2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№519
гр. София, 06.07.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на трети юни през две хиляди и езинадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: В. А.
Б. Б.
като изслуша докладваното от съдия Б. Б. ч. т. дело № 300 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на пълномощника на К. А. В. ЕГН: [ЕГН] и С. Н. В. ЕГН: [ЕГН] с посочен адрес в [населено място] срещу определение № 552/10.02.2011 г.. по ч.т.д. №196/2011 на Окръжен съд-Варна, с което е потвърдено определение № 593 от 04.01.2011г. по гр. дело №16899/2010г. на Варненски районен съд за прекратяване на производството по иска на частните жалбоподатели срещу ЗК [фирма]-гр.С. с правно основание чл.226 КЗ субективно съединен при условията на евентуалност с иск по чл.45 от ЗЗД срещу Г. В. К. са сумата от 17 825,73 лева, поради местна неподсъдност на иска.
Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 2 ГПК по отношениие обуславящия изхода на спора процесуалноправен въпрос за местната подсъдност на иска по чл.226 от КЗ.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в законния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, ГПК.
За да постанови обжалваното определение, с което е потвърдено определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по иска на частните жалбоподатели срещу ЗК [фирма]-гр.С. с правно основание чл.226 КЗ субективно съединен при условията на евентуалност с иск по чл.45 от ЗЗД срещу Г. В. К., съдът е приел, че предявеният като главен иск срещу застрахователя по гражданската отговорност на прекия причиннител на вредите е местно подсъден по правилата на общата подсъдност на чл.105 от ГПК по местоседалището на ответното дружество.
От изложеното се установява, че по обуславящия изхода на спора процесуалноправен въпрос за местната подсъдност на иска по чл.226 от КЗ обжалваното определение е в противоречие с практиката на съдилищата и следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т.2 от ГПК.
С оглед наведените оплаквания от частните жалбоподатели за неспазване на правилата на местната подсъдност –чл.105 от ГПК следва да се отчете, че постоянната практика на ВКС приема, че за потребителите на застрахователни услуги по смисъла на пар.1 т.1 от ЗР на КЗ , каквито безспорно се явяват ищците, се отнася изричната специална подсъдност уредена в чл.113 от ГПК / така: Опр. №95/05.02.2010 г. по ч.т.д. №70/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о, Опр. № 474/05.08.2009 г. по ч.т.д. № 361/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о и други/, по което правило спорът е местноподсъден на съответния съд по настоящия или постоянен адрес на потребителя: в случая това е в [населено място].
Ето защо обжалваното определение се явява незаконосъобрразно и следва да се отмени като делото се върне на Варненски районен съд за последващи процесуални действия.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 552/10.02.2011 г.. по ч.т.д. №196/2011 на Окръжен съд-Варна, както и потвърденото с него определение № 593 от 04.01.2011г. по гр. дело №16899/2010г. на Варненски районен съд.
ВРЪЩА делото на Варненски районен съд за последващи процесуални действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.