3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 510
С., 05.07.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колеги, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: В. А.
М. С.
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.С.
ч.т.дело № 716/2009 година
Производство по чл. 274, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], гр.В. срещу определение № 309 от 08.07.2009 г. по т.д.№ 325/2009 г. на Варненския апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната му жалба против определение № 1084 от 16.06.2008 г. по т.д.№ 607/2008 г. на Варненския окръжен съд. С последното съдът е спрял на основание чл.19, ал.5 ЗТР във вр. чл.536, ал.1 ГПК вписването в ТР на решенията, приети от О. на [фирма], проведено на 02.06.2008 г. поради наличието на висящо производство по предявен срещу дружеството иск за отмяната им по реда на чл.74 ТЗ.
В частната жалба се съдържат доводи за неправилност на определението и искане за отмяната му.
Ответникът по частната жалба С. С. М. в срока по чл.276, ал.1 ГПК не е подал писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на жалбоподателя, приема следното:
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, но по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 19, ал. 5 от ЗТР, регистърното производство пред Агенцията по вписвания се спира въз основа на акт на съда на основание чл. 536, ал.1, т.1 ГПК. Съдебният акт на първоинстанционния съд, с което се спира охранителното производство не е от вида на определенията, които подлежат на обжалване в изрично посочените от закона случаи – чл.274, ал.1, т.2 ГПК. Общите правила на охранителните производства в ГПК не предвиждат обжалване на определението за спиране по чл.536, ал.1, т.1 и 2 ГПК.
Следователно основанието това определение да може да се обжалва с частна жалба ще бъде другата алтернатива на чл. 274, ал. 1, т.1 ГПК – като преграждащо по-нататъшното развитие на делото. В препращането обаче, което чл.540 ГПК прави към общите разпоредби на ГПК и към правилата на исковия процес като приложими към охранителното производство, изрично са изключени нормите на чл.207 – 266 ГПК. Следователно в обсега на изчерпателно изброените текстове, които не намират приложение към охранителните производства попадат и тези на чл.229 и сл. ГПК, съдебните актове по които подлежат на инстанционен контрол поради третирането им от закона като преграждащи по-нататъшното развитие на делото. Следва изводът, че законодателят не е предвидил възможност за обжалване на определението за спиране на охранителното производство по чл. 536, ал. 1 ГПК. Съдът, който го е издал, би могъл сам да го измени или отмени, ако има основание за това, или пред него са наведени доводи, различни от тези, когато е издавал определението.
По изложените съображения обжалваното определение, с което частната жалба е оставена без разглеждане и е прекратено производството по делото е правилно и следва да се потвърди.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 309 от 08.07.2009 г. по т.д.№ 325/2009 г. на Варненския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: