такава:Р №851от 23.11.2006 г. по т.д. №391/2006 г. на ТК-ІІ т.о. , Р №140/29.05.2007 г. по т.д. № 920/2006 г. на ВКС, ІІ т.о. , Р № 475/28.07.2006 г. по т.д. № 1070/2005 г. на ВКС, ІІ т.о. Р № 77 от 14.04.2005 г. на по т.д. № 321 /2004 на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др., която е категорично в насока, че под недобросъвестност при подаването на заявление за регистрацията на един знак като търговска марка се разбира именно знанието на подаващия заявлението за регистрация на един знак като търговска марка, че същият се ползва от друго лице в търговската му дейност и чрез него това лице е наложило на пазара свои стоки или услуги. Посочените и приложени от самия жалбоподател две влезли в сила решения на СГС и на САС също не дават отговор на обуславящия въпрос, който да се различава от този в цитираната практика на ВКС.
С оглед наличието на трайна практика на съдилищата по обуславящия правен въпрос, с която обжалваното решение е напълно съобразено не е налице предпоставка за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.2 или т.3 ГПК.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №453 от 13.08.2010 г.на Софийски апелативен съд по т.д. № 2826/2009 .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.