3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 281
С., 28.04.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осемнадесети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: В. А.
М. С.
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.С.
т.дело N 174 / 2010 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Н. Л. срещу решение от 19.03.2009 г. по гр.д.№ 965/2008 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 16.04.2007 г. по гр.д.№ 23207/2007 г. на СРС, 36 състав. С последното е уважен предявения от [фирма] срещу касатора иск с правно основание чл.402 (отм.) ТЗ за сумата 1 570 лв., както и акцесорния иск по чл.86 ЗЗД за сумата 352.42 лв.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на съществени процесуални правила – чл.154 и сл. ГПК (отм.)
В депозираното по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК изложение касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК. Твърдението на касатора е, че с решението си въззивният съд в противоречие с практиката на съдилищата е отрекъл възможността да бъде разрушена материалната доказателствена сила на протокола за ПТП чрез провеждане на производство за оспорването му по реда на чл.154 ГПК (отм.) и за изключването му от доказателствения материал.
Ответникът по касация [фирма] не е възразил по допустимостта на касационното обжалване по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежно легитимирана във въззивното производство страна и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, но независимо от процесуалната й редовност намира, че не са налице сочените от касатора основания за достъп на въззивното решение до касация.
С въззивното решение съдът е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника към застрахователя, суброгирал се в правата на увреденото от ответника лице. Счетено е за установено противоправното поведение на ответника, довело до настъпване на вредите от процесното ПТП по съображения, че протоколът за ПТП като официален документ се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, която не е била оборена в процеса.
Изложеното позволява да се приеме, че поставеният от касатора процесуалноправен въпрос, макар и обуславящ изхода на делото, не е разрешен от въззивния съд в противоречие с цитираната от него практика, а изхождайки от правилата за разпределение на доказателствената тежест, която в случая лежи върху касатора е приел, че последният не е ангажирал доказателства за опровергаване на направените с протокола констатации относно механизма на процесното ПТП, сочещ на допуснато от него нарушаване на Закона за движение по пътищата. В случая освен това приетото от въззивния съд за вината се обосновава не само с протокола за ПТП, но и със заключението на автотехническата експертиза, което не е оспорено при приемането му в с. з. на 28.02.2007 г.
Решенията, на които касаторът се позовава, не съдържат произнасяне по поставения въпрос в противния на възприетия от въззивния съд смисъл, поради което не е налице соченото от него основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Не може да се счете за основателно и второто поддържано от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Според задължителните указания в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, точното прилагане на закона и развитието на правото формират общо основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. В настоящия случай касаторът не се позовава на неясни правни норми, които да пораждат необходимост от тълкуване. Независимо от това за прецизност следва да се изтъкне, че по въпроса за доказателствената сила на констативните протоколи за ПТП съществува константна съдебна практика, която не отрича обвързващата им материална доказателствена сила в гражданския процес при липсата на оспорване на направените с тях констатации и която не се налага да бъде изоставяна или осъвременявана, за да се възприеме за правилна друга практика.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице законовите предпоставки за достъп на въззивното решение до касационен контрол.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 19.03.2009 г. по гр.д.№ 965/2008 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: